O П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 508 [населено място] , 05.03.2024 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска Колегия, второ отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бонка Йонкова ЧЛЕНОВЕ: Петя Хорозова Иванка Ангелова като разгледа докладваното от съдия Ангелова ч.т.д.№ 1425/2023 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по подадени от „Меркурий ПиП“АД /ответник/, представлявано от изп.директор инж. С. П., чрез адв. Г., и от „Галя Спайс“ЕООД /ищец/, представлявано от К. П., чрез адв. Д., частни касационни жалби срещу Определение № 111 от 10.05.2023г. по в.ч.т.д. № 65/2023г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено Определение № 260102 от 05.12.2022г., постановено по т.д. № 52/2018г. на Окръжен съд-Габрово. С първоинстанционния акт е оставен без разглеждане като недопустим предявеният от „Галя Спайс“ЕООД иск по чл.124, ал.1 ГПК против „Меркурий ПиП“АД и „Меркурий Инвестмънт“А за установяване несъществуване на ипотечно право върху собствени на ищеца имоти поради липса на активна процесуална легитимация и е прекратено производството по делото. Оплакванията на частния касатор „Меркурий ПиП“АД са за нищожност и недопустимост на обжалваното определение поради постановяването му от участващи в съдебния състав съдии, които са имали основания да се отведат от разглеждане на спора, както и за неправилност, поради нарушения на материалния закон и допуснати процесуални нарушения. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК този жалбоподател поставя следните въпроси, а именно: 1. „По договорите за покупко-продажба на недвижими имоти, достатъчно ли е страните да са договорили продължителното разсрочване за плащане на продажната цена за да се приеме, че е налице липса на насрещна престация, накърняване на добрите нрави и съответно нищожност на сделката по смисъла на чл.26, ал.1,пр.3 от ЗЗД?“; 2. „Участието на съдия в предходно дело, по което е взето становище по същите доказателства, представени и по настоящото висящо дело или е налице произнасяне по въпрос, релевантен за изхода на висящото дело, основание ли е за отвод по чл.22, ал.1,т.6 ГПК?“; 3. „Налице ли е порок и какъв на съдебен акт, постановен от съдебен състав при наличие на обстоятелства по чл.22, ал.1,т.6 ГПК?“; Допълнителната предпоставка и по трите въпроса е обоснована с хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК с довода, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Частният касатор се позовава и на самостоятелните селективни критерии по чл.280, ал.2,предл. второ и трето ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното определение. Ответникът по частната касационна жалба – „Галя Спайс“ЕООД депозира отговор, с който излага съображения за основателност на жалбата. Ответникът – „Меркурий Инвестмънт“АД не представя становище. Писмен отговор е депозиран от „Меркурий ПиП“АД, чрез изп.директор Б. П., с който са изложени съображения за недоказаност на основанията за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на подадената от дружеството, чрез другия изп.директор частна касационна жалба. Оплакванията на частния касатор „Галя Спайс“ ЕООД са за незаконосъобразност на въззивното определение като постановено при особено съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В представеното изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК този жалбоподател поставя следните въпроси: 1. „Съдържа ли порок и ако да, какъв е порокът на договор да покупко-продажба, в който е уговорена възможност цената на закупената вещ да се заплати в продължителен период от време? Може ли да се счита, че сама по себе си уговорката за плащане на цената в продължителен период от време представлява накърняване на добрите нрави и води до нищожност на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД?“; 2. „При преценката за порочност на договор за покупко-продажба, който съдържа уговорка за плащане на цената в продължителен период от време, достатъчно ли е съдът да тълкува самата уговорка, или следва да вземе предвид и останалите факти, свързани със сключването и изпълнението на конкретния договор?“ Допълнителният селективен критерий и по двата въпроса е обоснован с основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, като посочените актове, на които обжалваното определение противоречи, са: ТР №6 от 2017г. на ОСГТК, ТР № 1 от 2010т. на ОСГТК; Решение № 288 от 29.12.2015г. по гр.д. № 2293/2015г. на ВКС, ІІІ г.о.; Решение № 1291 от 03.02.2009г. по гр.д. № 5477/2007г. на ВКС, V г.о. Поддържа се и хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК с тезата, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Частният касатор се позовава и на самостоятелните селективни критерий по чл.280, ал.2 ГПК – вероятна нищожност, недопустимост и очевидна неправилност на въззивното определение. Ответникът „Меркурий ПиП“АД депозира отговор, чрез изп. директор С. П., с който излага съображения за основателност на частната жалба. Ответникът – „Меркурий Инвестмънт“АД представя писмено становище, с което оспорва основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на частната касационна жалба. Писмен отговор е депозиран от „Меркурий ПиП“АД, чрез изп.директор Б. П., с който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частните касационни жалби са подадени от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. За да потвърди обжалваното определение, Апелативният съд е приел за установени следните релевантни за спора факти: С договор за покупко продажба от 28.11.2016г., оформен с нот.акт № 47/28.11.2016г. „Меркурий ПиП“АД, представлявано от С. П., продава на „Галя Спайс“ ЕООД подробно описан недвижим имот срещу продажна цена от 1 170 000 лева, която дружеството купувач ще заплати в срок от 25 години, т.е. на 30.11.2041г. С втори договор за покупко продажба от 27.12.2016г., оформен с нот.акт № 70/ 27.12.2016г. „Меркурий ПиП“АД, представлявано от С. П., продава на „Галя Спайс“ ЕООД друг недвижим имот за продажна цена от 50 000 лева, договорена да бъде заплатена на 30.11.2041г., т.е. след 25 години. С нотариален акт № 44 от 28.12.2016г. „Меркурий ПиП“АД, представлявано от изп.директор Б. П., е учредило в полза на „Меркурий Инвестмънт“АД, представлявано от изп.директор М. П., договорна ипотека върху имотите, предмет на двете процесни покупко продажби. Със същия нот.акт между „Меркурий ПиП“АД, представлявано от изп.директор Б. П., и „Меркурий Инвестмънт“АД, представлявано от изп.директор М. П. /погрешно отразено като Меркурий ПиП“АД, представлявано от С. П./ е сключен договор, по силата на който „Меркурий ПиП“АД, представлявано от Б. П. дължи на „Меркурий Инвестмънт“АД сумата от 2 800 000 лева, обезщетение съгласно споразумение от 28.04.2016г. и анекс към него от 25.11.2016г., с краен срок на плащане 28.07.2017г., като за обезпечение на вземането длъжникът учредява на кредитора ипотека върху процесните имотите. Въз основа на прието в първоинстанционното производство експертно заключение е прието, че в счетоводствата на Меркурий ПиП“АД и на „Меркурий Инвестмънт“АД са осчетоводени споразумението от 28.04.2016г., анекса към него от 25.11.2016г. за сумата 2 800 000 лева, като пасив за Меркурий ПиП“АД и като актив за „Меркурий Инвестмънт“АД. При формиране на извода за недопустимост на производството по предявените от „Галя Спайс“ ЕООД искове по чл.124,ал.1 ГПК за установяване, че по отношение на ответниците Меркурий ПиП“АД и „Меркурий Инвестмънт“АД ипотечното право, учредено с договора за ипотека, обективиран в нот.акт № 44 от 2016г., не съществува, въззивният състав е споделил извода на първоинстанционния съд за основателност на възражението на ответната страна за нищожност на двата договора за покупко продажба от 28.11.2016г. и от 27.12.2016г. поради противоречие с добрите нрави, обосновано с нееквивалентност на договорените престации до степен на липса на насрещна престация, тъй като е договорено продажната цена да бъде заплатена след 25 години. Въз основа на този решаващ мотив е направен извод, че купувачът по същите – ищецът „Галя Спайс“ ЕООД не се легитимира като собственик, вследствие на което няма правен интерес да иска обявяване несъществуване на ипотечното задължение по учредената договорна ипотека върху същите два недвижими имота. По поддържаните в частните касационни жалби основания за вероятна недопустимост или нищожност на въззивното определение поради постановяването му от съдии, които са имали основание за отвод по чл.22, ал.1,т.6 ГПК, доколкото са се произнесли по редовността на покупко-продажбата по различен от приетия с обжалваното определение начин в производство по т.д. № 59/2017г., настоящият състав на ВКС намира следното: Видно от съдържащия се по делото препис на Определение № 253 от 29.10. 2020г. по в.ч.т.д. № 314/2020г., с което е потвърдено определение на Окръжен съд-Габрово по процесното т.д. № 59/2017г., съдиите, участвали при постановяване на сега обжалваното определение, не са участвали при постановяване на актове по т.д. № 59/2017г. При така направената констатация не се налага преценка на сочените пороци на обжалвания акт. Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване, поради очевидна неправилност на въззивното определение. Уреденият като самостоятелно основание за достъп до касация квалифициран порок е установим от съдържанието на обжалвания съдебен акт и се изразява в явна необоснованост на извода на въззивния съд за липса на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск. Определението е неправилно по следните съображения: Безспорна е съдебната практика, че наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, като поначало правен интерес имат носителите на материални права, засегнати от правния спор. По изключение установителен иск по чл. 124 ал. 1 ГПК може да предяви и лице, което не е субект на правоотношението, предмет на иска, но е носител на права, които зависят от спорното правоотношение, като ищецът винаги трябва да има правен интерес - пряк, а може и косвен. Процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, докато материалната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение – кой е носител на правото и кой на правното задължение. Липсата на надлежна процесуална легитимация е процесуална пречка, водеща до недопустимост на производството. Освен при ненадлежни твърдения, липсата на процесуална легитимация може да следва и от влязъл в сила съдебен акт, който я отрича. Изводите на въззивния съд, обусловили недопустимост на предявения иск в случая не са в съответствие с установеното в съдебната практика досежно наличието, съответно липсата на правен интерес. В исковата молба ищцовото дружество е обосновало правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, позовавайки се на качеството му на собственик на недвижимите имоти, обременени с ипотечното право, отричането на което е предмет на спора. Макар и да не е субект на спорното правоотношение, ищецът твърди, че е носител на права, засегнати от същото, доколкото безспорно ипотеката обременява правото му на собственост върху имотите. При надлежно заявени твърдения за притежаване на права /правото на собственост върху ипотекираните имотите/, засегнати от спорното правоотношение, и при посочване на обстоятелства, които изключват пораждането му /несъществуване на правото на вземане, обезпечено с учредените ипотеки/, следва да се приеме, че ищецът е установил правния си интерес, съответно процесуалната си легитимация по така предявения иск, включително и тази на ответниците, страни по ипотечното правоотношение. Наред с това, следва да се отбележи, че в случая ищецът не само твърди, но и установява правото си на собственост върху процесните имоти чрез представяне на нотариални актове, обективиращи твърдяното придобивно основание. Въведените от ответната страна възражения за нищожност на сделките целят опровергаване на заявеното от ищеца право на собственост върху ипотекираните имоти, което не е предмет на спора. Пороците на придобивното основание биха се отразили на материалната легитимация на ищеца, за която обаче съдът не следи при преценка допустимостта на иска, и която при установителен иск за отричане на друго правоотношение, не е предмет на делото. Само наличието на влязло в сила решение, с което е отречено придобивното основание на ищеца, ще обуслови в случая извод за липса на процесуална легитимация по предявения иск. Допълнителен аргумент за този извод е и позоваването на ищцовото дружество на уваженото с окончателния съдебен акт на приключилото производство по т.д. № 59/2017г. по описа на Габровски окръжен съд възражение на „Меркурий Инвестъмънт“ АД, че ищецът „Меркурий ПиП“АД не притежава правен интерес да атакува съществуването на ипотечното право, тъй като вече е отчуждил ипотекираните имоти с редовни договори за покупко продажба, сключени между него и купувача „Галя Спайс“ ЕООД. В този смисъл, предявените отрицателни установителни искове са възможната за ищеца защита на обремененото му с ипотека право на собственост върху имотите. Горното налага отмяна на въззивното определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд, като делото следва да се върне на друг състав от Окръжен съд – Габрово за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 111 от 10.05.2023г. по в.ч.т.д. № 65/2023г. на Апелативен съд – Велико Търново. ОТМЕНЯ Определение № 111 от 10.05.2023г. по в.ч.т.д. № 65/2023г. на Апелативен съд – Велико Търново и потвърденото с него Определение № 260102 от 05.12.2022г., постановено по т.д. № 52/2018г. на Окръжен съд-Габрово. ВРЪЩА делото на друг състав от Окръжен съд Габрово за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.