О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 383 София, 16.05.2022 г. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ МАРИЯ ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия М.Христова гр.дело № 4769 по описа за 2021г. взе предвид следното: Производството по делото е образувано по касационна жалба от „ТИТАН 96“ ЕООД, гр.Кюстендил, чрез адвокат В. П., срещу въззивното решение на Кюстендилският окръжен съд №260118/02.06.2021г. по в.г.д.№163/2021г. В жалбата са изложени доводи за неправилност поради необоснованост и поради нарушение на материалния закон – чл.225, ал.1 и чл.335 от КТ. Насрещната страна К. С. Г. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат С. К., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като поставения въпрос не е от значение за точното прилагане на закона. В конкретния случай съдът не е отрекъл възможността за удостоверяване отказа на работника и служителя да получи заповедта за уволнение чрез двама свидетели, нито е решил въпроса в противоречие с формираната съдебна практика. В условие на евентуалност се твърди неоснователност на жалбата. Претендира и присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд Кюстендил, с което са уважени предявените от К. С. Г. срещу „ТИТАН 96“ ЕООД, гр.Кюстендил искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №109/14.03.2020г., издадена от управителя на дружеството Г. Г., на основание чл.325, ал.1 от КТ и „ТИТАН 96“ ЕООД, гр.Кюстендил, е осъдено да заплати на К. С. Г. сумата от 3 202,50лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди вследствие оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода от 16.03.2020г. до 16.09.2020г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.06.2020г. до окончателното ѝ изплащане. За да постанови този резултат, съдът е препратил към установената от първостепенния съд фактическа обстановка, като е приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: 1/ Страните са били в трудово правоотношение от 01.08.2019г., като ищецът е заемал длъжността „обслужващ бензиностанция/газостанция“ в Обект 1 и месторабота [населено място], [улица]. Договорът е бил сключен с шестмесечен срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя. 2/ Не е спорно, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото му правоотношение е в размер на 533,75лв. 3/ Няма спор, че трудовото правоотношение е прекратено. За прекратяването му са издадени две заповеди, както следва: Заповед №110/01.02.2020г., на основание чл.71 от КТ – преди изтичане на изпитателния срок, в която е удостоверен отказа на служителя за получаването ѝ с подписа на двама свидетели; и Заповед №109/14.03.2020г., в която като основание за прекратяване на правоотношението е посочена разпоредбата на чл.325, ал.1 от КТ – по взаимно съгласие, за която ищецът е узнал на 16.03.2020г. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че по делото са установени наличието на трудово правоотношение между страните и прекратяването му с атакуваната заповед, на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Приел е, че спорът между страните е концентриран върху въпроса с коя заповед е прекратено съществувалото между тях трудово правоотношение и за нейната законосъобразност. В тази връзка съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.325, ал.1, т.1 от КТ трудовият договор се прекратява без която и от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие, изразено писмено. Последното означава, че и двете страни желаят прекратяване на трудовото правоотношение, като предложението може да изходи от всяка една от тях. Изискването на закона е то да бъде в писмена форма, която е форма за действителност и е елемент от фактическия състав на разпоредбата. Посочил е, че в конкретния случай, по делото, няма представено и надлежно оформено писмено волеизявление, изходящо от някоя от страните по трудовото правоотношение, с което да е поискано прекратяването му. Предвид на това и доколкото липсва един от елементите на установения в закона фактически състав, съдът е направил извод, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, а уволнението е извършено незаконно. Съдът е намерил за неоснователно въведеното от ответника възражение, че към датата на издаване на атакуваната заповед – 14.03.2020г., трудовото правоотношение между страните е било прекратено на друго основание – чл.71 от КТ, по следните съображения: Съгласно правилото на чл.335, ал.1 от КТ трудовият договор се прекратява писмено, която форма също е за действителност. В случаите, когато договорът се прекратява с едностранно волеизявление, правния ефект на прекратяването настъпва от момента, в който изявлението е достигнало до насрещната страна. Посоченият момент следва да бъде установен по безспорен начин в хода на производството. Съдът е приел, че в приложената по делото заповед е отбелязано, че същата е връчена при отказ за получаването ѝ от работника или служителя, удостоверен с подписите на двама свидетели. Посочил е, че по делото не са събрани доказателства, от които да се установява по несъмнен начин факта на връчване на тази заповед на ищеца К. Г., което съгласно трайно установената практика може да бъде извършено с всички допустими доказателствени средства по ГПК. Въззивният съд е направил извод, че доколкото по делото няма доказателства изявлението на работодателя да е достигнало до работника или служителя, то същото не е произвело действие и трудовото правоотношение не е било прекратено с издадената на 01.02.2020г. заповед. По тези съображения съдът е намерил предявените искове за основателни. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следния правен въпрос: Удостовереният с подписите на двама свидетели отказ на работника да получи заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение доказателство ли е за това, че волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовия договор е достигнало до работника? Твърди се допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съставът на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване: За да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, е необходимо по поставения обуславящ въпрос да е налице необходимост от тълкуване на неясна, противоречива или липсваща правна норма, поради липса на практика на ВКС или при установена такава, която следва да бъде изменена поради промяна в законодателството или в обществените отношения. Точното приложение на закона и развитието на правото е основание за допускане на касационно обжалване, когато тълкуването има за цел да осигури разглеждането и решаването на делата според точния смисъл на закона. В този смисъл са и разясненията дадени в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай, формулираният от касатора въпрос е свързан с предмета на делото и е от значение за крайния му изход, но в изложението на касационните основания не са посочени никакви съображения по отношение на значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпросът е обоснован с оплакванията за неправилност на обжалваното въззивно решение и несъгласие с изводите на съда, което съгласно трайно установената съдебна практика по чл.288 от ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване. За пълнота на изложението следва да се посочи, че атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с формираната практика по приложение на разпоредбите на чл.71 от КТ и чл.335 от КТ, според която работодателят разполага с правото да прекрати трудовия договор на основание чл. 71 КТ във всеки един момент до изтичане на срока за изпитване. Когато прекратяването на трудовото правоотношение се извършва с едностранно волеизявление, неговият ефект настъпва при достигане на писменото изявление на прекратяващия договора до насрещната страна. Изготвянето и подписването на заповедта за уволнение е само част от състава за прекратяване на правоотношението, но същото ще породи действие едва, след като волеизявлението е надлежно връчено на работника. Доказването на факта на връчване на заповедта за уволнение, съдържаща изявлението за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение може да се извърши с всички допустими доказателствени средства. В атакуваното решение въззивният съд е обсъдил всички доказателства в тяхната взаимна връзка и въз основа на същите е направил извод, че ответникът, чиято е била доказателствената тежест, не е установил факта, че изявлението му за прекратяване на трудовия договор на ищеца К. Г., по реда на чл.71, ал.1 от КТ, е достигнало и е получено от него. Формираната съдебна практика е ясна и не са налице основания за изменението ѝ поради изменение на закона или на обществените отношения. Не е налице и основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК. На основание чл.78 от ГПК и направеното искане „ТИТАН 96“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на К. С. Г. сумата от 650лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение, О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №260118/02.06.2021г. постановено от Кюстендилски окръжен съд по в.г.д.№163/2021г. ОСЪЖДА „ТИТАН 96“ ЕООД, ЕИК109009959, гр.Кюстендил да заплати на К. С. Г., ЕГН [ЕГН] сумата от 650лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: