Р Е Ш Е Н И Е №255/2011год.
гр.София, 12.01.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
със секретар Зоя Якимова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1325/2010 година
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 537 от 25.05.2011 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 686 от 18.05.2010 год. по гр.дело № 665/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3116 от 01.12.2009 год. по гр.дело № 3540/2009 год. на Пловдивския районен съд, 14-ти гр.състав. С първоинстанционното решение е бил уважен предявения от З.”Е.-97”, [населено място] иск по чл.108 ЗС, като [фирма], [населено място], представляван от Д. Т. Ф., е осъден да предаде владението върху * кв.м., съставляващи югозападната част от ПИ * по кадастралната карта на [населено място], общ.М., целият с площ * кв.м., която процесна част е заключена между имоти *, * и *, с размери * м. Със същото решение е уважен и иска по чл.109 ЗС, като касаторът е осъден да премахне изградената масивна ограда в югозападната част на имот * с дължина * метра, а на основание чл.537, ал.2 ГПК е изменен нотариален акт за собственост на недвижим имот № *, т.*, нот.дело № */* год. относно признатите права на собственост върху УПИ * от кв.* по плана на стопанския двор № * в [населено място], които да се считат * кв.м., а не * кв.м.
С жалбата се поддържат оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроси, свързани с приложението на чл.45, ал.3, ал.5, т.1 и ал.6; чл.45а; чл.48, чл.48а от ППЗСПЗЗ, както и на чл.24 ЗСПЗЗ и § 11, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, касаещи разпоредителните правомощия на ликвидационните съвети да извършват продажба на парцелирани с одобрен парцеларен план терени на бивши стопански дворове до изменението на ППЗСПЗЗ/ДВ, бр.122 от 19.12.1997 год./; правомощията на органите на общинската администрация по издаване на актове за изменение на планове, свързани с парцелиране на стопански дворове и територии, представляващи част от имуществото на бившите селскостопански организации; обхвата на инцидентния/косвения/ съдебен контрол спрямо стабилни административни актове с предмет изменение на планове, свързани с парцелиране на стопански дворове и територии, част от имуществото на прекратените селскостопански организации.
Преди да се произнесе по основателността на оплакванията срещу въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че договорът за покупко-продажба от 27.10.1994 год., с който ТКЗС”В. Л.”-в ликвидация, е продало на Д. П. Д./праводател на касатора/ парцел * в кв.*-стопански двор, състоящ се от * кв.м. незастроена площ е сключен без ликвидационният съвет да е притежавал такива правомощия. Прието е, че съгласно чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ ликвидационните съвети са имали право посредством извършени търгове да продават земя единствено в случай, че тази земя е принадлежаща към сгради и съоръжения, собственост на ТКЗС, но при условие, че се продава самата сграда или съоръжение. Съдът е приел, че макар и парцелиран, стопанският двор се намира извън регулацията на населеното място, като за землището на [населено място] са изработени кадастрална карта и кадастрални регистри и план на стопанския двор, приет с протокол от 25.01.1994 год. по чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ по искане на ЛС, който план е действал към 27.10.1994 год., а съгласно чл.24 ЗСПЗЗ държавата запазва правото си на собственост върху земи, предоставени на ТКЗС за стопански дворове за ползване от тях. В. съд е приел по-нататък, че както даденото на 01.09.1999 год. от КП на О. при ТКЗС”В.Л.”-в ликвидация, съгласие за придаване на западната част от парцел ІV в кв.4 по плана на стопанския двор към парцел * в кв.*, така и последвалото изменение на З. със заповед № РД-09-369/18.10.2000 год. и одобряването на проект за изменение на ПУП-* с образуване от УПИ * на нов УПИ *-складова база, са правно ирелевантни, тъй като придаваемата се част от парцел * е държавна земя и О. при ТКЗС не са имали такива правомощия. В. съд е приел, че цитираната кметска заповед е нищожна-земята се намира в стопански двор-извън регулацията на населеното място, а в тези случаи се изработва план, какъвто е приет с протокола от 25.01.1994 год. и за процесния имот няма дворищнорегулационен план. Прието е, че след като се е снабдил с констативен нотариален акт № *, т.*, нот.дело № */* год. за собственост на сгради и съоръжения, ищецът е закупил от държавата земя от * кв.м.-прилежаща площ към масивен склад, в която площ е включен и процесния имот.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира оплакванията срещу въззивното решение за неоснователни поради следните съображения:
По делото е безспорно, че с констативен нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, нот.дело № * от * год. ищецът З.”Е.-97”, [населено място] е признат за собственик на масивен склад за зърно-хамбар със застроена площ * кв.м., ведно с навес към него от * кв.м., както и на три зърноплощадки, които сгради са построени в парцел *, *, * и * от кв.*, чиято обща застроена и незастроена площ възлиза на * кв.м. От акта е видно, че сградите са придобити на основание извършено разпределение от общото събрание на правоимащите-бивши членове на заличеното ТКЗС в [населено място].
С договор за покупко-продажба на държавна земя частна държавна собственост по чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ от 15.11.2007 год., на основание чл.45а, ал.ал.2, 3 и 4 ППЗСПЗЗ и в изпълнение на заповед № РД 46-837 от 29.06.2007 год. на министъра на земеделието и горите, Министерството на земеделието и продоволствието е продало на кооперацията-ищец земя-частна държавна собственост с площ * кв.м., прилежаща площ към обект „масивен склад за зърно-хамбар, ведно с навес и три зърноплощадки”, представляваща парцел *, *, * и 111б от кв.3 по плана на стопанския двор № 2 на бившо ТКЗС, извън регулацията на [населено място].
Ответникът/сега касатор/ черпи права от своите праводатели Д. П. Д. и Д. С. Д., които с нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, нот.дело № * от * год. са му продали УПИ *, целият с площ * кв.м. в кв.* по плана на стопански двор на [населено място]. При продажбата Д. и Д. Д. са се легитимирали като собственици с нотариален акт № *, т., нот.дело № * от * год., при съставяне на който са били представени договор за продажба от 27.10.1994 год., скица на кметство-с.С. и заповед № РД-09-369 от 18.10.2000 год. Ответникът/касатор/ твърди, че е собственик на УПИ *, чиято площ обхваща и процесните * кв.м., съгласно изменението на регулацията в бившия стопански двор, като западната част от стария парцел * е била придадена към парцел * от кв.*, което изменение било одобрено с влязла в сила заповед № РД-09-369 от 18.10.2000 год., след като придаваемата се част била оценена и заплатена от Д. и са образувани нови два парцела – парцел *-* и парцел * в кв.* по плана на стопанския двор. С последваща заповед № РД-09-03 от 03.01.2005 год. УПИ * бил преотреден за нов УПИ *-с. б. за металорежещи машини и резервни части без промяна в регулацията. Твърди, че в рамките на този УПИ осъществил нов строеж-складова база за металорежещи машини въз основа на издадено разрешение № 75 от 13.12.2007 год.
От заключението на вещото лице инж.В. С. /л.87-89 от гр.дело № 3540/2009 год. на ПРС, 14-ти състав/ е видно, че за стопанския двор не е бил одобряван регулационен план и същият се намира извън регулацията на [населено място].
При тези доказателства, въззивният съд законосъобразно е приел, че праводателите на ответника/касатор/, респ. и последният, не се легитимират като собственици на процесния имот от * кв.м./по заключението на вещото лице/. Правилно е приложена разпоредбата на чл.48а ППЗСПЗЗ, действаща към датата на сключване на договора за продажба от 27.10.1994 год./л.10 от делото в ПРС/, съгласно която при продажба на търг на недвижими имоти, ликвидационният съвет прехвърля вещни права, включително и правото на собственост върху земята, в размери, определени по реда на чл.45, ал.3. Правилникът за приложение на ЗСПЗЗ в глава трета „Земя на държавата, общините и други юридически лица”, неизменно третира земите, върху които са построени сгради на ТКЗС и други селскостопански организации, като държавна собственост, макар и в първоначалната редакция на чл.45, ал.3 /ДВ, бр.72 от 1993 год./ това да не беше изрично казано, а е направено по-късно с новата ал.8/ДВ, бр.122 от 19.12.1997 год./. Съгласно чл.45, ал.8, изр.първо, предл.първо ППЗСПЗЗ/сега ал.10/, „земи, върху които са разположени обекти на организациите по § 12 и 29 от преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ…, представляват държавна собственост…”. С оглед на това, правилно е прието, че съгласно чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ ликвидационните съвети са имали право да продават земя чрез търгове, ако тази земя е прилежаща към сгради и съоръжения, собственост на ТКЗС или други селскостопански организации, само при условие, че се продава и самата сграда или съоръжение. Доколкото праводателите на ответника/касатор/ не се легитимират като собственици на сгради или съоръжения от имуществото на организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не са могли да придобият собствеността и на прилежащия към тях терен. С договора от 27.10.1994 год. Д. П. Д. е закупил само незастроен терен – парцел * от кв.* на стопански двор [населено място] с площ * кв.м.
В. съд правилно е приел, че разпоредбите на чл.45, ал.3 и чл.48а ППЗСПЗЗ намират приложение за настоящия казус, тъй като стопанският двор на ТКЗС”В.Л.”, [населено място], макар и парцелиран, се намира извън регулацията на населеното място. От заключението на вещото лице е видно, че с протокол от 25.01.1994 год., на основание чл.45, ал.3 и ал.5, т.2 ППЗСПЗЗ е бил разработен и приет план на новообразуваните имоти – застроително решение за стопанския двор [населено място], представляващ застроен терен, извън регулацията, с който са определени и приети необходимите прилежащи площи към сградите и съоръженията, описани в таблицата към плана. За стопанските дворове се изработват парцеларни планове или планове на новообразуваните имоти по чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ/арг. от чл.56е, ал.1 ППЗСПЗЗ и § 36, ал.3 от ПЗР на ПМС № 80 от 30.04.2008 год. за изменение и допълнение на правилника/. За влезлите в сила планове по чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ, отнасящи се до стопанските дворове, разположени извън строителните граници на населените места, се е съставял протокол от регионалните служби „Поземлена собственост”, съдържащи данни за площта и границите на застроените със сгради и съоръжения земи. С изготвянето на протокола от 25.01.1994 год. /л.96/ е приключила процедурата по изработването на плана на новообразуваните имоти – застроително решение за стопанския двор на [населено място] /срвн., приложение № 2 на л.91 и 92 към заключението на вещото лице В.С./, съобразно който площта на парцел *-*, *, * и * е * кв.м., а парцел * * кв.м., с каквато площ последният е бил закупен от Д. П. Д. с договора от 27.10.1994 год., сключен с ликвидационния съвет. При тези данни, въззивният съд правилно е приел,че даденото от общото събрание на правоимащите при ТКЗС”В.Л.”-в ликвидация съгласие от 01.04.1999 год. за придаване западната част от парце* кв.* по плана на стопанския двор към парцел * кв.* и последвалото изменение на ПУП-* с образуване от УПИ * на нов УПИ *-складова база, са правно ирелевантни, тъй като придаваемата част от парцел * е държавна земя и общите събрания на правоимащите при ТКЗС в ликвидация не са разполагали с такива правомощия. Законосъобразно е прието, че заповед № РД-09-369 от 18.10.2000 год./л.40 от делото в ПРС/, с която е одобрено предаване на част от държавен имот, е нищожна, тъй като е издадена по отношение на имот, съставляващ част от стопанския двор, който макар и парцелиран съгласно чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ, не попада в регулацията на населеното място. Нарушена е материалната/предметната/компетентност на административния орган, който е издал въпросната заповед, доколкото за кмета на общината не са предвидени правомощия по закон да одобрява изменения на плана по чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ за стопанския двор, намиращ се извън регулацията на населеното място. Отделно от това, едва след закупуването на всички сгради и съоръжения в стопанските дворове на бившите ТКЗС от частни лица, последните могат да подадат заявление за изготвяне на устройствен план, при което би се процедирало по реда на З./отм./.
Предвид на всичко това, въззивният съд правилно е приел, че праводателят на ответника/сега касатор/ Д. П. Д. не се легитимира като собственик на процесните * кв.м., поради което и ответникът /касатор/ не е могъл да ги придобие от него чрез договора за продажба от 17.05.2004 год. Като техен собственик се легитимира ищцовата кооперация и претенцията й за ревандикация, както и негаторният иск за премахване на изградената от ответника масивна ограда в югозападната част на имот * с дължина * метра, са основателни и законосъобразно е потвърдено първоинстанционното решение.
Обжалваното въззивно решение е постановено в отсъствие на касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 686 от 18.05.2010 год. по гр.дело № 665/2010 год. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |