1 Р Е Ш Е Н И Е № 97 София, 14 юли 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и седемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 30/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по протест на Окръжна прокуратура-Пловдив, срещу въззивна присъда № 114 от 22.11.2016г., постановена по внохд № 2209/16г. по описа на Пловдивски окръжен съд. В протеста се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, а именно нарушение на материалния закон. Твърди се, че въззивната инстанция незаконосъобразно е приложила разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, тъй като не са налице предпоставките затова. Прави се искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКС поддържа протеста и моли за уважаването му. Адвокат А., назначена в качеството на служебен защитник на подсъдимия Р. К. намира атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен, поради което моли да не бъде уважавано искането на Окръжна прокуратура-Пловдив, а въззивната присъда бъде потвърдена. Подсъдимият Р. К. моли присъдата на ОС-Пловдив да бъде оставена в сила. Подсъдимите К. И. и Б. К., както и техният защитник - адв.К. А., редовно призовани, не се явяват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 214 от 03.08.2016г., постановена по н.о.х.д. № 3289/16г., Пловдивски районен съд, Наказателно отделение, 4 състав е признал подсъдимите: К. К. И. за виновен в извършване на престъпление по чл.346, ал.2, т.1, пр.1 и 2 и т.3, вр. ал.1, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр.чл.20, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”Б”, пр.2 от НК, като му е наложил наказание „обществено порицание”, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата пред учителския и ученическия колектив на ПГТ „Г. Д.”-/населено място/.; Б. С. К. за виновен в извършване на престъпление по чл.346, ал.2, т.1, пр.1 и т.3, вр. ал.1, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”Б”, пр.2 от НК, като му е наложил наказание „обществено порицание”, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата пред учителския и ученическия колектив на ПХГ „Св. Св.К. и М.” - [населено място] и Р. И. К. за виновен в извършване на престъпление по чл.346, ал.2, т.3, вр. ал.1, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр.чл.20, ал.4 вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”Б”, пр.2 от НК, като му е наложил наказание „обществено порицание”, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата пред учителския и ученическия колектив на ПГ по БТ - [населено място]. С въззивна присъда № 114 от 22.11.2016г. , постановена по в.н.о.х.д. № 2209/16г., Пловдивски окръжен съд е отменил първоинстанционната присъда и вместо нея е постановил нова, както следва: -признал е подсъдимия К. К. И. за невиновен в това, че на 27.07.2014г. в [населено място] село, обл. П., като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с непълнолетните Д. Д., Б. К., Р. К., В. С. и Н. Х., при условията на чл. 195, ал1, т.4, пр.2 от НК - чрез използване на техническо средство – контактен ключ за автомобила, противозаконно да е отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка /марка/ с регистрационен [рег.номер на МПС] на стойност 1 727лв. от владението на К. Р. Д., без негово съгласие, с намерение да го ползва, при което да е последвала повреда на превозното средство в размер на 492.36 лв. и същото е оставено без надзор, като макар и деянието формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, обществената му опасност е явно незначителна, поради което и на основание чл.9, ал.2, пр.2 от НК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 346, ал.2, т.1 пр.1 и пр.2 и т.3, вр. ал.1, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК. - признал е подсъдимия Б. С. К. за невиновен в това, че на 27.07.2014 год. в [населено място] село, обл.П., като непълнолетен, но разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с непълнолетните: К. И., Д. Д., Р. К., В. С. и Н. Х., при условията на чл.195, ал.1, т. 4, пр.2 от НК- чрез използване на техническо средство – контактен ключ за автомобила, противозаконно да е отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка /марка/ с регистрационен [рег.номер на МПС] , на стойност 1 727лв., от владението на К. Д., без негово съгласие, с намерение да го ползва, при което да е последвала повреда на превозното средство в размер на 492.36 лв., като макар и деянието формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, обществената му опасност е явно незначителна, поради което и на основание чл. 9, ал.2, пр.2 от НК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.346, ал.2, т.1, пр.1 и т.3, вр. ал.1, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК. - признал е подсъдимия Р. И. К. за виновен в това, че на 27.07.2014 год. в [населено място] село, обл. П., като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си, в съучастие като помагач с непълнолетните Д. Д., Б. К., К. И., В. С. и Н. Х., при условията на чл. 195, ал.1, т.4, пр.2 от НК, чрез използване на техническо средство – контактен ключ за автомобила, противозаконно да е отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка /марка/ с регистрационен [рег.номер на МПС] , на стойност 1 727лв., от владението на К. Д., без негово съгласие, с намерение да го ползва, като макар и деянието формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, обществената му опасност е явно незначителна, поради което и на основание чл.9, ал.2, пр.2 от НК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.346, ал.2, т.3, вр. ал.1, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК. Касационният протест е допустим и основателен. Оплакванията в протеста са относно допуснати нарушения на материалния закон с приложението на чл.9, ал.2 от НК. Въззивната инстанция е приела, че тримата подсъдими са осъществили формално признаците от състава на инкриминираното им престъпление, но неговата обществена опасност е явно незначителна, като е базирала изводите си на аргументация, касателно наличието да предпоставките на чл.61 от НК. Настоящата инстанция намира за незаконосъобразни действията на въззивния съд по приложение на чл.9, ал.2 от НК, както и не споделя аргументите, обусловили изводите относно приложимостта на тази норма, при невъзможност за прилагане разпоредбата на чл.61 от НК, поради навършване на пълнолетие от подсъдимите/в случая двама от тях/. На първо място следва да бъдат обсъдени предпоставките за приложението на горепосочените разпоредби. Малозначителността на деянието, указана в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК е сред обстоятелствата, които изключват обществената опасност и противоправността на престъплението. Поначало деянията, които осъществяват указаните в състава на дадено престъпление признаци, са именно общественоопасните прояви, запретени от правната норма. По изключение е възможно дадено деяние да съдържа признаците от състава на престъплението, но само привидно - без действително да е общественоопасно или без да е такова в достатъчна степен, че при конкретните условия, то не е от естество да засегне въобще обществените отношения, които са негов обект или пък това засягане може да бъде незначително.Тези две хипотези са визирани в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК-не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците от състава на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Независимо, че тази разпоредба се явява изключение, тя има своето значение, тъй като е относима, така както беше посочено по-горе към едно от основните качества на престъплението, а именно обществената опасност и свързаната с нея противоправност. Характерът на обществената опасност на деянието се определя от насоката на отрицателното обществено въздействие на деянието и видът на засегнатите от последното обществени отношения. Това определя и различната степен на обществена опасност на деянията. Последната е обусловена от обстоятелствата, свързани с характера и значението на отделното обществено отношение, чрез отрицателното въздействие, върху което се засяга обществената система и от характера и степента на неговото засягане. Към значимите за това обстоятелства следва да се отнесат следните категории: характера на конкретното обществено отношение, степента на отрицателно въздействие върху тези отношения, начина и способа на действие, отрицателно въздействие върху друго обществено отношение, особено положение на субекта и други. Тези обстоятелства са различни за конкретните казуси и налагат внимателен анализ относно резултата на конкретното и комплексно въздействие върху обществените отношения. В Глава шеста на Общата част на НК са уредени особените правила относно наказателната отговорност на наказателноотговорните непълнолетни. Сред тях е и разпоредбата на чл.61 от НК, предвиждаща условията за освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетен подсъдим с налагане на възпитателна мярка. Към тази норма препраща разпоредбата на чл.78 от НК. Освобождаването от наказателна отговорност на непълнолетните е само една възможност за ограничаване правото на държавата те да бъдат наказани, въпреки, че са извършили престъпление. Правомощия за освобождаването им са предвидени както за прокурора, така и за съда, като този институт може да бъде реализиран само при установеност на предвидените в нормата на чл.61, ал.1 от НК предпоставки. Последните изискват деянието да не представлява голяма обществена опасност, да е извършено поради лекомислие или увлечение и успешно да може да се приложи спрямо непълнолетния някоя от възпитателните мерки по ЗБППМН. При горепосочените предпоставки, касаещи институтите на чл.9, ал.2 от НК и чл.61 от НК е особено съществено да се посочат правните последици от тяхното приложение. Малозначителността на деянието е сред обстоятелствата, изключващи противоправността по смисъла на чл.9, ал.1 от НК, поради което същото не е престъпно, за разлика от разпоредбата на чл.61 от НК, приложението на която не изключва престъпния характер на деянието, а води само до освобождаването от наказателна отговорност на непълнолетни подсъдими с налагане на възпитателна мярка. Изложените, законово регламентирани различия в предпоставките и последиците при приложение на горните разпоредби, изключват възможността за “заместващо” прилагане, при наличие на предпоставките на чл.61 от НК, но неприложимост, поради навършване пълнолетие на подсъдимите/в случая двама от тях- К. И. и Б. К./ на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Това е така, без оглед продължителността на процеса по причини независещи от подсъдимите, довели до невъзможността за приложението на чл.61 от НК, както е приел въззивният съд, а и без оглед на задължителната практика на върховната инстанция – Постановление № 6 от 30.10.1975г. на Пленума на ВС, касателно значението на бързината при разглеждане на делата срещу непълнолетни и задължителността за освобождаване им от наказателна отговорност при наличието на предпоставките по чл.61 от НК, на която се е позовал. От мотивите на съдебния акт е видно, че въззивният съд не е установил наличието на изискуемите се предпоставки/посочени по-горе/, които да обусловят приложението на чл.9, ал.2 от НК, в една от двете възможни хипотези, а е приложил този институт по отношение на подсъдимите И. и К., поради невъзможност за приложението на чл.61, ал.1 от НК. Тези изводи контролираната инстанция е направила в нарушение на закона, като в случая е без значение дали принципно са били налице предпоставките за освобождаване на двамата подсъдими от наказателна отговорност, ако не бяха навършили пълнолетие. Цитираната практика на ВКС - Решение № 503 от 01.12.2008г. на ВКС, І н.о. е изолирана и постановена при различна фактологическа обезпеченост, поради което тя не предполага позоваване от страна на съда при формиране на правите му изводи. По отношение на подс. К., който е бил непълнолетен към момента на постановяване на въззивната присъда, съдът също е констатирал предпоставките на чл.61 от НК за освобождаването му от наказателна отговорност, но е приложил нормата на чл.9, ал.2, пр.2 от НК по аргумент на по-силното основание. Това би било правилно и законосъобразно, само ако окръжният съд беше установил данни, разкриващи явна незначителност на деянието. Неубедителен е опитът на съда да обоснове последната само с данни, касаещи личността на подсъдимия. Обобщено, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, прилагайки разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, но не само защото се е обосновал с предпоставките на чл.61 от НК, а и с оглед липсата на данни, характеризиращи деянието като явно незначително. При изложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че са налице основанията по чл.354, ал.3, т.3 от НПК за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Пловдив, който след преценка на всички значими обстоятелства да приложи правилно материалния закон. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 114 от 22.11.2016г., постановена по в.н.о.х.д. № 2209/16г. по описа на Окръжен съд-Пловдив. ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: