Р Е Ш Е Н И Е № 453 гр. София, 28 ноември 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Капка Костова при секретар Даниела Околийска и в присъствие на прокурора Кирил Иванов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова наказателно дело № 1371/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на осъдения Е. Г. Б. от [населено място], обл. Г., за възобновяване на производството по внохд № 185/2012 година по описа на Окръжен съд – гр. Габрово и отмяна на постановеното по него решение № 5 от 22. 01. 2013 година. В искането си осъденият Б. се позовава на отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, към което препраща разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, доколкото допуснатите нарушения са съществени. Акцентът е поставен върху фактическите изводи на редовните съдебни инстанции относно осъществяването на инкриминираното деяние и неговото авторство. Твърди, че тези изводи са компрометирани поради допуснати нарушения при оценката и анализа на доказателствата по делото, довели до неправилно приложение на закона и ангажиране на наказателната му отговорност по повдигнатото обвинение по чл. 195 от НК. В искането е формулирана претенция да бъде направено искане за възобновяване на наказателното производство по делото. В съдебно заседание пред ВКС осъденият Б. не участва лично, редовно призован. Представлява се от защитника си - адвокат Г. Н. от АК – [населено място], който поддържа искането при заявените в него възражения срещу доказателствената дейност на редовните съдебни инстанции. Претендира отмяна на решението на въззивния съд и оправдаване на осъдения по повдигнатото му обвинение, а алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С влязлата в законна сила присъда, потвърдена изцяло от въззивния съд, е ангажирана наказателната отговорност на молителя Е. Г. Б. за това, че през м. септември 2009 година, в [населено място], [община], в условията на продължавано престъпление и чрез използване на МПС, е отнел чужди движими вещи - 30 кв. м. каменни покривни плочи на обща стойност 300. 00 лева, от владението на З. А. Г. от [населено място], без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 194, ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, е осъден на четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила. Оправдан е по първоначално повдигнатото обвинение да е отнел 102. 50 кв. м. каменни плочи на стойност 1025 лева. Осъден е да заплати направените по делото разноски в размер на 226 лева. Решението на въззивния съд не е проверявано по реда на касационното обжалване като неподлежащо на такъв инстанционен контрол. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, то е неоснователно. Ангажираното в него отменително основание във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се подкрепя основно с доводи за недоказаност на обвинението, вкл. за неговото авторство, съдържащи собствен на молителя Б. прочит на доказателствените източници по делото, най-вече на гласните такива. Твърди се, че редовните съдебни инстанции не са имали основания да кредитират за достоверност показанията на свидетелите Т. и Р. и да ги поставят в основата на формираните фактически изводи, защото тези показания са вътрешно и помежду си противоречиви и тази противоречивост не е отстранена чрез предвидените в закона процесуални способи. Твърди се също така, че съдилищата са игнорирали показанията на свидетелите И., Ц., П. и Г., както и обясненията на осъдения Б. и са оценили превратно съдържанието на показанията на свидетеля Ц.. Всичко това е довело до ненадлежна и недостатъчна доказателствена основа на изводите на съдилищата по фактите, което не позволява и направените изводи по правото и осъждането на Б. по повдигнатото му обвинение. Всъщност, основният спорен по делото фактически въпрос касае принадлежността на взетите от осъдения Б. и продадени на свидетеля Г. каменни покривни плочи, по-точно дали те са свалени от свидетелите Т. и Р. от покрива на плевнята в имота на свид. Зл. Г. или са взети от съседния имот на свидетеля П., при това с негово съгласие. В тази връзка се оспорва и приетият от съдилищата период от време на отнемане на плочите – лятото на 2008 година или това на 2009 година. І. Възраженията срещу доказателствената дейност на съда не намират опора в данните по делото. В основата на фактическите си изводи първоинстанционният съд е поставил съдържанието на събраните и проверени по предвидения процесуален ред гласни доказателствени средства и най-вече показанията на свидетелите Т. и Р. (участници в пренасянето и товаренето на плочите в автомобила на осъдения Б. и разтоварването им в имота на свид. Г.) като източници на преки доказателствени факти относно главния факт на процеса, на В. С. (оперативен работник в ОД на МВР – [населено място]), на Н. Ц. (началник на РУП – [населено място]), Зл. Г. (стопанисващ имота), които показания съдът е кредитирал за достоверност, както и на съдържанието на констативен протокол и фотоалбум към него (л. 115 от ДП). Като е възприел и утвърдил фактическата правилност на първоинстанционната присъда, въззивният съд не е направил това произволно, а в резултат на извършен подробен и обективен негов собствен анализ на тези доказателствени източници (с. 3-4 от решението на въззивния съд). 1. Първоинстанционният съд внимателно е анализирал и оценил показанията на свидетелите Т. и Р., което е сторил това съобразно и останалите доказателства по делото – безспорния факт на липсващи изцяло покривни плочи от плевнята в имота, стопанисван от свид. Г. (протокол и албум на л. 115 от ДП), обстоятелството, че имотът е посочен категорично от двамата свидетели на свид. С., като той е заведен от тях именно в този имот (показания на л. 27 от нох дело, с. з. от 30. 07. 2012 година), съдържанието на проведения от свид. Ц. разговор с осъдения Б. (същото с. з., л. 29 от нох дело). Внимателният прочит на показанията на свидетелите Т. и Р. не разкрива заявените в искането за възобновяване на делото същностни противоречия. Позоваването в искането на част от показанията на свид. Р., депозирани пред съдия в досъдебното производство (л. 107 от него) и надлежно приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, е направено избирателно и затова некоректно. В тези показания свидетелката ясно и недвусмислено е разграничила намиращите се в имота на свид. П. каменни плочи и тези, свалени от нея и свид. Т. от покрива на плевнята в съседния имот, стопанисван от свид. Г.. След като е обяснила за плочите, намиращи се на земята в имота „с къщата” (на свид. П.), свидетелката е заявила, че „... преди да си замине (Б.) ни каза да свалим и плочите от съседната плевня ... беше в съседен имот ... Е. ни каза да пренесем и от там плочите...”. В разпита си в с. з. от 30. 07. 2012 година (протокол на л. 28 от нох дело), свидетелката е заявила на практика същото. Обяснила е, че са свалили плочите от частта на покрива, която още не е била паднала, че са ги натоварили на камиончето на осъдения, направили са два курса, като на втория са „донадили” малко плочи от намиращите се до съседната къща. Идентични, вкл. и относно детайлите, са показанията на свид. Т.. Двамата свидетели безпротиворечиво са обяснили обстоятелствата във връзка с наемането им от осъдения Б., отвеждането им до имота на Зл. Г., посочването от него на плевнята, от която да свалят покривните плочи, както и съседния имот (на П.) от който също да вземат плочи и пр. Така че, заявеното от молителя наличие на противоречивост в показанията на тези двама свидетели, не намира опора в данните по делото. 2. Идентична констатация ВКС прави и по отношение на твърдението за игнориране на показанията на свидетелите И., Ц., П. и на обясненията на осъдения Б.. Тези гласни доказателствени източници са обсъдени от редовните инстанции (с. 67 от нох дело и с. 3-4 от въззивното решение), като това е сторено по действителното им съдържание и с оглед останалите доказателства по делото. Свид. И. всъщност потвърждава, че е видял осъдения Б. пред имота на Г. с още двама души (които не разпознава в свидетелите Т. и Р.), че са товарени и изнасяни плочи с колата на осъдения от имота на свид. П. – обстоятелства, които са установени по делото и от останалите доказателствени източници. Единствено твърди, че това е станало през лятото на 2008 година, в каквато насока се съдържат данни и в показанията на свид. П. – че по това време е предоставил плочи от имота си на Б. и тогава последният е изнесъл само част от тях. Свид. Ц. потвърждава в показанията си факта на продажбата на покривни плочи от Б. на свид. Г., като твърди обаче, че това е станало през 2008 година. Доколкото всички останали обстоятелства, за които свидетелства Ц., се установяват и от другите доказателствени източници, съдилищата с основание са оценили като опровергано твърдението му за осъществяване на настоящето инкриминирано деяние през 2008 година. В тази връзка, ВКС намира за необходимо да отрази и констатацията, която прави, за наличие на несъмнени и безспорни данни по делото за извършвана поначало такава дейност от осъдения Б. – така например свид. Г. е бил насочен конкретно към осъдения, когато е започнал да търси необходимите му покривни каменни плочи. 3. Обясненията на осъдения Б. не са игнорирани, както се твърди в искането за възобновяване на делото. В отговор на направени и пред въззивния съд идентични възражения срещу осъждането му, съдът е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК и е изложил съображения относно липсата на доказателствена обезпеченост на тезата на осъдения (с. 3 от решението), които съображения няма причини да не бъдат споделени като съответни на съдържанието на цялата доказателствена съвкупност по делото. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че заявените в искането процесуална незаконосъобразност и доказателствена недостатъчност не са налице. Съдът е посочил и обсъдил доказателствените източници за направените от него изводи по фактите. Няма причини оценката за достоверност на тези източници да не бъде споделена. Защитната теза на молителя е изградена изначално върху отричане на участието му в осъществяване на инкриминираното деяние и при условие, че е останала доказателствено незащитима, с основание е отхвърлена от инстанциите, оправомощени да установяват фактите по чл. 102 НПК. ІІ. При така приетите за установени факти от кръга на подлежащите на доказване, материалният закон е приложен правилно. Съответствието между фактите и правната им оценка обуславя законосъобразността на съдебния акт. Затова и претендираното от осъдения Б. оправдаване по повдигнатото му обвинение няма как да бъде удовлетворено, тъй като касационната инстанция няма правомощие да приема нови фактически положения, а от надлежно установените от редовните съдебни инстанции не следва извод за несъставомерност по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. ІІІ. Доколкото осъденият Б. оспорва ангажирането на отговорността му като цяло, ВКС извърши проверка и на тежестта и параметрите на тази отговорност, при което установи, че индивидуализацията на наложеното наказание извършена в пределите на предвиденото в закона, при съобразяване на всички установени обстоятелства от кръга на тези по чл. 54 от НК. Правилно е прието наличие само на смекчаващи отговорността му обстоятелства, които съдът е оценил като многобройни по смисъла на чл. 55 от НК и е определил наказание почти при предвидения в закона минимум, за срок от четири месеца, чието изтърпяване е отложил при условията на чл. 66 от НК за минималния изпитателен срок от три години. ВКС намира, че така определеното на осъдения Б. наказание осъществява целите на наказанието по чл. 36 от НК и способства за поправянето и превъзпитанието му към спазване на правовия ред и обществения морал. При изложените съображения ВКС намира, че искането за възобновяване на делото следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. Поради това, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. Г. Б. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на решение № 5 от 22. 01. 2013 година на Окръжен съд – гр. Габрово, по внохд № 185/2012 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 79 от 12 ноември 2012 година на Районен съд – гр. Трявна, постановена по нохд № 87/2012 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.