О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1715 София, 10.08.2021 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание през две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Ирина Петрова Членове: Николай Марков Галина Иванова като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1715 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Химимпорт“АД,гр. София против решение № 943 от 28.04.2020г. по т.д.№ 769/2018г. на Софийски апелативен съд за потвърждаване на решение № 2051 от 02.11.2017г. по т.д.№ 1548/2017г. на Софийски градски съд в частта, с която е уважен предявеният от синдиците на „Корпоративна търговска банка“АД(н) евентуален иск по чл.59, ал.5 ЗБН и е обявено за относително недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността изявление за прихващане с вх. на „КТБ“АД(н) № 9691 от 23.10.14г. за сумата 217 000лв. между вземането на ответника, настоящ касатор, придобито от Е. Г. М. по договор за цесия от 17.10.2014г. и произтичащо от договор за преференциален срочен депозит № 8052 от 13.05.2005г. и негово ликвидно задължение към ищцовата банка, произхождащо от договор за банков кредит от 04.07.2011г., освен в частта, която всеки от кредиторите на несъстоятелността би получил при разпределението на осребреното имущество, като действието на прихващането в тази му част се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл.104 ЗБН, на основание чл. 59, ал.6 ЗБН. С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалвания съдебен акт, който порок - касационно основание по чл.281, т.2 ГПК, е обоснован с неупражнено от въззивния съд правомощие по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото до приключване на т.д.н.№ 7549/2014г. на СГС, предвид задължителните постановки в ТР №1/ 09.07.2019 г., по т.д.№ 1/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС. При условията на евентуалност е въведено и оплакване за неправилност на въззивното решение, аргументирано с допуснато нарушение на закона - § 8 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, в редакцията му, обнародвана в ДВ бр.22/13.03.2018г. Касаторът поддържа, че доколкото към релевантния за спора момент - 20.10.14г., не е съществувала забрана, нито е налице ограничение за кредиторите на КТБ (н) да извършват прихващане с насрещни вземания на обявената в несъстоятелност банка, което да е надлежно установено от законодателя, то последвалото обратно действие на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН, в редакцията й, обнародвана в ДВ,бр.98 от 28. 11.2014г., придадено с § 8 от ЗИД на ЗБН, обн. ДВ 22/2018г., е неприложимо, но това обстоятелство не е съобразено от САС. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280,ал.1, т.1, т.2 и т.3 и ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото процесуалноправни въпроси: 1/ „Дали в предмета на иска по чл.59, ал.5 ЗБН се включва правото да се обяви относителна недействителност на прихващането изцяло, така, както е изявено, или се включва правото да се обяви относителната недействителност на прихващането само извън размера на това, което кредиторът би получил при осребряване имуществото на Банката(н)?“; 2/ „Коя редакция на чл.59, ал.5 ЗБН е приложима към прихващания, извършени след 20.06.2014г., но преди изменението на закона, обнародвано в ДВ бр.98/2014г., в сила от 28.11.2014г., при съобразяване законодателното изменение, по силата на което, с § 8 от ЗИД на ЗБН, обн.ДВ бр.22/13.03.2018г., е придадено обратно действие на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН в редакцията й ДВ,бр.98/2014г., считано от 20.06.2014г.?“ Като израз на твърдяното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е цитирано ТР №1/09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС, а по т.2 – т.73 от Решение от 14.02.2019 г., по дело С -630/2017 г. на СЕС. Синдиците на „КТБ АД(н) в писмен отговор възразяват по достъпа до касационен контрол поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, излагайки подробни писмени доводи. С Определение № 234 от 01.12.2020г. производството по делото е спряно на основание чл.229,ал.1,т.6 ГПК до приключване на конституционно дело №9/2020г. на КС. С оглед постановеното решение № 8 от 27.05.2021г. по конституционното дело, основанието за спиране на настоящото производство е отпаднало. Същото следва да бъде възобновено като съставът на ВКС се произнесе по допускане на касационното обжалване, по което съобрази следното: Въззивната инстанция при констатацията, че прихващането е осъществено с изявление от 23.10.2014г., е мотивирала, че преценката за неговата действителност следва да се извърши съобразно редакцията на чл.59,ал.5 ЗБН, действала към момента на извършването му, тъй като на изменението на разпоредбата със ЗИД на ЗБН - ДВ бр.98, обн. на 28.11.2014г., не е придадено обратно действие и нормата е материалноправна. По този начин не е споделено даденото от СГС принципно разрешение: че приложение следва да намери действащата от 28.11.2014г. норма, независимо, че е влязла в сила след извършване на прихващането, тъй като именно при нейното действие във времето може да бъде ефективно упражнено потестативното право на кредиторите да искат обявяване относителната недействителност на извършеното прихващане, защото правата на кредиторите на несъстоятелността и на синдика могат да възникнат и да бъдат упражнени най-рано при откриване на производството по несъстоятелност на „КТБ”АД - на 22.04.2015г., когато нормата на чл.59,ал.5 в редакцията й ДВ бр.98/2014г. е действащ закон. За да потвърди обаче крайния извод за основателност на иска с правно основание чл.59,ал.5 ЗБН, въззивната инстанция е съобразила направеното след постановяване на първоинстанционното решение изменение на този текст с пар.8 ЗИДЗБН - обн. ДВ бр.22/2018г. и придаденото му обратно действие и приложение, считано от 20.06.2014г. Посочено е, че по силата на придаденото обратно действие, правилата на чл.59,ал.5 ЗБН /ред. ДВ 98/2014г./, приложими считано от 20.06.2014г., обхващат и процесното прихващане, извършено след тази новоопределена релевантна дата. Съставът на ВКС счита, че отсъства основание за преценка въззивното решение да е недопустимо. Неоснователен е и въведеният от касатора довод за неговата недопустимост. Самият закон - ал.6 на чл.59 ЗБН въвежда специално условие за отлагане на действието на прихващането, което ще бъде недействително само над размера на сумата, включена за удовлетворяване на прихващащия кредитор в окончателната сметка за разпределение и въззивното решение е съобразено с тази разпоредба. Законът предпоставя постановяването на диспозитив за оглагане на погасителното действие и не изисква определяне и посочване на конкретен размер - сума, за която прихващането е недействително. Законово предвиденото отлагателно действие изключва връзката на преюдициалност и необходимостта от спиране на производството по иска в хипотезата на чл.229, ал.1, т. 4 ГПК до приключване на производството по несъстоятелност. Основателно е искането на касатора за допускане на обжалването по втория въпрос от изложението доколкото крайният извод за основателност на иска въззивният съд е основал на решаващото съображение, че спрямо извършеното на 23.10.2014г. прихващане, нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в действащата й редакция /ДВ бр. 98/2014г./, се прилага от 20 юни 2014г. с оглед придаденото обратно действие по силата на § 8 ЗИДЗБН, ДВ, бр. 22 от 2018г. Налице е и допълнителната предпоставка за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед обявената с решение № 8/27.05.2021 г. по конст. д. № 9/2020 г. на КС противоконституционност на § 8 ЗИДЗБН, приет ДВ, бр. 22 от 2018г. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 4 340 лева съобразно стойността на погасеното чрез прихващане вземане. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. О П Р Е Д Е Л И : Възобновява производството по настоящото дело. Допуска касационно обжалване на решение № 943 от 28.04.2020г. по т.д.№ 769/2018г. на Софийски апелативен съд. Указва на „Химимпорт” АД в едноседмичен срок да представи по делото доказателства за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 4 340лв., като при неизпълнение на указанията касационната жалба подлежи на връщане. След изтичане на срока, делото да се докладва на Председателя на Първо т.о. за насрочване в открито съдебно заседание или на състава за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: