Р Е Ш Е Н И Е   №  280   София,  23 юни 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                            БИЛЯНА ЧОЧЕВА     при участието на секретаря  Надя Цекова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 274/2009 година Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия В. И. Т. против постановената от въззивния съд нова присъда № 113 от 13.03.2009г. по в.н.о.х.д. № 34/2009г. на Окръжен съд- Благоевград. В жалбата се твърди, че присъдата е „ неправилна, незаконосъобразна и явно несправедлива” и се иска отмяна на въззивната присъда и признаване на подсъдимия за невинен по предявеното обвинение. Съображенията, изложени в подкрепа на наведените доводи в допълнението към касационната жалба, касаят основно оценката на доказателствените материали , както и нарушение на материалния закон, изразяващо се в осъждането на подсъдимия за престъпление, каквото той не е извършил. В съдебното заседание защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в жалбата съображения и иска отмяна на въззивния акт, и потвърждаване на оправдателната първоинстанционна присъда. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и въззивната присъда следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното:   Благоевградският окръжен съд с присъда № 113 от 13.03.2009г. по в.н.о.х.д. № 34/2009г. е отменил присъда № 2* от 01.10.2008г. постановена по н.о.х.д. № 986/2006г. по описа на Районен съд- Разлог, в която В. И. Т. е бил признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.129, ал.1 НК и вместо нея постановил нова, като признал подсъдимия за виновен в това, че на 02.11.2001г. в с. Д., общ. Разлог, причинил средна телесна повреда на Г. И. Я. , изразяваща се в счупване на долна челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл.129, ал.1 във вр. чл. 55, ал.1, т.2, б.б” НК го осъдил на „ глоба” в размер на 500лв.   Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- чл.348, ал.1, т.2 НПК е неоснователен. Съображенията, изложени в подкрепа на това касационно основание се свеждат до необсъждане на „ всички писмени доказателства, нито поотделно, нито в тяхната съвкупност” като съдебният акт бил постановен само и единствено на база показанията на свид. Гудев и Б. , които били в приятелски отношения с пострадалия. Неправилно, според защитата на подсъдимия, не било взето предвид противоречието в доказателствените материали. Възраженията са неоснователни. При разглеждането на делото са събрани всички възможни и относими към предмета на доказване доказателства. Преценката на доказателствените материали е направена в съответствие с изискванията на формалната логика, като въззивният съд е изложил съображения въз основа на кои доказателствени средства приема за установени фактите по делото, както и защо не дава вяра на показанията на свид. Т. , Т. и П. Със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел, но по делото е установено, че посочените свидетели изнасят факти, които не са възприели на инкриминирата дата. Очевидно, както съдът правилно е приел, те са били очевидци на друг инцидент, който не могат да определят, кога е станал. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че обективно установеното увреждане, не може да бъде получено по начина, по който Т. , Т. и П. твърдят, докато той съответства на начина, твърдян от пострадалия и свид. Гудев и Б. Правилно съдът е приел за достоверни показанията на тези двама свидетели, независимо, че те са в близки отношения с пострадалия, тъй като достоверността им не поражда никакви съмнения. Настоящият състав намира, че при преценката на доказателствените материали не са допуснати никакви нарушения, право на съда, при наличието на противоречиви доказателствени материали , е да приеме едни, а други отхвърли. Негово задължение в такъв случай, произтичащо от чл.305, ал.3 НПК е само да изложи съображения по този въпрос. Когато това е направено не е налице нарушение на процесуални правила. Доводът за допуснато нарушение на закона- касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК също е неоснователен. При приетите за установени фактически положения правилно съдът е признал подсъдимия за виновен по чл.129, ал.1 НК. Всъщност наличието на това касационно основание са твърди не поради оспорване характера на причиненото увреждане, а поради признаването на виновен и осъждане за престъпление, което не е извършено. Правилно съдът е приел, че авторството на деянието е установено по несъмнен начин., и този извод е направен след задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства по делото и след доказване по несъмнен начин, че именно нанесения от подсъдимия удар е причинил счупването на челюстта, което и изпълва обективните и субективни признаци на чл.129, ал.1 НК. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения, които да позволяват отмяна на обжалвания съдебен акт, съставът намери че той следва да се остави в сила.   Водим от гореизложеното и на основание чл.357,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 113 от 13.03.2009г. постановена по в.н.о.х.д. № 34/2009г. на Окръжен съд- Благоевград. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: