Р Е Ш Е Н И Е № 249 гр. София, 22 януари 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1129 по описа за 2018 г Касационното производство е образувано по протест на Варненска окръжна прокуратура срещу присъда на Варненски окръжен съд № 68 от 27.09.2018 г, по ВНОХД № 945/18, с която е отменена осъдителна присъда на Варненски районен съд № 185 от 27.06.2018 г, по НОХД № 5784/17, и подсъдимият К. Х. П. е признат за невинен в това, че на 15.11.2016 г в [населено място], съзнателно се е ползвал от неистински официален документ: сертификат № 19449 от 11.10.2014 г за придобита квалификация „Умение за управление на средства за оцеляване и спасителна лодка”, на който е придаден вид, че е издаден от Дирекция „Морска администрация”, [населено място], като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК вр. чл. 9, ал. 2 НК, е оправдан по обвинението по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 НК. С първоинстанционната присъда подсъдимият П. е признат за виновен в това, че на 15.11.2016 г в [населено място], съзнателно се е ползвал от неистински официален документ: сертификат № 19449 от 11.10.2014 г за придобита квалификация „Умение за управление на средства за оцеляване и спасителна лодка”, на който е придаден вид, че е издаден от Дирекция „Морска администрация”, [населено място], като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, с оглед на което и на основание чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на четири месеца „лишаване от свобода”, при „общ” режим. На основание чл. 68 НК, е приведено в изпълнение наказанието осем месеца „лишаване от свобода”, наложено с присъда по НОХД № 476/14 по описа на Районен съд, Асеновград, за изтърпяването на което е определен „общ” режим. С протеста се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Изтъкват се следните доводи: Неправилно е оценена степента на обществена опасност на деянието като такава, попадаща в обхвата на чл. 9, ал. 2 НК. Въззивният съд е посочил, че ползваният официален документ не е бил от значение за изпълнение на служебните задължения на подсъдимия като корабен механик / „фитер” /, но не е съобразил обстоятелството, че работодателите / чуждестранни корабни агенции / са изисквали и допълнителни квалификации, а и включването в курс за получаване на такава квалификация е обвързан със заплащане на такса, възлизаща на няколкостотин лева, които подсъдимият е „спестил”. Не е отчетено това, че инкриминираният сертификат е представен пред Дирекция „Морска администрация”, [населено място], за да бъде издадено свидетелство за специална и допълнителна подготовка, което е от значение за наемане на работа на определена категория морски лица, и което се въвежда в електронния регистър, достъп до който имат корабните агенции, работодатели. Извън вниманието на съда е останало обстоятелството, че подсъдимият е целял да получи свидетелство за специална подготовка, без да изпълни задължението си да се яви на опреснителен курс, за да получи съответния сертификат, удостоверяващ успешното приключване на обучението. При квалифициране на деянието по чл. 9, ал. 2 НК е игнорирано предходното осъждане на подсъдимия, което е при условията на чл. 66 НК, както и това, че инкриминираното деяние е извършено в изпитателния срок. Изводите на въззивния съд за малозначителност на деянието влизат в противоречие с важността на умението, за което е представен неистинският сертификат:възможността за своевременна и адекватна реакция на морските лица в критична ситуация, при която техният живот е поставен в опасност. С протеста се иска да бъде отменена въззивната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Защитата счита, че протестът е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Подсъдимият моли протестът да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: От фактическа страна по делото е установено следното: Подсъдимият П. е морско лице, което работи на длъжността „фитер” / корабен механик /. Съгласно нормите на Международната конвенция за вахтената служба и Наредба № 6 за компетентност на морските лица в Република България, преминаването на курс „Водач на спасително средство и дежурна лодка” и издадения въз основа на курса сертификат, е условие за осъществяване дейността на морските лица, заемащи офицерски длъжности и за квалифициран моряк на палубна команда. Такъв сертификат не е задължителен за длъжността „фитер”, но, според изискванията на някои корабни компании или по искане на корабособственика, сертификатът е необходим и за тази длъжност. Изискуемият сертификат се получава след изкаран курс на обучение в Агенция „Морска администрация”, [населено място], и притежава определен срок на валидност. Изискване за издаване на нов сертификат е да бъде проведен опреснителен курс. През 2005 г подсъдимият П. получил такъв сертификат, преиздаден на 11.01.2010 г, със срок на валидност 10.01.2015 г. През 2016 била въведена нова бланка на посочения сертификат. Подсъдимият следвало да придобива различни умения, за което да представя съответните сертификати, които били необходими за работата му. Той не изкарал опреснителен курс „Водач на спасително средство и дежурна лодка” през 2014 г, но се снабдил с неистински сертификат № 19449 от 11.10.2014 г, удостоверяващ участието му в курса. На 15.11.2016 г подал заявление в Дирекция „Морска администрация”, [населено място], за преиздаване на свидетелство за специална и допълнителна подготовка. Такова било и свидетелството за придобита квалификация „Умение за управление на средства за оцеляване и спасителна лодка”. Към заявлението приложил оригинала на сертификат № 19449 от 11.10.2014 г и още два сертификата, които били редовни. Служителката от Дирекция „Морска администрация”, [населено място], която обработвала заявлението, направила справка в електронния регистър и установила, че в информационния масив не фигурират данни подсъдимият П. да е изкарал опреснителен курс. От електронния регистър установила и несъответствие в датата на издаване на сертификата и датата на валидност. Датата на валидност била „1019 г” вместо „2019 г”. Служителката забелязала, също така, че цветът на мокрия печат на бланката е различен от този, който се използва. Направило й впечатление различие в подписа на Директор на Дирекцията „Морска администрация”, [населено място], изразяващо се в това, че, към момента на издаване на документа, друго лице, различно от посоченото в документа, полагало подписи на сертификатите. В хода на разследването е установено, че представеният от подсъдимия сертификат № 19449 от 11.10.2014 г е сканирано дигитално изображение на предходния получен от него сертификат. Подсъдимият е роден на 7.04.1955 г. Осъждан е с присъда по НОХД № 476/14 по описа на Районен съд, Асеновград, влязла в сила на 8.10.2014 г, по която е наложено наказание осем месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. За него са събрани положителни характеристични данни по местоживеене и по месторабота. Въззивният съд е отменил осъдителната присъда на първоинстанционния съд и е постановил оправдателна такава, като е приел, че деянието попада в обхвата на 9, ал. 2 НК, по следните съображения: Подсъдимият не е имал сериозен мотив да се снабди с инкриминирания неистински официален документ, доколкото този сертификат не е бил сред кръга от изискуеми документи за изпълнение на заеманата от него длъжност. Проверката за валидност на съответното умение, описано в сертификата, би могла да се извърши по електронен път от бъдещите работодатели, които имат достъп до електронния регистър, поддържан от Дирекция „Морска администрация”, [населено място]. Деецът е личност с ниска степен на обществена опасност. Той е лице, което се намира в предпенсионна възраст, през целия си живот е полагал общественополезен труд, не е имал противообществени прояви, и е личност с положителна характеристика. Деянието, предмет на обвинението, представлява необмислена постъпка, която е нетипична за начина му на живот. По тези съображения, въззивният съд е приел, че деянието е малозначително и попада в обхвата на чл. 9, ал. 2 НК, с оглед на което е отменил осъдителната присъда на първата инстанция и е постановил оправдателна такава. Настоящата инстанция намира, че правните съображения на въззивния съд не могат да бъдат споделени. При преценката на степента на обществена опасност на деянието е необходимо да се имат предвид следните обстоятелства: Инкриминираният сертификат не е бил императивно изискуем съгласно международните и вътрешните стандарти за наемане на морски лица, но е бил изискван от бъдещи работодатели / корабни компании / като гаранция за придобити допълнителни умения от лица на морска служба. Това изискване, по преценка на работодателя или собственика на кораба, е било поставяно и за заемане на длъжността „фитер”. Лице, получило редовен сертификат, е имало по-добри шансове да бъде наето на работа в сравнение с лице, което не разполага с такъв документ. Посоченото обстоятелство представлява сериозен мотив да бъде извършено документно престъпление / снабдяване с неистински документ /, което е от значение и при оценката на степента на обществена опасност на инкриминираното деяние. На следващо място, процесният сертификат е представен пред Дирекция „Морска администрация”, Варна, с цел да бъде получено ново свидетелство за придобита квалификация „Умение за управление на средства за оцеляване и спасителна лодка”, въз основа на проведен опреснителен курс. Сертификатът е трябвало да послужи за преиздаване на свидетелството, което се вписва в електронния регистър, достъп до който имат работодателите при наемане на морски лица. Следователно, подсъдимият е бил заинтересован да си послужи с неистинския сертификат, воден от мотива да бъде предпочетен при наемане на работа. На следващо място, личността на дееца не може да бъде разгледана извън данните за съдебното му минало, а то е обременено от предходна условна присъда, в чиито изпитателен срок е извършено инкриминираното деяние. Това несъмнено повлиява негативно на преценката за степента на обществена опасност на дееца. От друга страна, налице са обстоятелства, които сочат на това, че степента на обществена опасност на деянието е по-ниска в сравнение с типичните случаи на престъпление от съответния вид. В тази насока от значение е, че подсъдимият е разполагал с редовни документи за придобито умение, което е налагало само да се яви на опреснителен курс, но не и за пръв път да придобие съответното умение. Той е личност, която е с добри характеристични данни по местоживеене и по месторабота. Дълги години е работил на кораби и е изпълнявал пълноценно служебните си задължения. С оглед на изложеното, настоящата инстанция счита, че е мислима хипотезата на „маловажен случай” на документно престъпление, която е следвало да бъде обсъдена от въззивната инстанция / чл. 316 вр. чл. 308, ал. 4, т. 2 НК /. Ето защо, протестът срещу оправдаването на подсъдимия, при условията на чл. 9, ал. 2 НК, е основателен и следва да бъде уважен. Въззивната присъда следва да бъде отменена и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, който да прецени налице ли е хипотезата на чл. 316 вр. чл. 308, ал. 4, т. 2 НК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивна присъда на Варненски окръжен съд № 68 от 27.09.2018 г , по ВНОХД № 945/18, и ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: