Ключови фрази
Частна касационна жалба * вземане на кредитор в производство по несъстоятелност * разваляне на договор * Иск за съществуване на вземането

5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 795
гр. София, 18.12.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2645 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [община] срещу определение № 248 от 11.04.2014г. по т.д. № 171/2014г. по описа на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 621 от 13.02.2014г. по т.д. № 197/2014г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение за прекратяване на производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалноправните и процесуалните правила. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос: „Следва ли да се допусне до разглеждане иск, предявен по реда на чл.694, ал.1 ТЗ, при доказано наличие на предвидените за това предпоставки, а именно: предявено от кредитора в производството по несъстоятелност вземане, произнасяне от синдика по отношение на вземането и писмено възражение пред съда по чл.690, ал.1 ТЗ срещу неприетото вземане и определение по чл.692, ал.2 ТЗ за потвърждаване на списъка с неприети вземания ?”. Поддържа, че практиката на ВКС по този въпрос е константна и според нея при наличие на тези предпоставки предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан – решение № 21 от 01.02.2007г. по т.д. № 492/2006г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 182 от 28.03.2014г. по т.д. № 3198/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Допускането на касационното обжалване жалбоподателят основава и на наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните правни въпроси:
1. Може ли в производството, образувано по предявен установителен иск по реда на чл.694, ал.1 ТЗ, съдът да обосновава извода си за недопустимост на исковата молба на липсата на положителна процесуална предпоставка – предявено вземане в сроковете по чл.685 ТЗ, твърдейки, че молбата неправилно е приета и разгледана от съда по несъстоятелността, вместо да бъде върната още при предявяването й?
2. Следва ли съдът да съобрази фактическото наличие на всички процесуални предпоставки, изискуеми от ТЗ за предявяване на иска, и да го допусне до разглеждане?
3. Следва ли да се приеме, че паричното вземане на кредитора е възникнало след откриване на производството по несъстоятелност, след като потестативното му право да развали договора се е преобразувало в парично такова едва с откриване на производството и може ли на това основание кредиторът да предяви вземането си на основание чл.688, ал.3 ТЗ?
Частният жалбоподател поддържа, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът „ [фирма] /н/ не представя писмен отговор на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение Варненски апелативен съд е потвърдил определение № 621 от 13.02.2014г. по т.д. № 197/2014г. на Варненски окръжен съд, ТО за прекратяване на производството по предявените искове по чл.694, ал.1 ТЗ. За да достигне до този извод, въззивният съд е приел, че вземането на кредитора /частен жалбоподател в настоящото производство/ за равностойността на дължимото изпълнение по договора за продажба на общински имот от 09.07.2007г., респективно за равностойността на продадения имот, е възникнало с откриване на производството по несъстоятелност на длъжника – „ [улица]” Е. към датата на решението на съда за това- 17.07.2012г., постановено по т.д. № 1286/2012г. на Варненски окръжен съд. Приел е, че съгласно разпоредбата на чл.617, ал.2 ТЗ непаричното задължение се превръща в парично по пазарната му стойност към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, както и че в случая кредиторът [община] е предявил вземането си за 330 000 лева, представляващи пазарната стойност на продадения имот, с молба от 22.05.2013г., т.е. извън крайния срок по чл.688, ал.1 ТЗ, поради което е подлежало на връщане още при предявяване на молбата от самия съд по несъстоятелността. Въззивният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл.688, ал.3 ТЗ, тъй като вземането не е възникнало след датата на откриване на производство по несъстоятелност – непаричното задължение е съществувало към този момент, като само се е трансформирало в парично по пазарната му стойност към датата на откриване на производството по несъстоятелност на длъжника. Поради това е счел, че предявеният иск по чл.694, ал.1 ТЗ се явява недопустим. Въззивният съд е изложил като допълнителен аргумент и обстоятелството, че с решение № 334 от 31.03.3014г. съдът по несъстоятелност е прекратил производството по несъстоятелност на длъжника, постановил е заличаване на търговското дружество от търговския регистър и е прекратил правомощията на синдика и с оглед на това е приел, че не е налице правен интерес от воденето на иска по чл.694, ал.1 ТЗ.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси, свързани с изследване на предпоставките за предявяване на иск по чл.694, ал.1 ТЗ и с обхвата на проверката за допустимост на иска, която следва да бъде извършена от съда, сезиран с такъв иск, са важни за изхода на спора, но по тях е налице трайно установена практика, съобразно която процесуалните предпоставки за надлежно упражняване на иск по чл.694, ал.1 ТЗ са: кредиторът да е предявил вземането си пред синдика по реда и в срока по чл.685, ал.1 ТЗ; да има произнасяне на синдика по отношение на него; да има депозирано в срока по чл.690, ал.1 ТЗ възражение срещу приемането или отказа за приемане на вземането; по повод това възражение да има произнасяне на съда с определение по чл.692 ТЗ; да е спазен срокът по чл.694, ал.1 ТЗ / решение № 21 от 01.02.2007г. по т.д. № 492/2006г., ВКС, ТК, І т.о./. Тъй като за допустимостта на иска съдът следи служебно, при предявен иск по чл.694, ал.1 ТЗ сезираният съд е длъжен да извърши самостоятелна проверка за наличие на посочените предпоставки за допустимост на предявения иск, като не е обвързан от становището на съда по несъстоятелност относно това дали вземането е предявено в производството по несъстоятелност в срока по чл.685 ТЗ. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като е извършил самостоятелна проверка за наличието на предпоставките за допустимост на предявения иск по чл.694, ал.1 ГПК и, съобразявайки конкретно установените по делото факти, е приел, че вземането, предмет на предявения иск, не е предявено в срока по чл.688, ал.1 ТЗ. С оглед обстоятелството, че посочените от частния жалбоподател в изложението му съдебни актове не формират задължителна съдебна практика по смисъла на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК, поддържаното от него основание за допускане на касационно обжалване следва да се квалифицира по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В тези актове не е дадено друго разрешение на посочените процесуалноправни въпроси, поради което не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от частния жалбоподател правен въпрос, дали следва да се приеме, че паричното вземане на кредитора е възникнало след откриване на производството по несъстоятелност, след като потестативното му право да развали договора се е преобразувало в парично такова едва с откриване на производството и дали може на това основание кредиторът да предяви вземането си на основание чл.688, ал.3 ТЗ, е релевантен, тъй като е обусловил изводите на въззивния съд. По този въпрос не е формирана съдебна практика, поради което е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
По обусловилия допускането на касационно обжалване процесуалноправен въпрос настоящият състав приема следното:
Съгласно чл.617, ал.1 ТЗ всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност, като в ал.2 е предвидено, че непаричното задължение се превръща в парично по пазарната му стойност към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Потестативното право на длъжника по чл.87 ЗЗД за разваляне на сключен договор няма характера на непарично задължение по смисъла на чл.617, ал.2 ТЗ и не се превръща в парично по пазарната му стойност към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Това право се упражнява по предвидения в чл.87 ЗЗД ред – извънсъдебно или по исков ред. Когато потестативното право бъде надлежно упражнено, възникналото като последица от развалянето на договора непарично задължение на длъжника се превръща в парично съобразно разпоредбата на чл.617, ал.2 ТЗ.
С оглед така дадения отговор на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, въззивното определение е правилно като краен резултат, но по следните съображения:
Предмет на предявените искове по чл.694, ал.1 ТЗ е вземане на ищеца [община] – частен жалбоподател в настоящото производство, за сумата 572 000 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на договор № Д-7-9200/968/09.07.2007г., равняващо се на цената, която ищецът е следвало да получи в изпълнение на договора, а именно: 52% от Р. на сградата, предвидена за изграждане върху продавания терен – жилища, гаражи, търговски обекти и др., с пазарен еквивалент в размер на претендираната сума, и при условията на евентуалност – вземане за сумата 330 000 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на същия договор, равняващо се на пазарната стойност на имота, който ищецът е прехвърлил на длъжника в изпълнение на договора. В производството по несъстоятелност ищецът е предявил само вземането в размер на сумата 330 000 лева, представляваща пазарната стойност на имота с включен ДДС, т.е. е предявил само вземането, предмет на евентуалния иск по чл.694, ал.1 ТЗ. Ищецът обаче не е упражнил по предвидения в чл.87, ал.3 ЗЗД ред потестативното си право да развали сключения договор поради неизпълнението му от длъжника, а това потестативно право не може да бъде упражнено в производствотото по несъстоятелност по реда на предявяване на вземанията. Действително производството по предявения от ищеца иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД е било прекратено по съображения, основани на тълкуване на разпоредбата на чл.617, ал.2 ТЗ, но ищецът не се е възползвал от правото си да обжалва така постановеното определение. Поради това предявеният иск по чл.694, ал.1 ТЗ за установяване съществуването на вземане, произтичащо от разваляне на сключения договор, се явява недопустим поради липсата на предвидените тази разпоредба предпоставки.
Вземането в размер на сумата 572 000 лева, представляваща пазарния еквивалент на престацията на длъжника по договор № Д-7-9200/968/09.07.2007г., не е предявено в производството по несъстоятелност, поради което предявеният иск по чл.694, ал.1 ТЗ за установяване съществуването на това вземане е недопустим.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на частния жалбоподател не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 248 от 11.04.2014г. по т.д. № 171/2014г. по описа на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: