Р Е Ш Е Н И Е № 286 гр.София, 10.04.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Галина Тонева 2. Милена Панева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Лаков изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1152 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Й. Г., чрез служебно назначения му защитник, против присъда № 25 от 6.10.2016 г. на Силистренския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 246/2016 г. В жалбата е отбелязано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Подсъдимият пространно развива доводи в подкрепа на оплакването, че деянието е несъставомерно по чл. 131, ал. 1, т. 1 НК, тъй като служителите на дружеството [фирма] са извършили действия извън кръга на тяхната служба – превишили са правомощията си както по Закона за частната охранителна дейност, така и по договора за охрана. Счита, че тези действия представляват неправомерно нападение, поради което се е намирал в положение на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 НК, а при взаимно причиняване на леки телесни повреди са налице предпоставките за приложението на чл. 130, ал. 3 НК. Направено е искане за отмяна на присъдата и оправдаване или освобождаване от наказание. В съдебно заседание защитникът (адв. Д.) подържа исканията в жалбата и пресъздава в синтезиран вид писмено изложените в нея съображения, с които ги подкрепя. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С нова присъда № 25 от 6.10.2016 г. по в. н. о. х. д. № 246/2016 г. Силистренският окръжен съд е отменил присъда № 398 от 21.07.2016 г. по н. о. х. д. № 284/2016 г. на Силистренския районен съд и признал подсъдимия А. Й. Г. за виновен в това, на 8.08.2016 г в [населено място] да е причинил лека телесна повреда на Т. С. Т. в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата – охранител в [фирма] – [населено място], поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 1 НК е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода. Признал е подсъдимия за виновен и в това на 8.08.2016 г. в [населено място] да е причинил лека телесна повреда на В. М. С. в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата – патрул, служби за сигурност в [фирма] – [населено място], поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 1 НК е наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода- На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е наложено общо, най-тежкото наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода. Определено е затворническо общежитие от закрит тип, в което подсъдимият да бъде първоначално настанен и строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Извън многобройните съображения, които покриват оплакване за необоснованост на фактическите положения, свързана с оценката на доказателствените материали, доводите на жалбоподателя са насочени да подкрепят водещата му теза за несъставомерност на деянията по чл. 131, ал. 1, т. 1 НК, която е поддържал и пред въззивния съд - съответната лека повреда да не е била причинена на длъжностно лице при изпълнение на службата. За да постанови новата присъда Силистренският окръжен съд е подложил на критика аргументите на първоинстанционния съд и преимуществено се е концентрирал върху обема на служебните задължения. Схематично е посочил, че всеки от пострадалите е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б” НК – възложено му е да изпълнява със заплата, постоянно работа, свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо лице, препращайки към трудовия договор, длъжностната характеристика и договора за техническа охрана. Преценката обаче е следвало да обхване подробното обсъждане на съдържанието на съвкупността от доказателствени материали при отчитане и на разясненията на понятията по чл. 93, т. 1 НК, дадени в Тълкувателно решение № 73/74 г. на ОСНК на Върховния съд на Република България. Ето защо въззивният съд не е могъл да пренебрегне процесуалното си задължение да изложи задълбочени и изчерпателни мотиви защо счита, че св. Т. Т. и св. В. С. са били длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б” НК, бидейки служители на охранителното дружество [фирма], на което със сключения договор за техническа охрана от 1.04.2013 г. е било възложено да организира, осигурява и осъществява с патрулни екипи и сигнално-охранителна техника охраната на бензиностанция на OMV. Липсващите мотиви относно качеството на всеки от пострадалите, прави излишно да се обсъждат останалите доводи на жалбоподателя, част от които засягат също неясните мотиви на съда за правомощията на св. Т. Т. и св. С., свързани с действията им по задържането на подсъдимия Г., доколкото от приетите за установени факти с присъдата ясно произтича, че телесните увреждания са били причинени тъкмо по времето, когато служителите на охранителното дружество са поставяли белезници на ръцете му. С оглед на посоченото дотук може само да се констатира и отсъствието изобщо на мотиви да се приемат две отделни деяния вместо квалифициращото обстоятелство по чл. 131, ал. 1, т. 4 НК. Неясните и непълни мотиви на въззивния съд по въпроси с решаващо значение е равнозначно на липса на мотиви и покрива съдържанието на съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. То принадлежи към категорията на „абсолютните” нарушения, за които всеки съд е длъжен да следи, в т. ч. и Върховният касационен съд, и следователно, разполага с правомощия да отмени незаконосъобразния съдебен акт, независимо от основанието, на което е сезиран. Негова единствена и безусловна последица е отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Силистренския окръжен съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 25 от 6.10.2016 г. на Силистренския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 246/2016 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от съдебно заседание. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: