5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 64 С., 30.01.2012 година Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 859/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие” - [населено място], срещу определение № 654 от 15.07.2011 г., постановено по ч. т. д. № 417/2011 г. на Старозагорски окръжен съд. С обжалваното определение са отменени постановените от Казанлъшки районен съд в производството по ч. гр. д. № 3334/2010 г. разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК в полза на Държавен фонд „Земеделие” против С. К. С. и определение № 700 от 13.05.2011 г., с което е оставено без уважение искането на длъжника С. К. С. за спиране на принудителното изпълнение по изп. дело № 20117640400128/2011 г. на ЧСИ А. П., и вместо това е отхвърлено заявлението на Държавен фонд „Земеделие” за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист срещу С. К. С. за сумите 24 446 лв. - главница, 324.58 лв. - лихва за забава за периода 14.10.2010 г. - 29.11.2010 г., законна лихва върху главницата от 30.11.2010 г. до окончателното плащане и 1 194.13 лв., и е спряно принудителното изпълнение по посоченото изпълнително дело. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е постановил недопустимо определение като е разгледал недопустима частна жалба на длъжника срещу разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение, което по аргумент от чл.413, ал.1 ГПК не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, и не е съобразил подаденото от длъжника възражение по чл.414 ГПК, по повод на което е предприета искова защита по реда на чл.415 във вр. с чл.422 ГПК. При условията на алтернативност се позовава на неправилност на определението поради необоснованост и нарушения на закона. Релевирани са и доводи за отсъствие на предпоставките по чл.420 ГПК, с които въззивната инстанция е мотивирала спирането на предприетото срещу длъжника принудително изпълнение. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 ГПК основание, за доказване на което е приложена практика на ВКС. Ответницата по частната касационна жалба С. К. С. от [населено място] оспорва жалбата по съображения в писмен отговор от 01.11.2011 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството пред Старозагорски окръжен съд е образувано по частна жалба, подадена от С. К. С. против разпореждане на Казанлъшки районен съд, постановено по ч. гр. д. № 3334/2010 г. В жалбата е посочено, че обжалваното разпореждане се съдържа в заповед № 2475 от 01.02.2010 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК - извлечение от счетоводни книги на заявителя, с която е разпоредено С. С. да заплати на Държавен фонд „Земеделие” отразените в заповедта парични суми. По съображения, че представеното в заповедното производство извлечение не удостоверява изискуемо и подлежащо на изпълнение парично вземане, е поискана отмяна на разпореждането. В рамките на същото производство е подадена и частна жалба срещу определение № 700 от 13.05.2011 г. на Казанлъшки районен съд, с което е оставено без уважение искането на длъжника С. С. за спиране на принудителното изпълнение по изп. дело № 20117640400128/2011 г. по описа на ЧСИ А. П., предприетото въз основа на заповедта за незабавно изпълнение. Въззивният съд е извършил проверка за допустимост на първата частна жалба и след като е констатирал, че е депозирана в преклузивния срок по чл.419, ал.1 ГПК едновременно с възражение на длъжника по чл.414 ГПК, я е разгледал по същество, приемайки за основателни релевираните в съдържанието й доводи за отсъствие на предпоставки за издаване на заповедта за незабавно изпълнение. По съображения, че подаденото от ДФ „Земеделие” заявление не отговаря на изискванията на чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1, т.4 ГПК и че представеното извлечение по чл.417, т.2 ГПК не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу посочения длъжник, съставът на Старозагорски окръжен съд е отменил разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и е отхвърлил заявлението по чл.417 ГПК. За допустима и основателна е счетена и частната жалба на длъжника срещу първоинстанционното определение за отхвърляне на искането за спиране на изпълнението на основание чл.420 ГПК. Изложени са мотиви, че с оглед отмяната на разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист принудителното изпълнение следва да бъде спряно съобразно направеното от длъжника искане. Въззивното определение следва да се допусне до касационен контрол в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС поради съществуващата вероятност да е процесуално недопустимо. Основателно е оплакването на частния жалбоподател за процесуална недопустимост на постановения от въззивната инстанция съдебен акт. В нарушение на процесуалния закон - чл.413, ал.1 ГПК и чл.419, ал.1 ГПК, и в отклонение от формираната по реда на чл.274, ал.3 ГПК практика на ВКС, обективирана в определение № 68/18.01.2010 г. по ч. т. д. № 690/2009 г. на І т. о., определение № 347/04.06.2010 г. по ч. гр. д. № 311/2010 г. на ІV г. о., определение № 283/17.03.2011 г. по ч. т. д. № 746/2010 г. на ІІ т. о. и др., въззивният Старозагорски окръжен съд е приел, че разполага с правомощия да отмени заповедта за изпълнение и да се произнесе по основателността на заявлението за издаването й. Разпоредбата на чл.413, ал.1 ГПК постановява категорично, че заповедта за изпълнение подлежи на обжалване само и единствено в частта за разноските, а чл.419, ал.1 ГПК предвижда възможност за обжалване и на обективираното в заповедта по чл.417 ГПК разпореждане за незабавно изпълнение. Както е посочено и в цитираните определения на ВКС, когато първоинстанционният съд е уважил заявлението и е издал заповед по чл.410 ГПК или чл.417 ГПК, защитата на длъжника срещу заповедта се осъществява посредством способа на чл.414 ГПК - чрез подаване на възражение за недължимост на претендираното в заповедното производство вземане, в който случай заявителят следва да предяви иск по чл.415 във вр. с чл.422 ГПК, за да установи съществуването на оспореното вземане. При наличие на императивна законова забрана за обжалване на заповедта за изпълнение и въпреки правилната констатация, че подадената от длъжника частна жалба се основава на разпоредбата на чл.419, ал.1 ГПК, т. е. насочена е срещу обективираното в заповедта разпореждане за незабавно изпълнение, въззивният съд е отменил самата заповед за изпълнение и е отхвърлил заявлението на нейното издаване, вместо да се произнесе по правилността на обжалваното от длъжника разпореждане за незабавно изпълнение. По този начин въззивната инстанция е излязла извън обхвата на правомощията, предоставени й от процесуалния закон, и се е произнесла по искане, различно от заявеното от длъжника по реда на чл.419 ГПК, в резултат на което е постановила недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен. Делото следва да се върне на въззивния съд за разглеждане и произнасяне по подадената от длъжника частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в съдържанието на издадената от Казанлъшки районен съд в производството по ч. гр. д. № 3334/2010 г. заповед № 2475 от 01.12.2010 г. за незабавно изпълнение на парично заповед задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК. Поради обстоятелството, че въззивният съд е мотивирал спирането на принудителното изпълнение на основание чл.420 ГПК единствено със съображения, изведени от отхвърлянето на заявлението по чл.417 ГПК, въззивното определение следва да се обезсили и в частта, с която е постановено спирането, като делото следва да се върне за ново разглеждане и в тази част за произнасяне по подадената от длъжника частна жалба срещу определение № 700 от 13.05.2011 г. на Казанлъшки районен съд, след извършване на преценка за наличие на установените в чл.420 ГПК предпоставките за спиране на изпълнението. Предвид констатираната недопустимост на въззивното определение не следва да се обсъждат наведените в частната касационна жалба доводи за неговата неправилност. Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОБЕЗСИЛВА определение № 654 от 15.07.2011 г., постановено по ч. т. д. № 417/2011 г. на Старозагорски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Старозагорски окръжен съд за ново разглеждане и произнасяне по подадените от С. К. С. от [населено място] частни жалби - частна жалба по чл.419, ал.1 ГПК с вх. № 4336/02.05.2011 г. срещу разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в заповед № 2475 от 01.12.2010 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, издадена от Казанлъшки районен съд в производството по ч. гр. д. № 3334/2010 г., и частна жалба по чл.420, ал.3 ГПК с вх. № 5105/20.05.2011 г. срещу определение № 700 от 13.05.2011 г. по ч. гр. д. № 334/2010 г. на Казанлъшки окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на С. К. С. за спиране на изпълнението по изп. дело № 20117640400128/2011 г. на ЧСИ А. П.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :