РЕШЕНИЕ № 48 София, 20. март 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2675 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № I-118/22.01.2018 на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 1675/2017 в частта, в която е отменено решение № 1126/27.07.2017 на Бургаския районен съд по гр. д. № 1562/2016, като е отхвърлен предявения иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос противоправни ли са действията по организиране на протест в нарушение на правилата за провеждането му (чл. 8 и 9 от Закона за събранията митингите и манифестациите) и накърняване правото на свобода на вероизповеданията, недопускане на дискриминация и гарантирани от чл. 4, чл. 6 и чл. 39 от Конституцията на Република България права и свободи. По повдигнатия материалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че организаторите на събрание, митинг, манифестация или друга масова публична проява са длъжни да предприемат необходимите мерки за осигуряване на реда при провеждането й. В чл. 9, ал. 1 ЗСММ това задължение е уредено изрично за лицата, подписали уведомлението, когато проявата е осъществена по надлежния уведомителен ред, но то важи и за лицата, които фактически са организирали масова публична проява, която не е осъществена по надлежния ред. Разликата е, че във втория случай организаторите отговарят и за нарушението на обществения ред със самото осъществяване на проявата, ако от това са произлезли вреди. Отговорността на организаторите е деликтна и се носи солидарно от тях и преките причинители на отделните увреждания (чл. 6, ал. 2 ЗСММ, когато проявата е осъществена по надлежния ред). Противоправността на деянието може да се състои, както в неуведомяването на кмета на общината по местоосъществяването на проявата съгласно чл. 8, ал. 1 ЗСММ (то осуетява възможността общината да вземе необходимите мерки), така в предприемането на действия, при осъществяването на проявата, които смущават правата на трети лица, още повече на лицата, срещу чието поведение тя е насочена. Вредата може да се състои, както в нарушаване на телесната неприкосновеност на неучастващи в проявата лица, така и в смущаване на свободното упражняване на техни права и свободи, като е необходимо да съществува причинна връзка между противоправното поведение и вредата. Вината в гражданското право се предполага, доколкото деецът не е доказал по несъмнен начин, че е положил дължимата грижа: уведомил е кмета на общината в срок и е посочил целта, мястото и времето на проявата, за да може общината да предприеме необходимите мерки; при провеждането на проявата е направил необходимото за отстраняване на лицата, които пречат на проявата или нямат право да участват в нея; своевременно и по подходящ според конкретната обстановка начин е давал необходимите указания на участниците за запазване на обществения ред и в случай на неподчинение е направил необходимото за отстраняването на тези от тях, които с поведението си грубо нарушават обществения ред и др. действия според спецификата на всеки отделен случай. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че вечерта на 17.04.2011 г. е било предвидено честване на църковен празник на членовете на Изповедание „Свидетели на Й.“ в молитвения дом в [населено място], като междувременно в социалните мрежи бил организиран протест против това събитие, към който са се присъединили членове на футболни фен-клубове от града и патриотични организации. От показанията на разпитаните свидетели съдът е приел за установено, че малко преди 19 часа група мъже влезли в двора на сградата, започнали да блъскат, да удрят с юмруци, да ритат с крака, богомолците в сградата се опитали да се защитят като затворят вратата на сградата, но тя била изкъртена от нападателите, които продължили да удрят, да хвърлят разни неща, бомбички, камъни, като след изкъртването на вратата защитаващите сградата използвали като щит откъртената входна врата и в случай, че някой от нападателите успеел да отвори вратата, в пролуката, която се получавала в сградата се хвърляли бомбички, пиратки и камъни с различна големина; ищецът Н. С. е бил един от тези, които държали вратата, като имал рана по ръцете от вратата, където я държал, както и охлузвания, натъртвания и получил рана на главата; след изтръгване на вратата от ръцете на ищеца и другите, които я е държали, била изкарана вратата от тоалетната и била сложена отново като щит от вътрешната страна на входа, като отново имало удари, скачания, хвърляне на бомбички от страна на нападателите, а залата, побираща 120 души, може би наполовина била пълна при започване на нападението и в нея са били техните близки, роднини, деца, както и възрастни хора (свидетел без родство със страните). Съгласно показанията на съпругата на ищеца, която не успяла да влезе в залата, тъй като е имало над 50 човека пред сградата, хвърляли се бомбички, камъни и се удряло по вратата и след пристигането на полиция успяла да влезе в залата и във фоайето видяла ищеца, на когото цялата му риза и сакото от дясната страна били в кръв, имал кървяща рана горе вдясно на главата, която при посещение в болница не била шита, не била лепена, не била и превързвана, а само почистена; имал наранявания и по лактите, ръцете му били надути и с кръвонасядания, като трябвало да му се правят компреси, тъй като болките били много силни; след една седмица се наложило да отиде на лекар, защото болките станали по-силни и ръцете го болели дълго време (около 6-7 седмици след инцидента, дори и сега, понякога като се натовари), главата също го боляла, като е вземал болкоуспокояващи. Свидетел, член на ВМРО, без родство със страните дава показания, че за организирания протест разбрали от социалните мрежи, по това време ВМРО-Бургас не е имал сайт и са решили да се присъединят към протеста (на място имало не повече от 10 човека от ВМРО), посочва, че при организирани от ВМРО публични мероприятия спазвали предвидения от закона ред за организирането им с отправяне на искане за това до Кмета на Общината, а в случая събитието не било организирано от ВМРО, въпреки, че на място имало знамена на ВМРО и мегафон, когато отишли пред сградата на „Свидетели на Й.“, вече имало много хора, които били влезли в двора, имало блъсканица и суматоха, приключили много бързо. Отбелязва, че по мегафона ответникът Г. Д. апелирал за спокойствие, казвал „Престанете“ и „Стига, престанете“, като през цялото време членовете на ВМРО били компактна група, без някой от хората да е влизал в двора на сградата на „Свидетелите на Й.“. Като свидетел по делото е разпитан д-р К. Я., който потвърждава издаденото на 18.04.2011 г. на ищеца съдебно-медицинско удостоверение № 85/2011 г. с отразените в него следи от увреждания и заключение. Съгласно заключението на вещото лице по назначената комплексна /техническа и фотопортретна/ експертиза се установява, че ищецът присъства на представените записи, като в по-голямата част от времето е вътре в сградата и е един от двамата, които се стремят да изправят изкъртената врата. По време на поставяне на изкъртената врата ищецът получава удари от хвърлени предмети, преди всичко камъни. Вещото лице установява, че от видеозаписите се вижда, че нападателите използват бомбички, парчета от тухли, камъни и др., в т.ч. изхвърлят и голяма саксия с цвете. През по-голяма част от нападението по мегафона се пуска сигнал за тревога, което още повече нагнетявало обстановката. В началото се чували и възгласи: “И преди, и сега, сектите са мафия“; чували се възгласи: “глупаци“, „тикви“, „престъпници“, “изроди“, „давай камъните“; в момента, в който най-пострадалите под охрана на полицията вървели към колата на „Спешна помощ“, се освиркват и се скандира: “Умрете, умрете“. По време на демонстрацията пред сградата на „Свидетели на Й.“ ответникът Д. присъства, но в нито един момент не е констатирано участието му в агресивните действия; от камерата не са фиксирани действия, при които да насърчава присъстващите да нападат хората с думи, жестове или действия. Видно от постановление от 16.07.2012 г. е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ-02-590/2011г. по описа на ІІ-ро РУП-Бургас, ДП № 1664/2911г. на Б., водено срещу ответника Д. (лидер на местната структура на ВМРО) за извършено престъпление по чл. 165, ал. 3, вр. чл. 163, ал. 1, т. 1 НК. Въззивният съд е приел, че ищецът не е установил по безспорен начин основателността на иска си за ангажиране отговорността на ответника Д., спрямо когото е прекратено образуваното наказателно производство, доколкото не е доказано наличието на твърдяното противоправно поведение - за организиране и ръководене на протеста пред молитвения дом на „Свидетелите на Й.“, като са взети предвид приложените към исковата молба разпечатки от електронни медии, показанията на свидетеля С., установяващи, че представители на ВМРО са се присъединили към протеста, като ответникът, макар да е присъствал, при ескалиране на ситуацията е призовавал към спиране на агресията. Същевременно и съгласно заключението на вещото лице, анализирало приложения видеоматериал, което съдът е приел като обективно и компетентно, липсват доказателства за изречени от ответника насърчителни и окуражителни думи към нападателите да продължат нападението си. Предвид изложеното, първоинстанционното решение в тази му част е отменено, като предявеният иск е отхвърлен като неоснователен. Правилно въззивният съд е приел, че предявеният иск е за обезщетение на вредите от смущаването на религиозен празник, както и че ответникът е сред организаторите на масовата обществена проява, чиито участници са осъществили смущението. Също правилно съдът е приел, че деянията на преките причинители на смущенията на религиозната служба, повредите по молитвеното помещение и телесните увреждания на богомолците са противоправни и виновни. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че като не е причинил пряко повредите по молитвеното помещение и телесните увреждания на богомолците, ответникът не е осъществил противоправни деяния, причинили процесните увреждания. По делото е установено, че ищецът е сред организаторите на масова обществена проява, предназначена да се проведе по времето и в непосредствена близост до мястото на извършване на богослужение, без да уведоми кмета на населеното място за проявата и нейната цел, с което е осуетил възможността общината да вземе необходимите мерки за опазване на обществения ред. Неговото място сред организаторите е безспорно установено от признанието му, че ръководената от него организация е сред първите присъединени към инициативата, т.е. участието в проявата е организирано. При провеждането на проявата ищецът е участвал активно при смущаването на богослужението, ползвал е мегафон, по който са отправяни не само апели за сваляне на напрежението, но преди това се пускани сигнали за тревога (сирени), патриотични песни и лозунги за скандиране, които да породят и увеличат напрежението, така че богомолците да се почувстват по-застрашени. За да бъде ангажирана отговорността на ответника, не е необходимо той да е участвал пряко във всяко вредоносно деяние, достатъчно е с поведението си той да е причинил само част от вредите. Като част от организаторите на проявата ищецът отговаря и за бездействията си, в т.ч. за неуведомяването на кмета на общината за проявата и нейната цел, както и за непредприемането на адекватни мерки за отстраняването на участниците, които нарушават обществения ред по-грубо от ищеца. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявеният иск – уважен от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК и срещу ответника, който отговаря солидарно с останалите причинители на вредата. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № I-118/22.01.2018 на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 1675/2017 в частта, в която са отхвърлени предявените от Н. С. С. срещу Г. П. Д. искове по чл. 45 и 86 ЗЗД, както и частта за разноските. ОСЪЖДА Г. П. Д. да заплати на Н. С. С. сумата 5.025 лева на основание чл. 45 ЗЗД със законната лихва от 18.04.2014 г. на основание чл. 86 ЗЗД солидарно с М. Г. П., Д. Т. Ч., С. С. Г., Т. Я. Т., С. В. С. и Я. М. Г., както и да плати сам на Н. С. С. сумата 1.823,26 лева разноски по компенсация за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.