Р Е Ш Е Н И Е № 71 гр. София, 05.03.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева Галина Захарова при участието на секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора Р.Карагогов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 92/2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано на основание чл.423,ал.1 от НПК по искане на осъдения К. Г. К. за възобновяване на нохд №114/2013 г . по описа на Свищовския районен съд. В искането се сочи ,че осъденото лице не е участвало в съдебното производство и не е могло да реализира правото си на защита , като ангажира доказателства в своя полза. Пред касационната инстанция осъденият и неговият адвокат поддържат искането. Прокурорът пледира срещу възобновяване на делото. Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното : Свищовският районен съд, в производство протекло в отсъствие на подсъдимия съгласно чл. 269, ал. 3, т .1 от НПК, с присъда № 24 от 15.05.2013 г. по нохд № 114/2013 г., признал подсъдимия К. Г. К. за виновен в това , че в периода м. април 2011 г.- 12.10.2011 г., при условията на продължавано престъпление, присвоил чужди движими вещи , собственост на М. З. М., на обща стойност 467,50 лева, които владеел, поради което и на основание чл. 206, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор. Със същата присъда съдът осъдил подсъдимия да заплати на М. З. М. сумата 467,50 лв., представляваща обезщетение за понесените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от 12.10.2011 г. до окончателното заплащане на главницата. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените деловодни разноски. Присъдата не била обжалвана и влязла в законна сила на 01.06.2013 г. По делото няма данни осъденият да е узнал за постановяването й преди датата на искането за възобновяване - 18.12.2013 г. Искането за възобновяване на наказателното дело е направено от процесуално легитимирана страна в законния шестмесечен срок по отношение на акт , подлежащ на извънредна проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК , поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения: Настоящият състав постулира разбирането , че правото на обвиняемия на лично участие е основана гаранция за справедлив процес. В същото време обаче не може да се отрече диспозитивния характер на това право , даващ възможност на обвиненото лице да прецени и избере начина , по който да го упражни. Искателят К. Г. К. участвал в досъдебната фаза на процеса. Той бил привлечен като обвиняем на 20.02.2012 г .с обвинение по чл. 206 , ал. 1 от НК и спрямо него била взета мярка за неотклонение подписка. Чрез нея той поел задължение да не напуска местоживеенето си, без разрешение на разследващия орган. На 09.03.2012 г. обвиняемият бил разпитан и заявил , че живее в София, но се мести „от приятел на приятел” и не посочил адрес за призоваване, различен от известните по делото. На 10.08.2012 г. той бил призован по телефона от прокурор В. А. от Районна прокуратура - Свищов да се яви на 24.08.2012 г. за продължаване на процесуално - следствените действия. Обвиняемият не се явил, поради което разследващият полицай разпоредил полицията да извърши всички необходими действия за установяване на местоживеенето му. Те не дали резултат. Обвиняемият не бил намерен на известните и предполагаеми от полицията адреси и спрял да отговаря на телефона си. На 28.02.2013 г. прокуратурата внесла обвинителен акт срещу К. Г. К. за обвинението, което му било предявено в досъдебното производство. Районният съд положил възможните усилия да изпълни процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК и да връчи обвинителния акт на подсъдимия, но той бил неоткриваем на всички известни по делото адреси и телефонни номера. Ето защо съдът му назначил служебен защитник и разгледал делото в негово отсъствие на основание чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК. Тези данни опровергават твърдението на подсъдимия, че не е информиран за развилия се наказателен процес. Пред него е стояла обективната възможност да продължи участието си както на финала на досъдебната фаза, така и в съдебното производство. В искането, с което се претендира възобновяване , не се изтъква нито една уважителна причина, елиминираща реализацията на правото на подсъдимия за участие в процеса. След привличането му като обвиняемия и проведения разпит, той възприел поведение, осуетяваща лично присъствие - напуснал адресите за призоваване, не се явявал след уведомяване по телефона, а накрая престанал и да отговаря на съобщените номера. Ето защо настоящият състав намира , че на осъдения К. К. било гарантирано ефективно правото да участва в наказателния процес, но той по недвусмислено начин се отказал от него , като се укрил. Това го лишава от основание да претендира повторно разглеждане на делото, тъй като е налице отрицателната процесуална предпоставка на чл. 423, ал. 1, пр .2 , алт .1 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК , Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи ,че не са налице основания за възобновяване съгласно чл. 423, ал. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Г. К. за възобновяване на нохд №114/2013 г . по описа на Свищовския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.