Р Е Ш Е Н И Е
№ 209
гр.София, 18 май 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Второ наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети април
две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
със секретар Надя Цекова
при участието на прокурора ИСКРА
ЧОБАНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 117/2010 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия М. Р. Р. против решение № 391/19.11.2009 год. по въззивно нохд № 440/2009 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, ІІ-ри въззивен състав, в която се поддържат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до нарушение на закона и определяне на явно несправедливо наказание. С касационните основания по чл.348, ал.1 НПК се обосновава искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане с оглед отстраняване на нарушенията и индивидуализация на наказанието след цялостна оценка на всички установени по делото относими обстоятелства.
Частните обвинители С. С. К. и К. С. К. чрез повереника си оспорват основателността на жалбата и правят искане решението да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че жалбата е неоснователна, защото няма нарушение на процесуалните правила при разглеждане на делото, а приложението на чл.78А от НК е недопустимо след като вече е бил прилаган по отношение на подсъдимия и не са изтекли давностните срокове.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:
Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 440/2009 год. потвърдил присъда № 14/10.10.2008 год. по нохд № 2475/2007 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, VІІІ-ми състав, с която признал подсъдимия М. Р. Р. за виновен в това, че на 24.11.2003 год. в гр. С. при управление на МПС в нарушение на правилата за движение – чл.20, ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Д. К. като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата. На основание чл.343А, ал.1, б. Б вр.чл.343, ал.1, б. В вр.чл.54 НК го осъдил на 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343Г НК наложил наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години от влизане на присъдата в сила.
Произнесъл се по въпросите за разноските, направени по делото, включително и тези от частните обвинители.
Въззивното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия, в която се поддържали доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, вкл. нарушение на правото на защита с отказа да бъде назначена повторна експертиза, за необоснованост и нарушение на закона при определяне на наказанието без приложението на чл.78А от НК. Въззивният съд е извършил цялостна задълбочена проверка на обжалвания съдебен акт според изискванията по чл.314 НПК. Констатирал е, че са събрани възможните и достатъчно доказателства и че това е направено при стриктно спазване на предвидения в НПК ред и начин. Възприел е и фактическата обстановка, която подробно е изложил, но е оценил дейността по оценката като недостатъчно пълна. Поради това е направил нов подробен и задълбочен анализ на целия доказателствен материал, изложил е съображения за решението си да приеме за достоверни показанията на свидетелите. По ясен и категоричен начин е посочил обстоятелствата, за които има противоречия в доказателствения материал и е изложил съображения според изискванията по чл.305, ал.3, изр.2 НПК в подкрепа на решението да отхвърли като недостоверни част от обясненията на подсъдимия, както и заключението на вещото лице Д. поради основаването му на доказателства, каквито по делото не са събрани.
Неоснователно е възражението в жалбата, че първоинстанционното производство е проведено от съдия, за когото са били налице основания за отвод. От данните по делото за начина на провеждане на съдебното следствие и от решението му, което с направеното от въззивния съд допълнение на приетата за установена фактическа обстановка, може да се направи извода, че няма основание за отвод. Решаването на въпросите по чл.301 НПК е станало не въз основа на лично пристрастие или предубеденост от страна на произнеслия се по делото съдия и осъдителната присъда не противоречи на забраната по чл.303, ал.1 НПК.
Не се подкрепя от фактическа страна и твърдението,че въззивният съд е потвърдил присъдата въпреки допуснатото нарушение на изискванията по чл.107, ал.3 НПК – да събере и провери както разобличаващите, така и оправдаващите подсъдимия доказателства. В мотивите си подробно е обосновал констатациите, че събрания доказателствен материал е в пълен обем и въз основа на него е било възможно да бъдат решени всички въпроси за вината и отговорността на подсъдимия. Оценката е направена с оглед действителния му смисъл. Доколкото е имало пропуски и непълнота в тази част от процесуалната дейност на първоинстанционния съд, което изрично е посочил, с направения нов самостоятелен подробен анализ е обосновал решението си да потвърди съдебния акт, защото всички относими към предмета на доказване обстоятелства са правилно установени. Изложените съображения са основани на тяхното обективно, всестранно и пълно изследване.
Оценката на приетата техническа експертиза, изготвена от компетентен специалист-вещо лице метеоролог, е направена според изискванията на чл.154, ал.2 НПК. Въззивният съд обаче подробно е мотивирал решението си да не постави в основата на изводите си за конкретно обстоятелство от фактическата обстановка, при която е настъпило ПТП, заключението, че сутринта на инкриминираната дата в района на булеварда е имало условия за овлажняване на подложната повърхност. За да приеме посоченото в обвинителния акт фактическо обстоятелство – че пътят е бил сух (за разлика от първоинстанционния съд) е съпоставил и подробно анализирал и оценил и останалите доказателствени материали. За показанията на св. М е приел, че са израз на колебливост за това обстоятелство, като е мотивирал решението си кои и доколко приема или отхвърля, поради което сигурността на информацията му е поставена под съмнение. В протокола за оглед на местопроизшествието се съдържат данни за обективни обстоятелства – включително за състоянието на пътната настилка, които са потвърдени с подписа на участвалите лица. Процесуално-следственото действие е извършено още същия ден и в час, близък до момента на произшествието. Изготвеният протокол отговаря на изискванията по НПК за съдържание - в него се съдържат фактически данни, имащи отношение към предмета на доказване – конкретното място и неговата характеристика, обективните находки, разположението на сгради и обекти от значение за поведението на подсъдимия като водач на МПС. Неотразяването на предмети и обекти в посоката, обратна на движение на подсъдимия извън и след района на произшествието не дават основание да се определи протокола за оглед като негодно доказателствено средство и да се изключи от доказателствения материал. В този смисъл са и съображенията на въззивния съд, подкрепени и с данни, съдържащи се в свидетелските показания.
