2
/
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 591
София,28.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ч.т.дело №772 /2011 година за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.З, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Р. В. П. от [населено място] против въззивното определение на Софийски градски съд № 4190/16.03.2011год., по гр.д.№ 1796/2011год., в частта, с която е потвърдено определението на Софийски районен съд от 17.01.2011 год., по гр.д.№ 48384/2010 год. за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявените искове по чл.424 ГПК и за връщане на исковата молба обратно на нейния подател.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост на правните и фактически изводи, изградени от въззивния съд и допуснато нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в липсата на мотиви и обсъждане на наведените от жалбоподателя доводи, че наличието или не на основание за предявяване на специалния иск по чл.424 ГПК касае неговата основателност, а не допустимост, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора.
Ответната по частната касационна жалба страна [фирма], [населено място] не е заявила становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си почл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, въззивен съдебен акт от категорията, посочени в чл.274, ал.З, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Основателно е и искането за допускане на касационно обжалване.
Макар и непрецизно формулиран в обстоятелствената част на частната касационна жалба, поставеният от частния жалбоподател въпрос на процесуалното право, който уточнен от настоящата инстанция в съответствие с постановките в т.1 на TP № 1/19.02.2010 год. на ОСГКТК на ВКС, се свежда до относимостта на посоченото в исковата молба, като ново обстоятелство, респ. ново писмено доказателство решение на ВКС към основателността или към допустимостта на предявения иск е релевантен за делото, тъй като е обусловил крайния му правен резултат. Следователно в случая общата главна предпоставка за достъп до касационен контрол е доказана.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че искът по чл.424 ГПК е недопустим, тъй като наличието на задължителна съдебна практика на ВКС,обективирана в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 168 от 22.12.2009 год., по гр.д.№ 408/2009 год. относно приложимата погасителна давност за вземанията на топлофикационните дружества, на която ищецът се позовава при обосноваване на правния си интерес и недължимост на вземанията, поради „неправомерното" им формиране и изчисляване, не се включват в предметните рамки на предявения иск.
Изложени са съображения, че доколкото същите нямат правната характеристика на новооткрити обстоятелство или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражение или с които той не е могъл да се снабди в рамките на този срок, по обективни причини, въпреки положената дължима грижа, то с изтичане на срока по чл.414, ал.2 ГПК, те са преклудирани и е процесуално невъзможно да бъдат релевирани в производството по чл.424 ГПК.
Основателно е и позоваването на т.2 на чл.280, ал. 1 ГПК.
С влязло в сила, в тази си част, въззивно определение от 26. 10. 2010 год., по ч.гр.д. 10367/2010 год. СГС се е произнесъл по формулирания от частния касатор въпрос на процесуалното право, като е приел, че същият касае основателността на предявения иск с правно основание чл.424 ГПК, а не допустимостта му.
Становището е аргументирано с необходимостта преценката за основателността на предявената искова претенция да бъде изградена върху изводи, както относно дали изтъкнатото в исковата молба основание за предявяване на иска попада в категорията, предвидени от законодателя в чл.424 ГПК, така и ако попада сред тях, дали е доказано, че настъпването на новооткритото обстоятелство, съответно- новото писмено доказателство, не би могло да бъде известно на длъжника в срока за възражение. Изразеното разбиране е в пълно противоречие с възприетото от СГС разрешение в обжалвания съдебен акт, поради което е осъществено и допълнителното специфично условие, което законодателят свързва с критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
С останалите цитирани от частния касатор съдебни актове съдилищата са се произнесли по искови претенции, основани на чл.55, ал.1 ЗЗД и на чл.124 ГПК, във вр. с чл.415 ГПК, поради което при липсата на изискуемия се идентитет между разрешените с тях правни въпроси и поставеният от жалбоподателя, те не следва да бъдат обсъждани.
Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна.
Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че специалният иск по чл.424 ГПК има правната същност на извънредно средство за защита на длъжника в заповедното производство. Следователно доколкото то има за предмет влязла в сила заповед за изпълнение, целяната промяна в установеното правно положение, произтичащо от стабилитета и, би могла да бъде преодоляна само при наличие на лимитивно и изчерпателно очертаните от законодателя предпоставки - новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в този срок.
Дали, обаче, същите са налице, т.е. изложеното в исковата молба твърдение на ищеца се явява относимо към фактическите признаци, свързани с обстоятелство, имащо правната характеристика на новооткрито и дали попада в обсега на посочените в чл.424 ГПК по изискуемите се според закона белези- определеност и установеност към конкретен времеви момент и дали съществува връзка между поддържаното основание за оспорване на вземането и обстоятелствата на които са изградени решаващите изводи за издаване на заповедта за изпълнение, като въпрос, стоящ извън редовността на исковата молба и срока, в които правото да се предяви този специален иск може да бъде надлежно упражнено, подлежи на разглеждане по същество.
Поради изложеното настоящият съдебен състав счита за правилна по поставения процесуалноправен въпрос практиката, обективирана във въззивно определение на Софийски градски съд от 26. 10. 2010 год., по ч.гр.д. 10367/2010 год., според която дали посоченото в исковата молба решение на ВКС, представлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство, касае основателността, а не допустимостта на предявения иск по чл.424 ГПК.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че при произнасянето си по същество решаващият съд следва да съобрази последователната практика на ВКС, че за да имат правната характеристика на новооткрити обстоятелства по см. на цитираната разпоредба, е необходимо твърдяните такива от страната да са от значение за възникването, съществуването или погасяването на спорното право, но не и свързани с различно дадено тълкуване на закона или нарушения на правото на участие в заповедното производство.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
ДОПУСКА частно касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд № 4190/16.03.2011 год., по гр.д.№ 1796/ 2011 год..
ОТМЕНЯ въззивното определение на Софийски градски съд № 4190/ 16.03.2011 год., по гр.д.№ 1796/ 2011 год. и потвърденото с него определение на СРС от 17.01.2011 год., по гр.д.№ 48384/2010 год. на СРС, 32 с-в, в частта, с която е прекратено производството по гр.д.№ 48384/2010 год., поради недопустимост на иска и е върната искова молба вх.№ 48344/07.10.2010 год., ведно с приложенията към нея, обратно на нейния подател Р. В. П..
ВРЪЩА делото в тази му част на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: