Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 568   гр. София, 23 декември 2009г.     В   ИМЕТО   НА   НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети декември, две хиляди и девета година, в състав:                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                          ЧЛЕНОВЕ :КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                            ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА                                                                        при  секретар  ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА н. д. №590/ 2009 година Производството е образувано по искане на осъдения А. К. за отмяна или ревизия на присъда №1/19.01.2009 година, постановена по НОХД№2835/2008г. на Русенски районен съд, по реда на възобновяването, регламентиран в чл.425, ал.1, вр.чл.422 ал.1, т.5, вр.чл.348 ал.1, т.т.1 и 3 НПК. В депозираното искане се визира нарушение на материалния закон. Заявената позиция се аргументира с обективна и субективна несъставомерност на инкриминираното поведение на осъденото лице. Поставя се акцент на неправилната интерпретация на действията на А. К. , демонстрирали отказ за връщане на процесния мобилен телефон на пострадалия Ш. и се обосновава липса на умисъл за извършване на грабеж. Излагат се фрагментарни доводи за установени фактически данни, сочещи че осъденият К. е избягал от местопрестъплението при реална възможност за отнемане на вещите, предмет на посегателство и очертаващи необходимост от приложение на института на чл.18, ал.3 НК-доброволен отказ от опит. Алтернативно се релевират оплаквания и за явна несправедливост на наложеното наказание, при индивидуализацията на което са пренебрегнати личността на дееца и тежестта на неправомерния акт в аспекта на настъпилите общественоопасни последици и степента на реализираното престъпно намерение В открито съдебно заседание на 15.12.2009 година пред настоящия състав, А. К. участвува чрез упълномощен процесуален представител. В хода на съдебните прения защитата поддържа искането за възобновяване по предложените в него доводи и моли за упражняване на правомощията на ВКС по чл.425, ал.1, т.2 или т.3 от НПК. Прокурор при ВКП дава заключение за неоснователност на искането на осъденото лице, като се мотивира с установените и доказателствено обезпечени по делото факти. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 19.01.2009г., постановена по НОХД№2835/2008г. Русенски РС е признал А. Т. К. за виновен в това, че на 06.02.2008 година, в гр. Р. направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 784,19 лева от владението на О. Ш. , чрез употреба на сила и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено по независещи от извършителя причини, поради което и на основание чл.198, ал.1, вр.чл.18, ал.1 НК ангажирал наказателната му отговорност и при условията на чл.58, вр.чл.55, ал.1, т.1 и чл.66НК осъдил същия на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, с отлагане на изпълнението за ТРИГОДИШЕН изпитателен срок. Първоинстанционната присъда е била предмет на въззивна проверка по ВНОХД №170/2009г. на ОС-Русе, финализирала с решение №75/02.06.2009г., с което съдебният акт е изменен в санкционната част чрез намаляване размера на наложеното наказание на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода. Искането на осъдения К. е допустимо за разглеждане в съдебно производство при пределите, очертани от процесуалноправните норми на чл.419-чл.426, Глава тридесет и трета, уреждащи извънреден способ за съдебен контрол-възобновяване на наказателните дела. Същото обаче преценено в контекста на предложената аргументация за отмяна или ревизия на постановената и влязла в сила присъда №1/19.01.2009година, е неоснователно. При осъществената извънредна съдебна проверка ВКС не констатира претендираното несъблюдаване на материалноправната уредба, мотивиращо касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК и предпоставящо реализиране на визираната в чл.425, ал.1, т.2 и 3НПК компетентност на ВКС, чрез оправдаване на осъдения К. или освобождаването му от наказателна отговорност в съответствие с изискванията на чл.18, ал.3НК. В рамките на описаната и доказателствено обезпечена фактология правилно съдебните инстанции са приели че неправомерното поведение на А. К. се субсумира от чл.198, ал.1, вр.чл.18, ал.1НК и убедително изразили несъгласие за правоприлагане института на самоволен отказ от опит. С инкриминираните действия осъденият направил опит да отнеме от О. Ш. мобилен телефон „Нокия” 3230 и пари, употребявайки за това сила, като деянието останало недовършено по независещи от волята му причини. По делото е безспорно установено, че вечерта на 06.02.2008 година, след посещение на питейни заведения в гр. Р. и употреба на алкохол, А. К. предложил на И. Г. и О. Ш. да отидат на увеселително парти с момичета. Отправяйки се в указаната от К. посока, последният спрял в тъмна улица зад жилищен блок „Ангел Гецов” и под предлог, че трябва да проведе разговор за уточняване мястото на младежкото събиране поискал мобилния апарат на Ш. Категорично доказани са и последващите прояви на извършителя на престъплението. На протегнатата от О. Ш. ръка, подканваща връщане на предоставената за ползване вещ, К. реагирал с рязко отдръпване назад, заявявайки че той е „избран за курбан и се намира в трудно положение”, като непосредствено след тези думи било адресирано настоятелно искане за портмонето с наличните пари /222евро и 100лева/ и същото било съпроводено с нанасяне на силен удар в главата на пострадалия. Онур Ш. паднал на земята, но бързо успял да се изправи и побягнал, призовавайки за помощ, след което и К. незабавно напуснал мястото на инцидента, като при отдалечаването си изпуснал процесния телефон. В обсега на очертаните фактически положения за времевите и пространствени характеристики на престъпното деяние; при съобразяване на механизма на обективиращата инкриминирания акт съзнателна дейност; и след внимателно проследяване хронологията на предхождащите неправомерното посегателство събития /организирани срещи и проведени разговори/, сочещи на демонстриран интерес от осъдения към мобилния апарат на Шишмек и на информираност, че последният разполага с парични средства, първостепенният и въззивен съд задълбочено са изследвали съдържанието на субективното психическо отношение на дееца към обществената опасност на престъплението и настъпилите вредоносни последици, като в съответствие със законовите изисквания оценили с характеристиките на пряк умисъл, като форма на вина. Обосновани са изводите на съдебните инстанции и досежно обстоятелството, че престъпното деяние е приключило в стадия на опита и останало недовършено, поради бягството на пострадалото лице и виковете му за помощ, създали опасност от разкриване на посегателството и неговия автор. В контекста на възприетите факти, обуславящи приложимото материално право на некоректност сочат релевираните от осъдения К. и неговият процесуален представител доводи за престъпна несъставомерност на инкриминираното поведение по чл.198, ал.1НК. Грабежът е сложно престъпление, включващо две прояви /принуда и противозаконно отнемане на чужда вещ /, всяка от които осъществяваща сама по себе си състав на престъпно деяние, като дадени в определена обективна и субективна връзка придобиват своеобразна обществена опасност. При визираното съставно престъпление съотнасянето и зависимостта межу отделните престъпни актове се изразява в това, че принудата е средство, начин и условие за осъществяване на кражбата, поради което и същата предхожда или се извършва едновременно с отнемането на вещта, освен в хипотезата на чл.198, ал.3 от НК /грабежоподобната кражба/, при която употребените сила и заплашване са предназначени за запазване владението върху откраднатата вещ. С отказа на осъдения К. да върне услужливо дадения му от О. Ш. телефон, съпътствуван с неправомерни претенции по отношение на намиращите се у пострадалия пари, той манифестира желание за прекъсване на фактическата власт на собственика и за установяване на своя такава върху предмета на посегателство, за действителната реализация на което упражнява принуда. Използуваната сила при нанесения удар е насочена да улесни афишираното от извършителя присвоително намерение спрямо процесния мобилен апарат и цели да въздейства на жертвата за предаване на наличната парична сума, противно на волята й и въпреки заявеното несъгласие. Очертаните обстоятелства, индициращи на обективна даденост на осъществена принуда и предприети действия по отнемане на чужди вещи, приключили във фазата на опита по независещи от дееца причини, преценени в съвкупност с коментираните техни субективни измерения в съзнанието на осъденото лице обосновават консумиран престъпен състав по чл.198, ал.1 от НК. Промяна в заявената позиция не предпоставят фактическите данни за съществуващи финансови отношения между А, и базиращите се на тях, но изведени при произволна трактовка на правнозначимата по делото обстановка умозаключения за очакванията на осъденото лице за получаване на дължимото със съдействието на пострадалия. На плоскостта на обективно реализираното от осъдения насилие спрямо О. Ш. , преследващо неправомерна имотна облага чрез отнемане на чужди вещи, обсъдените факти са ирелевантни и следва да бъдат внимателно анализирани, и ценени като мотивация за извършване на престъплението единствено при индивидуализация на наказателната отговорност. Несъответна на буквата и духа на закона е и словно материализираната в искането на осъдения К. аргументация за необходимост от правоприлагане на регламентирания в чл.18, ал.3 от НК-доброволен отказ от опит. Доктрината и константната съдебна практика по приложение на визирания институт са последователни в схващането си, че при опит деецът не се наказва, когато по собствена подбуда в хипотезите на чл.18, ал.3, б”А”НК не е довършил изпълнението на престъплението, съответно е предотвратил настъпването на общественоопасните последици, в случаите, предвидени в чл.18, ал.3, б”Б”НК. Предпоставките за ненаказуемост се съдържат в поведенческите изяви на дееца. Те следва да обективират категоричен отказ, поради който не се стига до довършване на престъпното деяние, при съблюдаване на различията във фазите на престъплението-недовършен и довършен опит, и да сочат на релевирано от собственото съзнание на извършителя разбиране за обществена и морална наложителност да се съобрази макар и в по-късен момент с предявените социални изисквания. Липсва самоволност, когато отказът е наложен на дееца и същият е възпрепятствуван от трудности, които по обективни или субективни причини не може да преодолее. Подобни обстоятелства за прекратяване на престъпната дейност са съществуващи материални препятствия; оказана съпротива от жертвата или възможност да се спаси по друг начин от извършителя; намеса на трети лица, които отклоняват, прогонват или задържат автора на престъпното посегателство; погрешна представа, че целеният вредоносен резултат е осъществен; или страх от разкриване и санкциониране на дееца. Конкретиката по настоящия казус индицира именно на бягство от местопрестъплението на пострадалия и на възникнала реална опасност за залавянето на А. К. , поради призивите на жертвата, създали обективни пречки за установяването на трайна и необезпокоявана фактическа власт върху инкриминираните вещи /телефон и пари/ и препятствали довършването на престъпното деяние. Това аргументира отсъствие на собствена подбуда по смисъла на чл.18, ал.3, б”А” от НК, налична при взето ново решение за отказ от довършване на започнатото престъпление, след преценка на мотивите „за” и „против” инкриминираното деяние и при обективна възможност за осъществяването му. /Р218/1982г., Р477/88г., Р232/79г. и Р360/75г. на ВС на РБ/. В коментирания смисъл предложената от процесуалния представител на осъдения версия за бягство на А. К. , предхождащо напускането на местопрестъплението от пострадалото лице сочи на липса на корелация с приетата за установена от съдебните инстанции фактология и индицира на необоснованост, за която ВКС не дължи произнасяне. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори да бъдат приети очертаните твърдения за меродавни, същите интерпретирани в аспекта на инкриминираните действия на К. , обективиращи ясни и упорито преследвани престъпни цели и намерения, и коментирани при съблюдаване на предхождащите и последващи неправомерния акт събития и прояви на извършителя, и на жертвата на престъплението, не мотивират доброволен отказ от опит по чл.18, ал.3НК. Лансираната защитна теза индицира на основателни притеснения и опасения на дееца от разкриване, предизвикани от виковете за помощ на О. Шишмек, за които се съдържат убедителни данни и в депозираните от осъдения, на 10.12.2008 година пред първостепенния съд, обяснения. В пределите на извънредния съдебен контрол ВКС намира за несъстоятелни и предявените от осъденото лице оплаквания за явна несправедливост на наложеното при условията на чл.58, б.”А”, вр.чл.55, ал.1, т.1 и чл.66 НК наказание за извършеното престъпление по чл. 198, ал.1, вр.чл.18, ал.1НК- ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, изпълнението на което отложено с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок. При диференциране на санкционните последици в постановения и влязъл в сила съдебен акт са преценени компетентно тежестта на инкриминираното деяние. Съобразена е насочеността на този вид престъпни посегателства по отношение собствеността на гражданите и тяхната честота в обсега на официалната статистика за общата престъпност. Направен е обстоен преглед на индивидуализиращите престъплението съставомерни признаци – време; място; механизъм на реализираните неправомерни действия; интензитет на упражнената принуда; обективирания в стойностните параметри на предмета на престъплението преследван вредоносен резултат; причинените имотни щети; физическите и душевни травми на жертвата; и стадия на престъплението. Мотивиращи определянето на това наказание, са и доказателствено обезпечените данни за личността на А. К. /младежка възраст, социален статус, чисто съдебно минало, ангажираност с общественополезна образователна дейност, добри характеристични данни и проявена критичност към извършеното /. Същите са коментирани професионално и с юридически усет, с оглед облика и спецификата на престъпното посегателство, в което като акт на поведение се проявяват обществените, психологически и индивидуални качества и особености на дееца, и предвид изискванията на специалната и генерална превенция, обуславящи адекватна наказателна санкция на визираните в чл.36НК цели. По изложените съображения, настоящият състав намира, че искането на осъдения К. за отмяна или ревизия на постановената и влязла в сила присъда от 19.01.2009 година на Русенски районен съд, при очертаните в процесуалните норми на чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1 и 3 НПК условия, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Т. К. за отмяна или изменение на присъда №1/19.01.2009г., постановена по НОХД№2835/2008г. на РС - Русе, по реда на възобновяването. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.