Р Е Ш Е Н И Е № 95 гр. София, 27.07.2020 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на трети юли две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря Наталия Такева и в присъствието на прокурора Галина Стоянова като изслуша докладваното от съдия Колева КНД № 398/20 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Р. Г. – упълномощен защитник на подсъдимия М. Г. Г. против решение № 24/22.01.2020 г. по ВНОХД № 755/2019 г. по описа на Апелативен съд – София. В жалбата си адв. Г. сочи трите касационни основания по чл. 348 НПК. Навежда доводи, че били възприети от апелативния съд показанията на свидетелите, конституирани като пострадали в производството и техните колеги, а не били обсъдени показанията на другата част от свидетелите, установяващи, че подсъдимият не могъл да произведе изстрел с оръжието. Твърди, че не било установено от кого и кога били произвеждани изстрели, за които има следи по пушката и патроните. Сочи, че подзащитният му е направил опит да произведе последователни изстрели с двете цеви на пушката, заредена с куршуми, а не със сачми, които могат да засегнат множество хора. Затова претендира оправдаване на подзащитния му и по втория квалифициран признак – опит за убийство на повече от едно лице. Навежда довод, че подс. Г. е действал при условията на евентуален умисъл, а опит при евентуален умисъл е невъзможен. Твърди, че не е установено към коя част от тялото на пострадалия било насочено оръжието и дали пушката била насочена към някое от лицата в стаята. Смята, че размерът на наказанието, наложено на подзащитния му е явно несправедлив. Акцентира на факта, че деянието е опит, пушката е негодна да произведе изстрели, стрелбата с нея е била случайност, а не закономерно сработване на механизмите на оръжието и патроните. Твърди, че размерът на обезщетението не покрива изискванията за справедливост. Надценени били последствията от действията на Г. при обезщетяване на пострадалите и претендира намаляване размера на обезщетенията. В съдебно заседание адв. Г. поддържа жалбата си и изложените в нея подробни аргументи. Претендира нарушение на чл. 14 НПК. Оспорва приетата от въззивния съд правна квалификация. Поддържа искането си за преквалификация на деянието както и доводите за явна несправедливост на наложеното наказание. Защитникът на подсъдимия по чл. 91 НПК се придържа към заявеното от професионалния защитник на подс. Г.. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Смята, че въззивният съд е отговорил в решението си на всички доводи на защитата, поставени във въззивните жалби, поради което счита, че решението на апелативен съд – София следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Частните обвинители и граждански ищци изразяват становище, че не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Считат, че инстанциите по фактите са обсъдили подробно събраните по делото доказателства и са направили законосъобразни изводи относно вината на подсъдимия. Намират, че наложеното му наказание не е завишено. Неправилно били намалени присъдените обезщетения. Смятат, че оплакванията на подсъдимия са неоснователни. Молят атакуваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 10 от 22.04.2019 г., постановена по НОХД № 271/2018 г. Врачанският окръжен съд е признал подс. М. Г. Г. за виновен в извършване на престъпление по чл. 116, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК като му наложил наказание лишаване от свобода в размер на десет години. Със същата присъда подс. М. Г. бил признат за виновен и в извършване на престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, за което му било наложено наказание от две години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК на подс. М. Г. било наложено едно общо най-тежко наказание от десет години лишаване от свобода, което следвало да изтърпи при първоначален строг режим. Групирани били на основание чл. 25, ал. 1 НК наложените на подс. М. Г. наказания по НОХД №№ 1750/13 г. РС – Шумен; 2859/13 г. на РС – Бургас; 874/13 г. РС – Враца; 6581/13 г. СРС; 448/14 г. РС – Ловеч; 2426/14 г. РС – Бургас; 689/14 г. РС – Ямбол; 8959/13 г. СРС; 194/14 г. РС – Гълъбово; 192/14 г. РС – Гълъбово; 550/14 г. РС – Ботевград; 473/15 г. РС – Петрич; 14771/14 СРС с това, наложено по НОХД № 271/18 г. на окръжен съд – Враца и бил определен строг режим на изтърпяването му. Зачетено и приспаднато било времето, през което Г. бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и изтърпяната част от включените в съвкупността наказания. Подс. М. Г. бил осъден да заплати на гражданските ищци Ц. К. Г. и Н. Д. Г. по петнадесет хиляди лева обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със законната лихва върху сумата до окончателното ѝ изплащане. На подс. Г. били възложени деловодните разноски и адвокатско възнаграждение за досъдебната и съдебна фаза за повереника на частните обвинители и граждански ищци. Отнети в полза на държавата били веществените доказателства по делото. С решение № 24/22.01.2020 г., постановено по ВНОХД № 755/2019 г. по описа на Апелативен съд – София, е изменен първоинстанционния съдебен акт като подс. М. Г. бил оправдан да е извършил деянието по чл. 116, ал. 1, т. 6 пр. 1 и пр. 2 НК по начин и със средства опасни за живота на мнозина. Намален бил и размерът на присъденото на гражданските ищци обезщетение от петнадесет хиляди лева на десет хиляди лева. Намален бил и размерът на дължимата държавна такса съобразно уважения размер на иска. Присъдата била потвърдена в останалата ѝ част. Следва да се посочи, че относно обвинението по чл. 339 НК решението на апелативен съд – София не е обжалвано. На разглеждане от настоящия състав подлежи единствено обвинението по чл. 116 НК и акцесорния въпрос за гражданския иск. Касационната жалба е неоснователна. Приоритетно е нужно да се отговори на възраженията за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, защото от тяхната основателност зависи дали ще бъдат обсъждани останалите доводи на касатора и неговия защитник за неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Прочитът на материалите по делото води до категоричен извод, че атакувания съдебен акт е постановен при спазване на разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Изводите си относно правно значимите обстоятелства проверяваният съд е изградил на база допустими и годни доказателствени средства, които са анализирани съобразно действителния им смисъл. Контролираната инстанция макар и пестеливо е подложила на анализ обясненията на подс. Г., съпоставила ги е с показанията на свид. Ц. Г., Н. Г., Г. Г., Д. Ш. и А. Ц., с тези на родителите му, със заключенията на балистичните експертизи и е защитила виждането си, че в некредитираните части обясненията на подсъдимия представляват негова защитна позиция и се е мотивирала защо се е доверила на свидетелските показания на полицейските служители. Кои доказателствени източници обаче ще кредитира решаващият съд е в правомощията на съда по фактите, какъвто Върховния касационен съд не се явява в настоящия случай. Обстоятелството, че апелативният съд не е обсъждал показанията на свид. Г. Г., Н. Г., Г. П., Н. П. не опорочава съдебния акт, т. к. тези показания касаят предходен обвинението момент. На следващо място, първостепенният съд е възприел показанията на тези свидетели и им е дал вяра, видно от съдържанието на мотивите към присъдата - л. 14. Друг би бил въпросът, ако първоинстанционният съд не ги бе кредитирал с доверие, тогава тяхното необсъждане от апелативния съд би представлявало евентуално нарушение на процесуалните правила. Съдът неоснователно е упрекнат, че е боравил с предположения относно това кой и кога е произвел изстрели с пушката. Именно от показанията на свид. Г. Г. и Н. Г. се установява този факт, както и от заключението на химическата експертиза, според която в лявата и дясната цев на пушката е установено наличие на неизгорели барутни частици. Относно оставените върху патроните следи контролираните съдилища са се позовали на заключението на тройната балистична експертиза. Експертите от нея заключават, че върху двете гилзи има следи и от двете жила на изследваната пушка, което доказва, че с патроните е правен опит да се произвежда изстрел. Съобразно приетото от апелативния съд, на база кредитираните с доверие от него показания на свидетелите очевидци полицейски служители, тъкмо докато подс. Г. държал насочената към свид. Ц. Г. и Н. Г. пушка, се чуло изщракване. В тази процедура касационният състав не може да пререшава въпроса за достоверността и убедителността на доказателствата и доказателствените средства. В този смисъл, неоснователно е възражението на защитата за боравене с предположения. Доколкото не констатира порок в начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд, касационният съд намери оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила за неоснователно. Неоснователни са и доводите за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Въззивната инстанция в рамките на установените фактически положения е приложила правилно материалния закон като е квалифицирала деянието на подс. М. Г. по чл. 116, ал. 2 вр. ал. 1 т. 4, пр. 3 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК и го е оправдала по първоначалното обвинение, за това деянието да е осъществено и по т. 6, пр. 1 и 2 на чл. 116, ал. 1 НК. Срещу оправдаването по това квалифициращо обстоятелство не е налице протест на прокурора или жалба от частните обвинители, поради което касационният съд не дължи произнасяне по него. Въззивният съд е упрекнат и че не е дал отговор на въпроса за неустановени следи от подс. Г. по пушката. Съмнение относно факта, че именно подсъдимият е държал пушката в ръце и я е насочил към свид. Ц. Г. и Н. Г. не възниква. Видно от приетото от инстанциите по фактите на база показанията на свидетелите очевидци – Ц. Г., Н. Г., Г. Г. и А. Ц. тъкмо подсъдимият е извадил пушката от шкафа и я е насочил първо към свид. Ц. Г., при което се чуло изщракване от ударно спускателния механизъм и докато свид. Ц. Г. обезвреждал подсъдимия, се чуло второ щракване. От тази гледна точка без съществено значение е обстоятелството, че не са намерени следи, принадлежащи на подс. Г. върху пушката и неоснователно се явява възражението оспорващо авторството на деянието. От същите свидетелски показания се установява и разстоянието, от което е била насочена ловната пушка към пострадалите. Близостта на същото, наред с насочената заредена с патрони ловна пушка към свид. Ц. Г. и Н. Г. е достатъчно, за да се приеме, че подс. Г. е направил всичко по силите си да ги лиши от живот. Обективните действия на подсъдимия и разстоянието, от което са осъществени доказват умисъла на дееца. Касационният състав се съгласява с изводите на въззивния съд, позовал се на балистичните експертизи, че оръжието е било годно да произведе изстрел, независимо, че не всеки път се произвеждал изстрел с пушката, но при експерименталната стрелба с нея, извършена от вещите лица, са произвеждани изстрели, а патроните, с които е била заредена пушката, са стандартни боеприпаси за огнестрелно оръжие и са годни да се ползват по предназначение и да произвеждат изстрели. Нещо повече, според тройната балистична експертиза тези патрони са предназначени за лов на най-едрия дивеч, имат голямо поразяващо действие при стрелба до 50 м, а от близко разстояние до няколко метра, пораженията са значителни. Втората инстанция е съобразила цялата събрана по делото доказателствена маса, релевантна към обвинението и не е неглижирала доказателства и доказателствени средства, поради което е стигнала до извод, че подсъдимият е направил двукратно опит да отнеме живота на полицейските служители Ц. Г. и Н. Г., дошли в дома му да го арестуват. В този момент несъмнено те са притежавали качеството полицейски орган. Подсъдимият е насочил към тях заредена с патрони двуцевна пушка, която е огнестрелно оръжие и двукратно е натиснал спусъка ѝ. Имал е ясна представа, че ситуацията се развива в лятната кухня на родителите му, че в помещението са присъствали освен него, майка му и двамата служители на полицията – Ц. Г. и Н. Г.. Не следва да се игнорира и факта, че пушката е била насочена към полицейските служители от около два – три метра. За да е налице квалифициращия признак по т. 4 на чл. 116, ал. 1 НК е необходимо умисълът на дееца да обхваща намерението да лиши от живот повече лица по едно и също време и място. Тъкмо такъв е и обсъжданият случай, предвид установените годност на ловната пушка да произведе изстрел, наличните в нея патрони, разстоянието от което е била насочена към служителите на полицията и двукратното натискане на спусъка от подсъдимия. Затова, неоснователно е възражението на защитата за нужда от преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление. Липсва основание да се отрече наличността на опит за убийство в конкретния случай на повече от едно лица, т. к. деецът пряко е желаел умъртвяването на полицейските служители, предвид използваните от него огнестрелно оръжие, годни патрони, двукратното натискане на спусъка на ловната пушка от близко разстояние срещу дошлите да го арестуват полицаи. Подсъдимият е искал настъпването на този резултат, който не е настъпил по независещи от него причини. Ненастъпването на противоправните последици се дължи на причина извън волята на подс. Г.. В случая деецът двукратно е натиснал спусъка на пушката, заредена с патрони, но не е улучил свид. Ц. Г. и Н. Г., защото оръжието, което поначало е годно да причини смърт, не е произвело изстрели. Не се установява и наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1 т. 3 НПК - явна несправедливост на наложеното наказание. Според настоящия състав не е налице очевидно несъответствие между наказанието, наложено на подс. Г. за това деяние и обществената опасност на престъплението и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Съдилищата по фактите са подложили на внимателна преценка относителната тежест на всички обстоятелства, които имат значение за определяне обема на наказателната принуда. Съобразени като смекчаващи отговорността обстоятелства са чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на деянието, данните за негова семейна и родителска ангажираност, относително младата му възраст към датата на престъплението, факта, че деянието е приключило във фазата на опита, ненанасянето на увреждания на пострадалите, изтеклият период от време от извършване на престъплението, като за дългия срок на водене на досъдебното производство вина има и държавното обвинение. Не са подценени и лошите характеристични данни за подсъдимия, както и укриването му от органите на правосъдието за част от периода, които правилно са отнесени към отегчаващите отговорността обстоятелства. Въпреки това, съдебните инстанции са приели многобройност на смекчаващите отговорността обстоятелства, което е обусловило налагане на наказанието лишаване от свобода под законовия минимум. В самата касационна жалба, освен довода, че пушката е негодна да произведе изстрели и че стрелбата с нея е по-скоро случайност, отколкото закономерно сработване на механизмите на оръжието и патроните, не са изложени обстоятелства, които да са пренебрегнати от инстанционните съдилища или да обуславят извод за несъразмерна тежест между извършеното деяние и наложеното за него наказание. Относно годността на пушката да произведе изстрел, следва да се посочи, че тя е могла да произведе изстрели, поради което и това обстоятелство не се явява несъобразено от предходните инстанции, което да налага допълнително смекчаване на така индивидуализираното на подс. Г. наказание. Освен това, по делото не се констатира по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца, които да обуславят допълнително смекчаване на определеното му наказание. Определеното в полза на гражданските ищци за деянието по чл. 116, ал. 2 вр. ал. 1 НК обезщетение също съответства като размер на критериите на чл. 52 ЗЗД за справедливост и не подлежи на допълнителна корекция. Справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния еквивалент на болките и страданията, физически и психически сътресения, нанесени на пострадалите. В случая съставът на апелативния съд е съобразил доказаните страдания от страна на гражданските ищци. Установено било от показанията на свид. В. А., че след случая свид. Ц. Г. и Н. Г. се срещали с психолог, предвид съобщеното пред свид. А., че случилото им се отразило крайно негативно в работен и личен план. Пострадалите престанали да ходят на работа за няколко дни, а свид. Н. Г. напуснал системата на министерство на вътрешните работи след около година, като една от причините за това бил и въпросният инцидент. С оглед на изложеното и във връзка с липсата на физически причинено на пострадалите нараняване и интензитетът на тежкото емоционално преживяване, както и на последиците от него, променили съществено живота на гражданските ищци, съдът намира, че справедливо, според посочените в ППВС № 4/68 г., т. 11 критерии, се явява определеното от апелативния съд обезщетение от по десет хиляди лева на всеки пострадал, поради което жалбата на подсъдимия и в тази част се явява неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 24/22.01.2020 г. по ВНОХД № 755/2019 г. по описа на Апелативен съд – София. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.