Ключови фрази
Отмяна на дарението * договор за дарение


5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 36

С., 18.02. 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 12 февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова


при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3459/2013 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 1076 от 04.11.2013 г. по касационна жалба на Ц. Г. К. чрез пълномощник адвокат Д. Б. - Б. адвокатска колегия е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 651 от 20.02.2013 г. по гр. дело № 815/2012 г. на Благоевградски окръжен съд, с което на основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД е отменено дарението направено от А. А. Т. на Ц. Г. К. оформено с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 456, том ІІІ, дело № 810/97 г. по описа на Гоцеделчевски районен съд, относно поземлен имот с идентификатор 17395.501.1022 с площ 245 кв. м по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] при посочени съседи, ведно със сграда на два етажа с предназначение „жилищна сграда - еднофамилна” с идентификатор 17395.501.1022.1, със застроена площ 76 кв. м на [улица], [населено място] до размер на 1/2 идеална част.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос - налице ли е непризнателност, ако надареният е в обективна невъзможност да предоставя парична издръжка поради това, че не разполага със средства за собствената си издръжка, или на други лица, които следва да издържа по закон. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. ОСГК на ВКС на поставения правен въпрос е даден отговор, според който при иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издръжка по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. С решението е прието, че срещу полученото дареният има моралното задължение за признателност към дарителя, което се трансформира в правно за даване на издръжка, при наличието на кумулативна даденост на предпоставките - трайна нужда от издръжка на дарителя, искане отправено от него до дарения и отказ на последния (изричен или мълчалив) да дава издръжка. С оглед на справедливостта в случаите, при които дареният сам е в нужда и трудно покрива собствените си потребности и тези на своите близки (най-често ненавършили пълнолетие деца), на които дължи издръжка по закон, е прието, че е налице обективна невъзможност за изпълнение на правното задължение за даване на издръжка и отказа на дарения да даде поисканата от него издръжка не е необоснован, поради което не следва да се признае право на отмяна на дарението.
С обжалваното решение съдът е приел за доказан фактическия състав на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД - изпадане на дарителката в трайна нужда (нисък размер на пенсия, който не покрива нуждата за водене на нормален живот, липса на допълнителни доходи от други източници, влошено здраве на дарителката нуждаеща се от оперативно лечение на очите); отправяне на покана до надарения за заплащане на издръжка; отказ на надарения да предостави издръжка съобразно своите възможности. Съдът не е възприел довода на ответницата за тежко материално положение, като основание за отхвърляне на иска - разведена с дете, живее под наем в С., ниски доходи от възнаграждение по трудово правоотношение, които не са достатъчни да покрива битовите и социални нужди на семейството, така че изплащането на издръжка би я поставило в по-неблагоприятно положение от дарителя, като е приел, че ответницата е получила безвъзмездно имот и щом дарителят е изпаднал в нужда, надарения следва да се отзове, в противен случай следва да върне имота.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост, с искане за неговата отмяна и отхвърляне на иска. Поддържа се, че ищцата не е доказала състояние на трайна нужда от издръжка, както и че съдът не е отчел обективната невъзможност на надарената да дава издръжка поради лошо материално и финансово положение.
Ответницата А. А. Т. оспорва касационната жалба. Развива съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., провери правилността на обжалваното решение във връзка с касационната жалба и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:
При наличие на доказан фактически състав на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, спорът между страните се концентрира върху обективните възможности на надареното лице да дава поисканата от него издръжка.
От доказателствата по делото е видно, че ответницата е разведена, има дете на 12 години, за което полага грижи упражнявайки родителските права; живее в [населено място] на квартира и заплаща месечен наем 400 лв. по представен договор за наем; работи по трудов договор със средно месечно възнаграждение 600 лв. за 2011 г. по представено удостоверение; не се установява да получава странични доходи. При тези обстоятелства се налага извод, че отказа на ответницата да предостави издръжка на дарителя не се дължи на укорима непризнателност към ищцата, а на обективна невъзможност да предостави издръжка. Невъзможността е обектива, когато престирането на издръжка би накърнило минималните лични и обичайни нужди на надарения и лицата, на които дължи издръжка по закон. Материалното положение на ответницата сочи на липса на достатъчни средства, поради което с даването на издръжка на дарителя, тя би поставила себе си и лицата, които е длъжна да издържа по закон в по-лошо положение от това на дарителя. Според посоченото тълкувателно решение, при така установената житейска ситуация, отказа на ответницата да предостави издръжка на дарителя не е израз на непризнателност, поради което иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД се явява неоснователен. В случая не без значение е признанието на ищцата направено при изслушването и в с. з. на 25.04.2012 г., че нуждата й от издръжка се е появила след скандал със св. Г. К. - зет на ищцата и баща на ответницата, т. е. след влошаване на отношенията между дарителката и близките на надарената, което идва да покаже, че мотивите за отмяна на дарението имат субективен характер, доколкото от доказателствата по делото при установяване фактическия състав на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, преди неговото предявяване, не се установява при ищцата да е възнакнала неочаквана остра нужда от издръжка с траен характер. Ищцата е поддържала неизменен начин на живот, но с оглед възрастта, хронични проблеми със зрението и нисък размер на пенсията, нуждата и от издръжка е установена. Както се посочи, разграничението между морала и правото по отношение на категорията „непризнателност” в отношенията между дарител-надарен, поставя сходен морален въпрос, с оглед на техните интереси - дали нуждата на дарителя от издръжка няма да го постави в рисково положение на оцеляване и дали при задължението на надарения с даването на издръжка не би се стигнало до поставянето на последния и на неговите близки в същото положение. Разрешението е дадено с цитиранато тълкувателното решение - по иска за отмяна на дарението на основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД няма проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издръжка по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.
Предвид изложеното обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като не се налага извършване или повтаряне на нови съдопроизводствени действия, по реда на чл.293, ал. 2 ГПК ще следва да се постави ново решение, с което иска се отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата ще следва да заплати на ответницата съдебни разноски общо в размер на 1348 лв. (500 лв. за първоинстанционното производство; 500 лв. за въззивно производство и 348 за касационното производство - 148 лв. държавни такси и 200 лв. изплатено адвокатско възнаграждение).
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

Р Е Ш И

ОТМЕНЯВА въззивно решение № 651 от 20.02.2013 г. по гр. дело № 815/2012 г. на Благоевградски окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ иска на А. А. Т. [населено място], [улица] против Ц. Г. К. [населено място],[жк], ул. „385” № 4 на основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД за отмяна на договор за дарение сключен на 27.08.1997 г. с нотариален акт № 456, том ІІІ, н.д. № 810/97 г. на Гоцеделчевски районен съд, с който Велик Д. Т. и А. А. Т. са дарили на внучката си Ц. Г. К. - непълнолетна със съгласието на баща си Г. К. К. дворно място със застроена върху него двуетажна жилищна сграда, съставляващо парцел ХІV, имот пл. № 1022 от кв. 118 по плана на [населено място], с площ за урегулирания парцел при уредени регулачни сметки от 234 кв. м, при посочени съседи като дарителите си запазват правото на ползване до края на живота си върху втори етаж от жилищната сграда и дворното място.
ОСЪЖДА А. А. Т. да заплати на Ц. Г. К. съдебни разноски общо в размер на 1348 лв.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