Въззивният съд е отказал преразпит на свидетелите Г, които са били очевидци на произшествието, но с това не са нарушени права на подсъдимия от предвидените в чл.55 НПК. Съгласно чл.327, ал.3 НПК въззивният съд има процесуална възможност да допусне до преразпит разпитани от първоинстанционния съд свидетели. Решението за допускане обаче не може да бъде взето само заради факта на искането, направено от някоя от страните. Такова е възможно само в случаите, когато приеме, че е необходим повторен разпит, защото проведения от първоинстанционния съд е непълен за относимите обстоятелства или ако показанията се отнасят за новооткрити обстоятелства. Правилно въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за провеждане на въззивно съдебно следствие и е мотивирал отказа си, основавайки се не само на данните по делото за провеждането на многократни разпити на тези свидетели, но и защото са дали показания за всички относими обстоятелства. Оценката за предполагаема недостоверност или липса на категоричност в съдържанието е основание за подробен и задълбочен анализ след съпоставяне с останалия доказателствен материал, която процесуална дейност съдът извършва при мотивиране на съдебния акт като се ръководи от изискванията по чл.14 и 107, ал.3 и ал.5 НПК, а не за преразпит.
Законосъобразни са изводите за допуснато от подсъдимия нарушение на правилата за движение, свързани с режима на скоростта, по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП. Движението му със съобразена, според него, скорост не е била такава за установената фактическа обстановка и конкретните обстоятелства, при които е настъпило произшествието. Той не може да се позовава на оневиняващото действие на опасната зона, защото в момента на възникване на опасността – предприетото от пострадалата пресичане на пътното платно на неопределено за това място, той е имал възможност и е могъл да намали скоростта или да спре управляваното от него превозно средство в момента, в който тази опасност е възникнала. Със забавянето да предприеме съответните действия в посочения смисъл се е поставил сам в неблагоприятно положение да избегне произшествието и затова следва да носи отговорност. Задължението на водача е да избира скорост в зависимост от конкретните условия, поради което, макар и в пределите на разрешената, тя може да бъде различна в зависимост от конкретната пътна обстановка и от възможностите му като водач. Тогава може да бъде определена като съобразена, защото не само не може да бъде източник на опасност за движението, но и не застрашава никого.становената около 45 км/ч /във възможно най-благоприятния вариант за подсъдимия/ и появата на опасността – пресичащата в нарушение на чл.113 ЗДвП пешеходка - видимо възрастна и с багаж в ръцете, наличието в близост на тролейбусна спирка /което според подсъдимия е налагало да се движи не плътно в дясно по платното в посоката на движение, а около средата/, добре познатата му обстановка поради често преминаване в района, спирането на пешеходката на осевата линия както и конкретното й поведение – обърнала глава в обратна на неговото движение посока, разстоянието, от което е могъл да я види, са обстоятелства, на които инстанциите по същество са основали извода, че е могъл, но не е направил всичко за спирането на превозното средство или намаляване на скоростта, която в конкретно установената стойност не отговаря на критериите за съобразена по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП.
Отказът на въззивния съд да приложи разпоредбата на чл.78А от НК е мотивиран подробно. Съображенията за невъзможност да бъде освободен подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, които и настоящият състав изцяло споделя, се подкрепят от данните, че тази правна възможност не само вече е била прилагана, но и че повторно освобождаване от наказателна отговорност е недопустимо преди изтичането на давностния срок за изпълнение на административното наказание съгласно чл.82, ал.1 ЗАНН.
Поддържаният довод за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода е неоснователен. Въззивният съд не само е възприел оценката за наличието на предпоставките по чл.54 НК, но и самостоятелно е оценил индивидуализиращите обстоятелства като не е пренебрегнал добрата гражданска характеристика, установеното за наличието на съпричиняване на резултата от страна на пострадалата. Продължителността на наказателното производство очевидно е в нарушение на изискванията по чл.22 НПК, но не може да бъде определено като изключително обстоятелство. С поведението си подсъдимият в значителна степен е допринесъл за многократното отлагане на делото и по този начин да повлияе отрицателно върху дейността на инстанциите по същество да постановят съдебни актове според изискванията за „разумен срок”. Не могат да бъдат пренебрегнати данните за санкциониране от съд по реда на чл.78А НК за едно от най-тежките нарушения на правилата за движение – управление на МПС след употреба на алкохол, както и за други, за които е санкциониран по реда на ЗАНН и с които като водач е създавал непосредствена опасност за участниците в движението по пътищата. Затова наложеното наказание лишаване от свобода в размер на една година-определено при очевиден превес на смекчаващите обстоятелства и с приложението на чл.66, ал.1 НК, както и размерът на кумулативното наказание по чл.37, ал.1, т.7 НК – 2 години лишаване от право да управлява МПС, съответстват на извършеното и на целите по чл.36 НК и не са налице основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.5 вр.ал.1, т.3 НПК за изменение.
Предвид горното решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 391/19.11.2009 год. по въззивно нохд № 440/2009 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, ІІ-ри въззивен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: