Р Е Ш Е Н И Е № 59 гр. София, 02 юни 2022г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Петя Маринова, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 136 по описа за 2022г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадени касационни жалби от частните обвинители Н. Д. Ф. и Г. Д. Г., както и от подсъдим – И. Г. П. и неговият защитник, срещу въззивно решение № 65/02.11.2021 г. по ВНОХД № 20212000600131/2021 г. на Бургаски апелативен съд, н.о. С жалбата на частните обвинители се претендира явна несправедливост на потвърденото от въззивната инстанция наказание от 25 години лишаване от свобода на подс.П., като основно се твърди, че неправилно не било възприето от въззивната инстанция за отегчаващо отговорността обстоятелство отказа на подсъдимия да съдейства за разкриване на обективната истина, както и проявена липса на критичност. Настоява се за налагане от касационната инстанция на наказание доживотен затвор без замяна или доживотен затвор. С жалбите на подсъдимия и неговия защитник се ангажират и трите касационни основания, свързани с нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и с явна несправедливост на наложеното наказание. На първо място се оспорва квалификацията на деянието, както и липса на доказателства за авторството. На второ място се възразява за липса на пълно,всестранно и обективно изследване на доказателствата по делото, в резултат на което съдът не успял да разкрие обективната истина. Оспорването засяга мотивната част на въззивното решение, като се твърди, че са направени изводи, противоречащи на събраните по делото доказателства, включително по отношение на часът на смъртта на пострадалия. Поставен е акцент върху възприемането на показанията на св. Р. Т. и се твърди, че тежестта на доказване по делото била обърната във вреда на подсъдимия. Според защитата било установено от видеозаписи, че има разминаване между установеното от тях точно време и твърдяното от св.Т. за присъствие на подсъдимия и пострадалия в здравната служба. Последната свидетелка се посочва от защитата като възможна извършителка на деянието. Касаторът прави позоваване и на показанията на свидетелката Г., фелдшер по професия с 30-годишен стаж, която установила смъртта на пострадалия с датировка от два часа преди пристигане на линейката в 10.50 ч. В касационната жалба се поставя акцент на часово разминаване, както и относно местоположението на дееца спрямо установени свидетелски показания и записи от видеонаблюдение. Прави се оспорване и за оръдието на престъплението, като се предлага теза за разминаване в обвинителните твърдения, включително и по време на съдебното следствие и приетото от съдебните инстанции по същество за установено. Твърди се, че не е дадена правилна оценка на събраните по делото доказателства, а наличните противоречия са били само бегло обсъдени, със стремеж на въззивната инстанция да игнорира оправдателните доказателства. По отношение на признаването на дееца за виновен в извършване на деяние по чл.339 от НК се развиват противоположни тези - едната чрез оспорване на авторството, втората чрез позоваване на закупуване от Република Франция. Касационният представител на подсъдимия иска отмяна на атакуваното решение и връщане на наказателното дело за ново разглеждане на съда от първата или на въззивната инстанция, алтернативно иска оправдаване на дееца с отхвърляне на предявените граждански искове. Подсъдимият с лична касационна жалба претендира наличие на същите касационни основания, позовавайки се на липсата на авторство и доказването му, липсата на всестранно изследване на фактите от страна на въззивната инстанция. Също акцентира за наличие на противоречия в показанията на св.Т. и разминаване с другите свидетелски показания – на свидетелите Н. Х. К. и К. Г. И.. Оспорва възприетото от въззивната инстанция оръдие на престъплението, като посочва техническа невъзможност за използване, прави възражения и относно обвинението по чл.339 от НК, като сочи наличието на разрешение за огнестрелно оръжие и отрича собственост на намерени боеприпаси с позоваване на подхвърляне след негов арест от недоброжелатели. Иска отмяна на решението и признаването му за невиновен. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание заявява, че жалбите на подсъдимия и защитника му са неоснователни. На всяко едно възражение бил даден отговор от въззивната инстанция, съдебните актове и на двете инстанции почивали на показанията на разпитаните свидетели, на иззетите доказателства и множеството експертизи по делото. Тези доказателства били в унисон и не са били изолирани едни от други. Отбелязва, че липсата на преки очевидци на деянието не водело до извод за невиновност на подсъдимия., анализът на въззивната инстанция бил много подробен и решението – мотивирано. Оспорва твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като отхвърлянето на искане за провеждане на очна ставка е било мотивирано, било аргументирано възприемането на часа на настъпване на смъртта от въззивната инстанция, изложени са такива и по отношение на оръдието, послужило за извършване на престъплението. По жалбата на частните обвинители прокурорът дава становище, че наказанието е справедливо отмерено от съда, с отчитане на всички смекчаващи и отегчаващи вината и отговорността обстоятелства и аргументирано бил отмерил наказанието при превес на вторите, което било и справедливо. Пледира за потвърждаване на въззивното решение. Частните обвинители, редовно призовани, не се явяват, за тях се явява процесуалният им представител, който поддържа касационната жалба и моли тя да бъде уважена. Подсъдимият, доведен, явява се лично, като се представлява от служебен защитник. Последният поддържа тезите си от касационната молба- за нарушено конституционно право на защита, непосочване на конкретен час на смъртта, поради което не знаели за какъв период от време следвало да създават алиби на подсъдимия. Прави възражения относно оръдието на престъплението, относно отказ да се назначи експертиза, която според защитата следвало да установи, че възприетия нож не бил годен да причини 38 удара поради техническата му неизправност. Позовава се на липса на анализ на показания в полза на защитата, на липса на разпит на изпълняващата длъжността кмет на селото Д. У.. Била разпитана Н. К., която била само със същото име, вместо присъствалата действително на мястото на престъплението. Твърди, че не била разпитана фелдшерката по делото, това било сторено пред въззивната инстанция, но неправилно съдът не бил възприел нейните показания за часа на смъртта, доколкото тя била медицинско лице с 30-годишен стаж. Оспорва изводите и на двете инстанции за съвпадение, доколкото не било възможно деецът едновременно да е извършвал убийство и да е пиел кафе в центъра на селото пред толкова свидетели. Посочва, че нямало нито една следа от подсъдимия на мястото на произшествието и необяснимо съдилищата приемали, че три косъма, намерени на токата на колана на пострадалия при само морфологично сходство, са идентични. Според защитата единствения начин тези косми да попаднат на това място е само ако подсъдимият при нанасяне на ударите да е заемал различни пози- по корем и по гръб, а за да попаднат на токата, той е трябвало да навежда главата си натам. Позовава се на пълно несъвпадение в показанията, твърди,че основният свидетел по делото бил три пъти уличаван в лъжа по време на съдебното следствие, но въпреки това показанията му се кредитирали. Неправилно било им отказано връщане на делото, както и експертиза на телефона на пострадалия, към който по твърдения имало обаждания. Относно второто обвинение защитникът твърди, че това било административно нарушение, съдът нагло не признавал европейско разрешително за носене на оръжие, като се твърдяло, че то било с изтекъл с срок, макар при изземването им година и половина преди задържането, този срок да не бил изтекъл. Независимо от поглъщането на наложеното наказание по това обвинение от по-тежкото наказание, подсъдимият следвало да бъде оправдан. Това следвало да се случи и с първото обвинение, тъй като липсвали не само преки доказателства, но и косвени такива. Не можело да се приема само защото някой е вървял в определена посока, то той е бил на конкретно място, на което никой не го е бил видял. Моли да се уважи жалбата, като се отмени изцяло присъдата или се върне делото за ново разглеждане от съответния съд със задължителни указания. По отношение на жалбата на касаторите частни обвинители и граждански ищци защитникът заявява, че я оспорва, като исканото с нея наказание не отговаряло на фактите и обстоятелствата по делото, както и на това, че по никакъв начин не било доказано извършителство на подсъдимия. Подсъдимият в лична защита твърди, че са допуснати нарушения на неговите права и интереси, като не били взети предвид множество оневиняващи го обстоятелства. Прави възражения относно възможността си за запознаване с мотивите на атакувания съдебен акт, като детайлно ги аргументира относно начина на изземване на повреден нож с чисто декоративна функция. Оспорва и показанията на кредитираните свидетели., заявява, че имало множество неизвестни около личността на така наречения- според подсъдимия, пострадал, който бил криминално проявен и се занимавал с иманярство. Притежавал множество артефакти, като не бил разпитан свидетел, свързан с пострадалия. Липсата на този разпит според подсъдимия съставлявала процесуално нарушение. Настоява за подхвърляне на автомат „Калашников“, както и на боеприпасите Твърди, че дори и при хипотетично допускане за негова собственост на боеприпасите, следвало да се приеме, че те са законно притежавани с оглед неговото европейско разрешително. На последно място сочи, че наказанието от 25 години лишаване от свобода било силно завишено и моли да бъде сведено до някакъв разумен срок. При реализирането на правото си на последна дума, подсъдимият П. заявява, че продължава да твърди, че има множество фактори, които не са взети под внимание,и че нямало никакви доказателства, че той е извършил деянието. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 260006/12.03.2021г. по НОХД № 234/2020г. на Ямболски окръжен съд подс.И. Г. П. е признат за виновен в извършване на деяние по чл.116, ал.2, пр.12, вр.ал.1, т.6, пр.2 и 3, вр.чл.115 на 08.10.2019г. в [населено място], [община], като по реда на чл.54 то НК му е наложено наказание от 25 години лишаване от свобода. С тази присъда подс.П. е признат за виновен в извършване на деяние и по чл.339, ал.1, пр.6 от НК за период от неустановена дата до 08.10.2019г. Наложено му е наказание от три години лишаване от свобода, като по чл.23 от НК е определено общо наказание от 25 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Деецът е оправдан за деянието по чл.339 от НК за периода от 08.10.2019г. до 11.10.2019г. Съдът е осъдил подс.П. да заплати по предявените граждански искове съответно на Н. Д. Ф. в пълен размер сумата от 150 000 лв., на Г. Д. Г. сумата от 100 000 лв., като за последния е отхвърлил иска за разликата до 150 000 лв., за двамата граждански ищци ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- смъртта на пострадалия Д. Г. Ф.. Първоинстанционния съд се е произнесъл и по разноските, както и по веществените доказателства. С атакуваното по касационен ред въззивно решение първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. След внимателно запознаване с аргументите на касаторите съставът на Върховния касационен съд намери, че жалбите и на двете противоположни страни се явяват неоснователни. Съдът от втората инстанция е установил фактическа обстановка, която не излиза извън фактическата обосновка на първоинстанционната присъда. Използвал е процесуална техника за описване действията на подсъдимия като наблюдавани, макар в действителност такова наблюдение да не е установено. Това не е съществен порок обаче на съдебните актове, който да води до непрецизен и необективен анализ на доказателствата по делото. По фактите въззивната инстанция в съвсем последователен порядък е изследвала във времево и пространствено отношение придвижването на пострадалия и подсъдимия към и до мястото на местопрестъплението- здравната служба на [населено място]. Възприел е показанията на св.Р. Т., която свидетелства за чути силни викове от мястото на престъплението, определени от нея като от умиращ човек. Също така е възприел нейните показания за това, че на мястото на престъплението е видяла подсъдимия, който надничал от коридора и е заявил на тази свидетелка, че пострадалият го няма и че ще дойде. След това съдът е възприел напускане на подсъдимия и се е позовал на свидетелстване на св.Е. П., М. Р. и М. Г. за движение на подсъдимия в посока от здравната служба. Съдът е отчел и показанията на св.С., полицейски служител, относно камери за външно наблюдение на къща за гости, за времевото разминаване на часа по техническото средство и реалното време, Изложена и хронологията на започналите процесуално-следствени действия – оглед на мястото на престъплението с намереното тяло на убития фелдшер Д. Ф., като са отбелязани веществени доказателства на колана на пострадалия и тяхното изследване, както и обстоятелствата по задържането на подсъдимия и намерените оръжия и боеприпаси. Възраженията пред въззивната инстанция почти напълно се покриват с настоящите касационни доводи, като следва да се отбележи, че второстепенният съд е провел един задълбочен и последователен в правнологическо отношение анализ както на доказателствата, така и на оспорването за авторство по отношение на извършеното убийство. Не се спори по делото за извършеното убийство и конкретния начин, подсъдимия основава защитната си акция и теза с липсата на авторство при първото обвинение, като навежда доводи за извършителство от друго лице. По делото обаче по безспорен начин е установено присъствието му в района на мястото на престъплението, като са използвани на първо място свидетелски показания на лица, които практически нямат никакъв интерес от необективно възпроизвеждане на установените от тях факти. Нито едната от двете инстанция имат правна възможност да игнорират подобно свидетелстване, на което се противопоставя голословното отричане, съставляващо основата на защитната теза на подсъдимия. Установено е по несъмнен начин – независимо от отричането, негативното отношение на подсъдимия към пострадалия след извършената манипулация от последния. Много внимателно е изследвано предходно поведение на подсъдимия, проявена от него агресия по незначителни поводи. Взети са предвид показанията на св.Я., като те са преценени отделно и впоследствие в съвкупност с останалите доказателства по делото. Подсъдимият в отношенията си със своите съселяни се е изявил със своето асоциално поведение, подчертана агресивна реакция по незначителни поводи, с демонстрирани по отношение на домашни животни възможности за насилие в един напълно брутален аспект. Като цяло е възприеман за човек с опасно поведение и агресивни наклонности. Това обаче не означава предварително изградено отношение към него, а просто фактите са изследвани такива, каквито са. Пострадалият е следвал своето обичайно поведение, след като е оставен в близост до здравната служба от св.С. К.., видян е и от св.М. Р.. Подсъдимият е бил видян по същото време в района от св.Д. Д. и А. Ш., посоката му на движение е била към здравната служба, забелязан е от св.Н. М. именно в тази посока по същото време. Видян е от св.И. И. да влиза в двора на здравната служба. Множеството свидетели установяват безпротиворечиви факти и най-вече целенасочено придвижване на подсъдимия към мястото, където работел пострадалия. Те не могат да бъдат игнорирани единствено с отричане по линия на утвърждаване на защитната теза, поради което закономерно последната е била отхвърлена от инстанциите по същество. Шумът от нараняванията на пострадалия, неговите викове са били чути от св.Р. Т., която освен всичко останало, след като се е престрашила да влезе в здравната служба е видяла не друг, а именно подсъдимия. Той в действителност я е отпратил, заявявайки, че пострадалия го няма. Обратния път на подсъдимия, от здравната служба, бил отново забелязан от множество свидетели- В. И., Е. П., М. Р. и М. Г.. Последователния логически анализ, който далеч не е и сложен, очертава единствено подсъдимия като такъв с мотив и възможност по това време да причини установените смъртоносни увреждания на пострадалия. Еднопосочното свидетелстване на множество хора не е преднамерено, а е плод на следване на обективната истина, без значение дали е възприета или не от подсъдимия. С основание са възприети показанията на св.С., анализът на неговото свидетелстване е безупречен и касационната инстанция няма никакво основание да не се съобрази със становището на въззивния състав. Тези показания са в пълен синхрон с показанията на останалите свидетели, прецизно посочени на л.20 от мотивите, и най-важното, не влиза в противоречие със заключенията на съответните технически експертизи- № 2-/ИЕУ-102 и № 20/ИДИ-227. Свидетелите нямат връзка помежду си, нямат личен интерес и не са в този аспект негативно настроени към подс.П.. Разбира се, неговото асоциално поведение и отношение не му е спечелило почитатели по местоживеенето му, но това не прави свидетелите, опровергаващи защитната теза, недостоверни. Държавното обвинение е събрало максимума от възможните доказателства по делото, като някои обстоятелства не са могли да бъдат установени. Това далеч не означава, че веригата от косвени доказателства не води до един-единствен извод и то за авторството на подсъдимия като извършител. Тази верига е последователна, стройна и подчинена на логическите взаимовръзки на отделните епизоди от действията на подсъдимия, които ги определят като неразривно цяло на обвинителната теза. Не е от съществено значение че не е налице пълно идентификационно сходство на намерените части от косми върху колана на пострадалия, а е само такова морфологично с произхождащите от подс.П.. В контекста на цялостно установената фактическа обстановка, дори и това само морфологично сходство подкрепя обвинителната теза, а не внася дисонанс в нея. В крайна сметка събирането на обвинителните доказателства е изкуство на възможното и нито е възможно, нито е задължително събирането на всички доказателства, които съществуват или са съществували. Поведението на подсъдимия след деянието може да има значение за съществуването или обратното, за унищожаването на съществуващи доказателства, но то е без особено значение, след като събраните по делото доказателства в напълно достатъчен обем и с неоспорима достоверност установяват виновно поведение на дееца. Той не е могъл да проведе успешна защита, установявайки достоверно алиби за времето на извършване на престъплението, което във времеви рамки е напълно ясно очертано от свидетелските показания по делото-без да има нужда от свидетелстването на К. Г. ( чийто показания потвърждават и без това ясната картина на смъртта и времето на настъпването и) или на св.И., последната поискана от подсъдимия за разпит. Защитата и лично подсъдимия изтъкват противоречиви обстоятелства – че пострадалият бил много добър човек и нямал врагове, от една страна, от друга – наличието на кръг от негативно настроени, неустановими и по делото, и изобщо, лица. Като несъстоятелно се отхвърля възражението за нарушаване правото на защита поради неуточнено време на настъпване на смъртта и невъзможност да се посочи алиби на дееца. Интерпретацията на показанията на св.Г. е антагонистична на действителното съдържание на свидетелстването й. Последната установява обаче, че е получено обаждане в 10.35ч., на тел.112, на мястото на престъплението се е озовала 7-8 минути по-късно, тоест около 10.42ч.-10.43ч. Установила е настъпване на смъртта преди пристигане и е предположила, че пострадалият е починал „едва ли повече от два часа“ преди пристигането на медицинския екип. Нищо не опровергава което и да е от свидетелстването на останалите лица, установяващи отделните детайли от събитията около, по време и непосредствено след деянието. Св.И. също не установява никакво обстоятелство, което да опровергава показанията на св.Р. Т., но защитата се е опитала да дискредитира нейната достоверност, като са фокусира на отделни детайли от свидетелстването й. Въззивната инстанция обаче е съпоставила показанията на тази основна като цяло свидетелка на обвинението и не е намерила отчетлив дисонанс с останалите свидетелски показания, не е намерила личен интерес от необективност и че в детайлите свидетелката е в достатъчна степен конкретна. По отношение на момента на настъпване на смъртта въззивната инстанция е изложила подробни мотиви защо се съгласява с предходната, поради което не е необходимо и касационната инстанция да ги повтаря. Важното в случая е, че времевата рамка на настъпване на смъртта е достатъчно ясно очертана и подсъдимия при наличието на основателни, действителни причини би могъл да изгради защитата си, без особени затруднения и ограничения, макар защитникът да твърди обратното. Всъщност затрудненията им произтичат от това, че подсъдимият е идентичен с извършителя и по тази причина не може да изгради успешно алиби, което не само по безспорен начин, а дори и с елемент на минимално съмнение, да установи отсъствие от мястото на престъплението и което да се противопостави на множеството свидетелски показания, а също така и да ги обори/опровергае. Възраженията на защитата и особено на подсъдимия за оръжието, с което е извършено престъплението, не са от значение да променят естеството на направените изводи за авторството на дееца, дори и да се приеме, че са основателни. При всички случаи деянието е извършено с нож, а самият подсъдим е боравел с подобен тип хладни оръжия и това по делото не е спорно обстоятелство. Основното заключение по косвените доказателства е, че подсъдимият е убил пострадалия Ф. с нож, нанасяйки му не по-малко от 38 отделни удара, като намирането или не на оръжието на извършване на престъплението не променя по никакъв начин този извод, плод на надлежното съдебномедицинско изследване и разбира се, на съвкупния доказателствен анализ. Възможността да останат следи от подсъдимия или по него (неговите ръце) е силно ограничена от ползването на ръкавици, каквито са ясните свидетелски показания, но пък именно такава трасологична следа е останала от външната страна на лекарския кабинет. Взета сама по себе си, тази следа трудно може да се приеме, че установява по някакъв начин авторството на подсъдимия, но тя се преценява и в съвкупността с останалите косвени доказателства и подкрепя напълно обвинителната теза. Въззивната инстанция впрочем е направила прецизен анализ на обясненията на дееца и тяхната същност, поради което и в този смисъл не се дължи касационен отговор, който да е по-различен. В заключение, относно обвинението по чл.116, ал.2, пр.12,вр.ал.1, т.6, пр.2 и 3,вр.чл.115 от НК, касационната инстанция с положителност установи липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до ограничаване правото на защита на подс.П.. Законът е приложен правилно, като в тази част липсва аргументирано касационно оспорване и съответно необходимост да се излагат доводи. Въззивната инстанция е дала напълно задоволителен отговор – стр.38,39 от мотивите на решението, относно квалификацията на деянието, имайки предвид качеството на медицински специалист на пострадалия, вида и множеството наранявания, характеризиращи и самия деец, споделен изцяло и от настоящата касационна инстанция. По обвинението по чл.339, ал.1 от НК въззивната е изложила доводи, които вън от всякакво съмнение установяват, че подс.П., без да има разрешение за притежаване на такива боеприпаси, е държал до момента на задържането си 111 броя патрони. Позоваването на европейско разрешително е нонсенс, тъй като боеприпасите са за различен вид оръжие от вписаното във въпросното разрешително. Последното е било с изтекъл срок, не е изпълнена процедурата за уведомяване по чл.54, ал.2 от ЗОБВВПИ в нито един момент, поради което подсъдимият не е имал право да притежава никакво оръжие, боеприпаси или взривни вещества към момента на своето задържане. Възраженията са напълно голословни – що се отнася до срока, и в противоречие със закона, като следва да се има предвид, че предмета на обвинението изобщо не включва оръжието, посочено във въпросното разрешително. Излагането на доводи, свързани с това разрешително, са напълно ирелевантни по отношение на 111-те броя боеприпаси, за държането на които без съответно разрешение е обвинен и осъден подс.П., поради което се отхвърлят изцяло като неоснователни. По отношение на наказанието касационният състав счете, че то е определено в съответствие със закона и в неговите рамки. Подсъдимият оспорва авторството си, като въпроса за наказанието и неговия размер не е поставен от него на централно място в жалбата, а се претендира явна несправедливост на наказанието на общо основание и свеждането му до някакъв „разумен срок“. Частното обвинение излага доводи също за явна несправедливост, като се иска налагане на наказание доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Представените съображения намират известно основание, що се отнася до обвинението по чл.116, ал.2 от НК, но не са достатъчни, за да обосноват освен несправедливост на наложеното наказание, тя да бъде и явна. Правилно съдилищата по същество са отчели чистото съдебно минало и трудовата заетост на подсъдимия, при все и непостоянна. Срокът на определеното наказание е значителен, за да може напълно ефективно да се въздейства възпиращо на възможни рецидивни прояви на подобно, съвсем очевидно брутално, поведение. Тази ефективност на така определения продължителен размер на лишаване от свобода не бива да бъде пренебрегвана, тъй като осъждането е за първи път и следва да се предполага, че ще има действителен предупредителен и възпиращ ефект. Съдът счита, пък и естественото биологично развитие на всеки човешки индивид за подобен срок предполага значително снижение на физическата активност, включително и тази, която се изразява в агресия. Касационното възражение на частните обвинители относно нежеланието на съдилищата по същество да възприемат като отегчаващо отговорността обстоятелство отказа на подсъдимия да съдейства за разкриване на обективната истина и липсата на критичност, се отхвърля като неоснователно. Подсъдимият не е длъжен да признава вина, нито да съдейства за разкриване на обективната истина, тъй като това в случая би влязло в явно противоречие с предлаганата от него и процесуалния му представител защитна теза. Противното означава да му бъдат ограничавани процесуалните права под предлог за дължимо съдействие, което не е допустимо. С основание съдилището не са възприели подобен подход. Тези обстоятелства, ако са налице, могат да бъдат възприемани като смекчаващи отговорността обстоятелства, но обратното- липсата им, не може да бъде третирана като отегчаващо отговорността обстоятелство, тоест упражняването на законово признати права не може да води със себе си отегчаване на наказателната отговорност, тъй като деецът се лишава от средство за защита. Не бива да бъде отдавана прекомерна значимост на чистото съдебно минало, което не се е оказало пречка пред изключително жестоката проява на дееца, все пак и касационният състав смята, че нему, въпреки проявите му и високата обществена опасност на деянието, би могло да се въздейства поправително. Място обаче за снизхождение и намаляване на присъдата няма, тъй като това би означавало недопустимо омаловажаване и пренебрегване на посочената непосредствено горе проява и нейната изключителна жестокост. Касационни възражения по отношение приложението на закона по чл.23 от НК, по частичното оправдаване на дееца по чл.339 от НК, по гражданските искове (тъй като подсъдимия по начало претендира липса на авторство и не възразява конкретно срещу присъдения размер) и произнасянето по веществените доказателства разноските липсват, поради което не се налага отделен отговор. Корекции в полза на осъденото лице в тази част също не се налагат, поради което съдът не намери за необходимо да излага отделни доводи. След обсъждането, изложено по горе, на доказателствата по делото и след като не намери претендираните от касаторите в техните жалби основания за отменяване или изменяване на въззивното решение, касационният състав намери, че то следва да се потвърди изцяло. С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 65/02.11.2021г. по ВНОХД № 20212000600131/2021г. на Бургаски апелативен съд, н.о. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. Председател: Членове: 1. 2.