Ключови фрази
Средна телесна повреда * доказателствена съвкупност * разпит на свидетел пред съдия

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

                                         225

   София, 20 май 2009 година

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седемнадесети април две хиляди и девета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

                                                                          НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

 

при участието на секретаря Аврора Караджова

и в присъствието на прокурора Николай Любенов

изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова

дело № 213 по описа за 2009 година.

 

С присъда по нохд № 69/09 г. Районният съд-гр. Сливен оправдал подсъдимите И. Н. К. и Г. П. З. по предявеното им обвинение по чл.129 ал.2 вр.с чл.20 ал.2 НК.

По протест на прокурора Окръжният съд-гр. Сливен по внохд № 554/08 г. отменил посочената присъда и вместо нея постановил нова такава - № 2 от 09.03.2009 г., с която осъдил подсъдимите на основание чл.129 ал.2 вр.с чл.20 ал.2 и чл.54 НК на по 8 месеца лишаване от свобода условно за срок от по 3 години.

Срещу новата присъда е постъпила касационна жалба от двамата подсъдими. Възразява се неправилно приложение на закона, като резултат от допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно оценката на доказателствата и изясняването на въпросите по чл.102 от НПК по начина, очертан в чл.14 ал.1 НПК. Иска се оправдаване. Пред ВКС подсъдимите и защитникът им не вземат участие.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията и отсъствието на основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт.

К. съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС І-во наказателно отделение установи:

Жалбата е неоснователна.

При разглеждане на делото не са допуснати нарушения на процесуалните правила от кръга на тези по чл.348 ал.1 т.2 НПК. Събрани са възможните, необходими и достатъчни доказателства, като те в своята съвкупност изясняват изцяло обстоятелствата от значение за правилното решаване на делото – чл.102 НПК. Що се отнася до оценката на доказателствата, видно от мотивите на оспорената присъда, съдът е изпълнил задълженията, произтичащи от чл.339 ал.3 вр.с чл.305 НПК. Изложени са детайлни съображения по анализа на множеството доказателства, произтичащи от различни доказателствени източници, в това число и по противоречивите такива. ВКС изцяло възприема оценката на доказателствената съвкупност и отделните й елементи, като правилно СОС не е кредитирал обясненията на подсъдимите и показанията на св. Р(в определени техни части).

Що се отнася до пространните съображения, изложени в общата касационна жалба, относно провеждането на досъдебното производство, следва да се укаже, че приложението на 223 НПК не е задължително, а е поставено в зависимост от наличието на определени предпоставки, които към провеждане на досъдебното производство не са били налице. В частност, пострадалият е дал показания на досъдебното производство, които не са могли да бъдат приобщени от съда към доказателствения материал поради несъгласие на подсъдимите - необходимо условие за приложението на чл.281 ал.3 НПК. Същото условие, характеризиращо се поначало с относителност, не е от кръга на онези, които предопределят решение за разпит по реда на чл.223 НПК.

Изводите по фактите не са декларативни, а се основават на оценена в съответствие с процесуалните изисквания доказателствена съвкупност.

В рамките на приетите за установени фактически положения законът правилно е приложен с ангажиране на отговорността на подсъдимите по чл.129 ал.2 вр.с чл.20 ал.2 НК.

Наложените наказания са справедливи, тъй като не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348 ал.5 т.1 НПК. При липсата на която и да било от хипотезите на чл.55 НК, наказанията правилно са индивидуализирани в рамките на предвиденото от закона. Правилно е и приложението на института на условното осъждане.

При тези съображения на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК ВКС І-во наказателно отделение

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 2 от 09.03.2009 г., постановена по внохд № 554/08 г. на Окръжен съд-гр. Сливен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: