Р Е Ш Е Н И Е № 131 София, 27.05.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 17 май две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 600 /2016 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 151 от 11.03.2016г. по касационна жалба на Г. Х. Й.-К. е допуснато касационно обжалване на решение № 474 от 14.10.2015г. по гр.д.№ 470/2015г. на Окръжен съд -Плевен. С последното е отхвърлен предявеният от касаторката иск за делба против Л. Х. Й. на дворно место от 860 кв.м., съставляващо УПИ VІІІ-1424 в кв. 100 по плана на Д. Д.. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 201 ЗУТ и нарушение на процесуалните правила, защото е отказано изследване на въпроса за разделянето на процесния УПИ без сградите в него във фазата по допускане на делбата. Ответницата по касация счита жалбата неоснователна и моли да се остави без уважение. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по въпроса: може ли да се допусне делба на дворно съсобствено място, в което има сгради, индивидуална собственост на съсобствениците и следва ли предварително да е проведена и приключила процедурата по чл. 201 ЗУТ, или тя може да се проведе в рамките на делбеното производств поради противоречие с Р № 201/19.10.2015г. по гр.д.№ 2585/2015г. І гр.о. С това решение и решение № 293/12.12.2011г. по гр.д.№ 265/11 на ВКС, ІІ гр.о. също по чл. 290 ГПК, е прието, че допустимостта на съдебната делба на застроено съсобствено дворно место, в което има постройки-индивидуална собственост се преценява с оглед състоянието на имота към момента на разглеждане на делото за делба в първата фаза на производството, градоустройственият му статут и зависи от възможността от дворното място да могат да се обособят два или повече самостоятелни УПИ при спазване изискванията на чл.19 ЗУТ за лице към улица и повърхнина и отстояние на сградите една от друга. Действащият ПУП следва да бъде изменен, така, че всеки един от новообособените УПИ да обслужва отделен самостоятелен обект. Делбата е недопустима ако не съществува такава възможност. За изясняване на този въпрос, съдът е длъжен да предприеме действията, необходими за изпълнение на процедурата по чл.201 ЗУТ във фазата по допускане на делбата, а съсобствеността върху новообразуваните УПИ ще бъде прекратена във втората фаза на делбеното производство. Заповедта за изменение на ПУП в този случай влиза в сила с влизане в сила на решението за допускане до делба – чл. 201, ал.3 ЗУТ. По предявения иск е установено следното: С н.а. № 41,т. ІІ/1990г. Х. Й. И. е признат за собственик на процесното дворно место и сградите в него. Той е починал на 08.04.1991г. и е наследен от преживяла съпруга Д. Т. Й. и дъщери Г. и Л.. С н.а. № 176,т. І/1993г. Д. Й. дарява на дъщеря си Г. Й. собствените си 4/6 ид.ч. По гр.д.№ 2572/1996г. сестрите са постигнали спогодба и са разделили само постройките, които са останали индивидуална собственост. Те не са предмет на иска за делба. Дворното место е останало съсобствено. Въззивната инстанция е възприела изводите на РС, че е недопустима делба само на дворното место, защото то има статут на обща част към хоризонтална етажна собственост. В тези случай делба е допустима само ако преди предявяване на иска е проведена процедурата по чл. 201 ЗУТ и делбения УПИ е разделен на отделни уригулирани поземлени имоти, съобразно индивидуалната собственост върху постройките в тях. Съобразно отговора на поставеният въпрос, процедурата по разделяне на дворното место, върху което има сгради, които са индивидуална собственост може да се проведе и в първата фаза на делбата. Неправилно съдът е отказал да назначи СТЕ за изясняване възможността за разделяне на съсобственото дворно место на два парцела при спазване на изискванията за лице и повърхнина, предвидени в чл. 19 ЗУТ и нормите за отстояние на сгради в съседни УПИ. Предвид това, решението е постановено в противоречие с чл. 201 ЗУТ, при съществено процесуално нарушение и е необосновано, което налага отмяната му и на основание чл. 293 ГПК, поради необходимостта от нови процесуални действия, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 474 от 14.10.2015г. по гр.д.№ 470/2015г. на Окръжен съд -Плевен ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: