1 Р Е Ш Е Н И Е № 189 ГР. София, 22.10.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в съдебно заседание на 15 септември през 2014 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА При участието на секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Мария Иванова гр.д. №2157/2014 г., намира следното: Производството е по чл.290 от ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на Е. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд Плевен /ОС/ по гр.д. №838/13 г., в отхвърлителната му част. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.2 ГПК, по противоречиво решавания от съдилищата въпрос: при искане на напуснал системата на МВР служител за заплащане на извънреден труд над нормативно определените часове за тримесечие при сумирано изчисляване на труда, как се заплащат изработените над норматива часове: като извънреден труд или като неползван годишен отпуск. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение в обжалваната част, иска се отмяната му и уважаване на исковете в размера, присъден от първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба Г. д. „И. на н.” при Министерство на правосъдието, [населено място] не изразява становище. ВКС на РБ, като разгледа касацонната жалба, намира следното: С въззивното решение е отхвърлен за размера над 3190 лв. до 5 952 лв. искът на Е. Г. срещу ГДИН с пр. осн. чл.211, ал.5, т.2 ЗМВР, отм., за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд над нормативно определената продължителност на дежурствата, за периода 1.10.09 – 30.09.12 г. Съответно на намалението на присъдената главница е отхвърлен и искът за мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД , над размера от 539 лв. до 1 113 лв. Прието е, че за положените часове извънреден труд над нормативно определените, на ищеца се дължи заместваща престация, определена като допълнителен отпуск в чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР , отм. Служебното правоотношение с ищеца е прекратено, затова възникналото право на допълнителен платен отпуск за положения в повече труд се трансформира в право на обезщетение за неползван платен отпуск. Според въззивния съд ищецът претендира възнаграждение за извънреден труд за посочените в исковата молба часове, но не и обезщетение за неползван платен отпуск. Затова не е присъдил такова и е отхвърлил иска за парична компенсация на отработените часове, над нормативно определените за отчетен период, които се заплащат като извънреден труд. ВКС намира за законосъобразен даденият от ОС отговор на противоречиво решавания въпрос, по който е допуснато обжалването: На осн. чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР, отм. работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа, за служителите по ал.3, какъвто е ищецът. Предвиденият в цитираната разпоредба допълнителен отпуск е платен, по арг. от чл.212, ал.1,т.3 от ЗМВР, отм., която препраща общо към чл.211, ал.5, без да прави разлика в отпуска, визиран в двете й точки. В същия смисъл е тълкуван законът и в заповед № ЛС 03 - 1182/10.10.07 г., т.28 на министъра на правосъдието. На ищеца след прекратяване на служебното правоотношение, се дължи обезщетение за неползвания допълнителен платен годишен отпуск, с който се компенсира работата над нормативно определените часове, заплащани като извънреден труд по чл.211, ал.5, т.2 ЗМВР , отм. Допълнителният отпуск по чл.211, ал.5, т.2 ЗМВР, отм. не е компенсаторна почивка по см. на чл.136а КТ, затова не се прилага относимата към заплащане на некомпенсираната с почивка разлика до нормалния работен ден разпоредба на ал.5 / за такава компенсация са постановените р. по гр.д. №503/10 г. на четвърто г.о.,р. по гр.д. № 342/09 г. на трето г.о. и др./. Компенсацията на отработените над норматива часове по специалния закон за МВР е с допълнителен платен годишен отпуск и ако до прекратяването на служебното правоотношение отпускът не е ползван от служителя, на последния се дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск. По основателността на касационната жалба: неправилно въззивният съд е приел, че ищецът претендира само възнаграждение за извънреден труд, но не и обезщетение за неползвания допълнителен платен отпуск по чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР, отм. В уточнителна молба на л.26 от въззивното дело ищецът е посочил, че поради прекратяване на служебното му правоотношение претендира парично обезщетение и за неползвания като компенсация по чл.211, ал.5, т.2 ЗМВР, отм. допълнителен платен отпуск , като се е позовал на чл.212, ал.4 ЗМВР, отм. Затова при ползване на заключението на в.л. – счетоводител по въпрос 5-ти, втори вариант, на ищеца следва да се присъдят още сумата от 2006, 07 лв., обезщетение за неползвания допълнителен отпуск по чл.211, ал.5, т.2 ЗМВР, отм., както и мораторна лихва от 413 лв. върху тази главница. Въззивното решение, с което искът е отхвърлен за разликата над 3190,31 лв. до 5196,38 лв. – главница и за разликата над 539 до 952 лв.- мораторна лихва е неправилно, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което исковете се уважат за посочените разлики. В останалата отхвърлителна част решението на ОС като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, състав на трето г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ВЪЗЗИВНОТО РЕШЕНИЕ на Окръжен съд Плевен по гр.д. №838/2013 г. от 9.12.13 г. в частта, с която искът по чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР, отм. е отхвърлен за разликата над 3190, 31 лв. до 5 196,38 лв. и с която искът по чл.86 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 539 до 952 лв. и вместо него постановява: ОСЪЖДА Г. д. „И. на н.”, при Министерство на правосъдието, [населено място] да заплати на Е. Н. Г. от [населено място] още 2006, 07 лв. / две хил. и шест лв. и седем ст./ - обезщетение за неползван допълнителен отпуск по чл.211, ал.5,т.2 ЗМВР , отм., ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 2.01.2013 г. до окончателното й изплащане, както и още 413 /четиристотин и тринадесет/ лв. – мораторна лихва върху посочената главница. ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно решение в останалата му отхвърлителна за иска част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: