Ключови фрази
Унищожаване и повреждане * авторство на деянието * право на защита

Р Е Ш Е Н И Е
№ 431
София, 04.10. 2010 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 29 септември, две хиляди и десета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Биляна Чочева


при участието на секретаря А. Караджова
и в присъствието на прокурора Д. Генчев
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 368/2010 година.

Производството по реда на чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на осъдения Орлин Димитров Звездов от гр. Девин, за възобновяване на нохд № 187/2009 г., на Девинския районен съд. Сочат се възражения за нарушение на закона и съществени процесуални нарушения, като се иска отмяна на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно и не следва да бъде уважавано.

Върховният касационен съд в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С влязла в сила присъда № 9/21.01.2010 г., постановена по нохд № 187/2009 г. на Девинския районен съд, подсъдимият О. Д. З. от гр. Д., е бил признат за виновен в извършено престъпление на 11.04.2009 г. в с. гр., по чл. 216, ал. 1 НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК му е било наложено наказание „пробация” с пробационни мерки – „задължителна регистрация” по настоящ адрес при периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, двете за срок от една година. Произнесъл се е и по направените разноски.

По довода за нарушение на материалния закон:

Посоченото основание за възобновяване - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в тази връзка по същество се свеждат до твърдения, за необосновани изводи относно приетата фактическа обстановка, поради неправилна преценка на събраните доказателства и че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението за което е бил обвинен и осъден.

По своята същност е налице оспорване обосноваността на съдебните актове, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали не подлежи на преобсъждане в това производство, с оглед препращащите норми на чл. 426 НПК и тези на чл. 348 НПК. Тази инстанция, следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. При установените и приети такива от предходните съдилища, авторството на деянието е доказана по несъмнен начин, а правната му квалификация, е законосъобразна. Подсъдимият Орлин Звездов, е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението, за което е бил признат за виновен и осъден от първоинстанционният съд. В тази връзка, двете предходни съдебни инстанции правилно са приели, че престъплението е осъществено от подсъдимия. Вътрешната им убеденост е изградена на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Установените данни от доказателствените източници, каквито са показанията на свидетелите – очевидци Е. М. и М. Хаджийска, които са категорични, че са видели подс. З. да разрушава с кирка тоалетната, подкрепени от тези на св. Б. Х. – служител на МВР посетил мястото на инцидента, подкрепени и допълнени от експертното заключение и приложените писмени доказателства, правилно оценени от съдилищата, при спазване на процесуалното изискване на чл. 303 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че подсъдимият е автор на инкриминираното деяние. Посочените свидетелски показания, заключението на вещото лице и писмените доказателства, са безпротиворечиви, последователни, взаимно се допълват и налагат извода, че Звездов е извършил това престъпление. Обясненията му, както и показанията на св. З. З., Р. З. и Н. З., са били преценени в съответствие с разпоредбите на чл. 305, ал. 3 НПК и са изложени убедителни съображения защо са отхвърлени. Правилно е било преценено от една страна, че тези лица – съпруга и дъщери, поради близките им отношения дават заинтересувани показания, а от друга се опровергават от показанията на останалите свидетели по делото. Разпитаните пред въззивната инстанция св. К. Л. и С. С. не дават факти относно деятелността на подсъдимия след връщането им на 11.04.2009 г. по обед от разходката за бране на гъби.

Следователно вътрешното им убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата. В случая също така е съществено, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите, при установяване на правнорелевантните факти, не са възприели превратно доказателствата - в разрез с правилата на формалната логика. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото на защита, на подсъдимия, няма никакво основание за контролиране по касационен ред, на вътрешното убеждение, на съдилищата при вземане на решения по съществото на делото. В случая то е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като противоречивите данни са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. При така установените факти и обстоятелства относими към предмета на доказване изводът, че се касае за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, е напълно законосъобразен.

Поради това и направените възражения по това основание за възобновяване, настоящата инстанция намира за неоснователни.

По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:

Посоченото отменително основание - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, е също неоснователно. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. Звездов. За да са налице такива е необходимо съдилищата да са нарушили специалните правила за провеждане на съдебното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, участие на защитник за осъдения, възможност за устно изложение по направени искания и доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. От своя страна Смолянският окръжен съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви, разпитал е допълнително двама свидетели по искане на защитата, на подс. З.. Изводите и заключенията относно правно - релевантните факти са основани на цялостен анализ, на доказателствения материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК. Подс. Звездов е имал възможност да се защитава пред две съдебни инстанции с упълномощени защитници и да дава обяснения по обвинението. Следователно не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 НПК, за да възникне задължение на настоящата инстанция, за отмяна на съдебния акт.

Твърдението в искането, че с отказа за събиране на допълнителни доказателства – съдебномедицинска експертиза, е било нарушено правото му на защита, е неоснователно. Въззивният съд в съдебно заседание, се е произнесъл с определение по направеното искане в тази насока, приемайки го за неоснователно. Право на този съд е да прецени необходимостта от допускане на исканите доказателства. Очевидно в случая е счел, че фактическата обстановка е изяснена с данните от останалите доказателствени средства, събрани по съответния процесуален ред. С посоченото определение съдът се е произнесъл в съответствие с разпоредбите на НПК и отхвърляйки искането, не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Независимо, че съгласно чл. 315 НПК, във тази инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в НПК ред, законодателят е предоставил на съда правото на преценка, кога и в какви случаи да се допускат исканите доказателства. Затова, ката не е уважил искането на подсъдимия, Смолянския окръжен съд, не е нарушил чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.
С оглед на изложеното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, съставът на II наказателно отделение при Върховния касационен съд


Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения О. Д. З. от гр. Д., за възобновяване на нохд № 187/2009 г., Девинския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.



Председател:


Членове: