8 определение по гр.д.№ 835 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 213 София, 18.05.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА МИЛЕНА ДАСКАЛОВА като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 835 по описа за 2022 г. приема следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. К. срещу решение № 260184 от 10.12.2021 г. по в.гр.д.№ 154 от 2021 г. на Врачанския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 526 от 10.06.2019 г. по гр.д.№ 3083 от 2018 г. на Врачанския районен съд в частта му за отхвърляне на предявения иск за делба между П. В. К. и Д. Д. К. на следния недвижим имот: дворно място с площ от 625 кв.м., представляващо УПИ X.-..... в кв. .... по плана на [населено място], общ.В., при съседи: от две страни- улици, УПИ X.-....., собственост на Т. Т. П. и УПИ VIII-...., собственост на А. П. М. и Н. И. Н. /без построените в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 62 кв.м., стопанска постройка и други подобрения, които са допуснати до делба при равни квоти между страните с влязло в сила решение № 526 от 10.06.2019 г. по гр.д.№ 3083 от 2018 г. на Врачанския районен съд, потвърдено с решение № 53 от 20.02.2020 г. по в.гр.д.№ 466 от 2019 г. на Врачанския окръжен съд/. В жалбата се твърди, че решението на Врачавския окръжен съд е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон и немотивирано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се следните въпроси: 1. Когато обект на делба е самостоятелна сграда в режим на съсобственост, следва ли да се допусне до делба и съответната част от дворното място, която е извън земята, върху която е разположена сградата- самостоятелен обект на правото на собственост ? По този въпрос се сочи противоречие на решението с т.1, б.“д“ от ППВС № 2 от 04.05.1982 г. 2. Допустимо ли е със съдебно решение да бъде създавана тепърва индивидуална собственост на някой от съделителите, при положение че в първата фаза на делбата не е въвеждано изрично такова искане /под формата на инцидентен установителен иск или възражение/, но съдът се произнася по този въпрос в диспозитива на решението за допускане на делба ? По този въпрос се сочи противоречие на решението с ППВС № 7 от 28.11.1973 г. 3. При преценка дали международен договор дава възможност на чужденец /извън гражданите на държавите-членки на ЕС и СЕИП/ да придобие собственост върху земя в Република България, кое следва да се взема предвид от съда, за да се счита, че по силата на чл.22, ал.1 от Конституцията е отпаднала забраната за придобиване на собственост върху земя от граждани на САЩ- наличието на сключен такъв двустранен договор, ратифициран и влязъл в сила в Република България или тълкуване съдържанието на този договор от конкретния съдебен състав за целите на конкретното дело ? 4. При условие, че съгласно международен договор инвестиционният спор е определен като „спор, обхващащ предполагаемо нарушение на всяко право, предоставено от този договор във връзка с инвестиция“, следва ли в този случай да се задействат договорените процедури по двустранния договор, приложими при уреждането на спорове, или е допустимо разрешението на такъв спор да бъде извършено от национален съд на една от страните по договора, който да тълкува съдържанието/правото на инвестиция на чуждия гражданин ? 5. Кое е обвързващото тълкуване на международен договор, което следва да се зачита от съдилищата с оглед уеднаквяване на съдебната практика и недопускане на постановяване на противоречиви съдебни решения относно забраната за придобиване на собственост върху земя от граждани извън държавите-членки на ЕС и СЕИП /вкл.граждани на САЩ/- автентичното тълкуване на клаузите на договора от самите държави- страни по договора; официалното тълкуване от орган на международна организация, упълномощен от самия договор да тълкува неговите разпоредби или конкретното тълкуване на разпоредбите на договора, вкл.неговите механизми за уведомяване, налагане или отпадане на ограничения, от конкретния съдебен състав, прилагащ закона в конкретния случай ? По третия, четвъртия и петия въпрос се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В писмен отговор от 01.03.2022 г. ответницата по касационната жалба П. В. К. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /съделител по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение по иск за делба на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК, независимо от цената на иска. За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск за собственост на процесното дворно място, въззивният съд е взел предвид, че между страните вече е влязло в сила решение за допускане на делба на намиращите се в дворното място жилищна сграда, стопанска постройка и други подобрения при равни квоти между двамата бивши съпрузи Д. Д. К. и П. В. К.. По отношение на иска за делба на дворното място, въззивният съд се е съобразил с дадените в решение № 33 от 30.03.2021 г. по гр.д.№ 2389 от 2020 г. на ВКС, ГК, II г.о. задължителни указания при първото касационно разглеждане на делото. В изпълнение на тези указания съдът е изискал информация от МВнР за кои разпоредби, касаещи собствеността върху недвижими имоти, Република България е уведомила САЩ в изпълнение на чл.II, изр.2 от Договора между РБ и САЩ за насърчаване и взаимна защита на инвестициите от 23.09.1992 г., ратифициран със закон, приет от 39-то Народно събрание на 01.04.1993 г. и обн.в ДВ бр.30 от 1993 г., изм. в ДВ бр.15 от 2007 г. /самият договор е публикуван в ДВ бр.47 от 1995 г./, съответно налице ли е уведомяване за отпадане на някои от ограниченията. След получения от МВнР отговор, че Република България не е уведомявала САЩ за съдържащите се в чл.22, ал.1 от Конституцията на РБ и чл.29, ал.1 от Закона за собствеността ограничения за придобиването на собственост върху недвижими имоти на териториията на РБ от чужди граждани, въззивният съд, изцяло в съответствие с указаниянта на ВКС в отменителното решение, е приел, че тези ограничения не важат за граждани на САЩ, когато закупуването на земята представлява инвестиция по смисъла на чл.I.1, б.“а от Договора между РБ и САЩ от 23.09.1992 г. Съдът обаче е приел, че в настоящия случай закупуването на дворното място и жилищната сграда от бившата съпруга на касатора, по време на брака им, с нотариален акт № 130 от 06.02.2013 г., не представлява инвестиция по смисъла на чл.I.1, б.“а от Договора между РБ и САЩ от 23.09.1992 г., предвид изброяването в текста на тази разпоредба от договора и дефиницията на това понятие в Закона за насърчаване на инвестициите. Поради това, съдът е приел, че по отношение на процесното дворно място не важи изключението, предвидено в Договора, и съответно Д. К., като гражданин на САЩ, съгласно чл.22, ал.1 Конституцията на на РБ и чл.29, ал.1 ЗС не е можел да придобие правото на собственост върху дворното място, макар то да е било закупено по време на брака му с П. К. на 06.02.2013 г. С оглед на това и след прекратяването на брака им, Д. К. не е съсобственик на това дворно място и предявеният от него иск за делба на дворното място е неоснователен. Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението поради следното: 1. Първият поставен въпрос /Когато обект на делба е самостоятелна сграда в режим на съсобственост, следва ли да се допусне до делба и съответната част от дворното място, която е извън земята, върху която е разположена сградата-самостоятелен обект на правото на собственост ?/ не е правен въпрос, който би могъл да обуслови допускане на касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: Въззивният съд е отхвърлил иска за делба не защото е счел за недопустима делбата на дворното място, което е извън земята, върху която е разположена сградата-самостоятелен обект на собственост, а защото е приел, че съсобствени между страните са само сградите, но не и дворното място, върху което те са построени /тоест, че страните са придобили по силата на нотариален акт № .... от 06.02.2013 г., по време на брака си, в режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост само на сградите, но не и на дворното място/. 2. Вторият поставен въпрос /Допустимо ли е със съдебно решение да бъде създавана тепърва индивидуална собственост на някой от съделителите, при положение че в първата фаза на делбата не е въвеждано изрично такова искане /под формата на инцидентен установителен иск или възражение/, но съдът се произнася по този въпрос в диспозитива на решението за допускане на делба ?/ също не може да обуслови допускането на касационното обжалване на решението на Врачанския окръжен съд, тъй като е напълно нетносим към настоящото дело, по което съдът не е създал индивидуална собственост с решението си. Както бе изложено и по-горе, съдът, с оглед предвидените в чл.22, ал.1 от Конституцията на РБ и чл.29, ал.1 от Закона за собствеността ограничения за придобиване на право на собственост върху земя от чужденци и чуждестранни юридически лица, е приел, че по силата на нотариален акт № .... от 06.02.2013 г. бившите съпрузи са придобили по време на брака си, в режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост само върху сградите, а дворното място, върху което тези сгради са построени, е придобито в индивидуална собственост от П. В. К. /купувачка по горепосочената сделка и бивша съпруга на съделителя Д. Д. К.- гражданин на САЩ/. 3. По третия поставен въпрос /При преценка дали международен договор дава възможност на чужденец /извън гражданите на държавите-членки на ЕС и СЕИП/ да придобие собственост върху земя в Република България, кое следва да се взема предвид от съда, за да се счита, че по силата на чл.22, ал.1 от Конституцията е отпаднала забраната за придобиване на собственост върху земя от граждани на САЩ- наличието на сключен такъв двустранен договор, ратифициран и влязъл в сила в Република България или тълкуване съдържанието на този договор от конкретния съдебен състав за целите на конкретното дело ?/ не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, това основание за допускане на касационно обжалване е налице в няколко случая: когато по приложимия към конкретното дело въпрос няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия; когато е налице неясна правна уредба, което налага тълкуването на закона от ВКС или когато са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, което налага промяна на вече даденото от ВКС тълкуване на закона. В конкретния случай по поставения въпрос няма неяснота в правната уредба. Напротив, разпоредбите на чл.22, ал.1 от Конституцията на РБ и чл.29, ал.1 ЗС са пределно ясни в смисъл, че ратифициран и влязъл в сила в Република България двустранен договор с държава, която не е членка на ЕС или на СЕИП, може да предвижда изключение от предвидените в чл.22, ал.1 Конституцията на РБ забрани и ограничения за придобиване на правото на собственост върху земя от граждани на държавата- страна по този двустранен договор. Безпротиворечива е и практиката на ВКС и другите съдилища в страната, че при наличието на такъв двустранен договор съдът следва да приеме, че по отношение на чуждия гражданин не следва да се прилагат предвидените в Конституцията и законите на РБ ограничения или забрани за придобиване на право на собственост върху земя на територията на РБ. Това е прието и в постановеното при първото касационно обжалване решение № 33 от 30.03.2021 г. по гр.д.№ 2389 от 2020 г. на ВКС, ГК, II г.о., както и в обжалваното решение на въззивния съд. 4. Четвъртият поставен въпрос /При условие, че съгласно международен договор инвестиционният спор е определен като „спор, обхващащ предполагаемо нарушение на всяко право, предоставено от този договор във връзка с инвестиция“, следва ли в този случай да се задействат договорените процедури по двустранния договор, приложими при уреждането на спорове, или е допустимо разрешението на такъв спор да бъде извършено от национален съд на една от страните по договора, който да тълкува съдържанието/правото на инвестиция на чуждия гражданин ?/ също не може да обуслови допускането на касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд, тъй като е напълно неотносим към конкретното дело, по което не се касае за инвестиционен спор по смисъла на член VI от Договора между Република България и САЩ за насърчаване и взаимна защита на инвестициите- в член VI.2 от този договор като инвестиционни спорове са определени споровете между една от страните по договора /Република България или САЩ/ и гражданин или фирма на другата страна, а не споровете между граждани или фирми на двете държави. 5. Петият поставен въпрос /Кое е обвързващото тълкуване на международен договор, което следва да се зачита от съдилищата с оглед уеднаквяване на съдебната практика и недопускане на постановяване на противоречиви съдебни решения относно забраната за придобиване на собственост върху земя от граждани извън държавите-членки нао ЕС и СЕИП /вкл.граждани на САЩ/- автентичното тълкуване на клаузите на договора от самите държави- страни по договора; официалното тълкуване от орган на международна организация, упълномощен от самия договор да тълкува неговите разпоредби или конкретното тълкуване на разпоредбите на договора, вкл.неговите механизми за уведомяване, налагане или отпадане на ограничения, от конкретния съдебен състав, прилагащ закона в конкретния случай ?/ също не може да обуслови допускането на касационното обжалване на решението, тъй като не е обусловил изводите на съда в това решение. В него Врачанският окръжен съд не е обсъждал и не се е произнесъл по въпроса кое тълкуване на Договора от 23.09.1992 г. е обвързващо- дали автентичното тълкуване от самите държави- страни по договора; дали официалното тълкуване от органа, упълномощен съгласно член VII от самия договор да тълкува неговите разпоредби или тълкуването, даденото от разглеждащия гражданския спор съд. Нещо повече, самият въззивен съд не е извършил тълкуване на Договора, а е приложил негови ясни разпоредби: член II.1 относно реда за уведомяване за съществуващи и приети в съответната държава разпоредби, засягащи секторите или въпросите, изброени в Приложението към договора- в случая разпоредбата на т.3 от Приложението, касаеща собствеността върху недвижими имоти. Освен това, по приложението на този член от Договора въззивният съд се е съобразил с дадените от ВКС, ГК, II г.о. в решението му при първото касационно разглеждане на делото задължителни указания. Що се отнася до това дали конкретният имот представлява инвестиция съдът е съобразил, че имотът е бил закупен не от американския гражданин Д. К. и не с цел инвестиране в Република България /не за осигуряване на възможности за осъществяване в Република България на търговска или производствена дейност/, а от неговата бивша съпруга- български гражданин П. К. и за жилищни нужди. С оглед на това и предвид на разпоредбата на член I.1, б.“а“ от Договора от 23.09.1992 г. съдът обосновано е приел, че този имот не представлява инвестиция по смисъла на Договора между РБ и САЩ за насърчаване и взаимна защита на инвестициите от 23.09.1992 г. и на действащия в РБ Закон за насърчаване на инвестиците. Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Врачанския окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за делба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск. Решението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на Конституцията на РБ, ЗС и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Врачанския окръжен съд не следва да се допуска. Ответницата по касационната жалба претендира, но не е представила доказателства за направени разноски по делото пред ВКС, поради което такива разноски не следва да й се присъждат. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260184 от 10.12.2021 г. по в.гр.д.№ 154 от 2021 г. на Врачанския окръжен съд, гражданско отделение. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.