Ключови фрази

6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 442
гр. София, 18.07.2022 г.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Мадлена Желева

при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 2013 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „Дойч инвест“ ЕООД, [населено място], и „Технострой – инженеринг 99“ АД, [населено място], срещу решение № 1/14.01.2021г., постановено по в.т.д.№ 171/2020г. от Бургаски апелативен съд.
Касаторът „Дойч инвест“ ЕООД обжалва решението, в частта, с която е отменено решение № 4/14.02.2020г. по т.д.№ 70/2019г. на Ямболски окръжен съд и са отхвърлени предявените искове против „Технострой – инженеринг 99“ АД за заплащане на дивидент за 2014г. за разликата над 165000 лв. до 330080 лв. (за 165080 лв.), ведно със законната лихва от 18.07.2019г. и за заплащане на мораторна лихва върху главницата за разликата над 65266,67 лв. до 100491,03 лв. (за 35224,36 лв.) за периода 30.06.2018г. – 18.07.2019г.
Касаторът „Технострой – инженеринг 99“ АД обжалва решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждането му да заплати дивидент за 2014г. в размер на сумата от 165000 лв., ведно със законната лихва от 18.07.2019г. и за заплащане на мораторна лихва върху главницата в размер на сумата от 100491,03 лв. за периода 18.07.2016г. - 18.07.2019г.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно в обжалваните от тях части, като въвеждат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът по иска „Дойч инвест“ ЕООД е акционер в „Технострой – инженеринг 99“ АД, притежаващ 8252 броя акции, представляващи 33 % от капитала на дружеството. С решение от 29.05.2015г. Общото събрание на акционерите е взело решение за разпределение на печалбата за 2014г., като 1000000 лв. се изплатят на акционерите като дивидент, съобразно притежаваните акции. Съгласно решението сумите е следвало да се изплатят до 31.12.2015г., като сумата, дължима на ищеца е в размер на 330080 лв. С решение от 22.06.2018г. Общото събрание е възложило на Съвета на директорите и с две решения от 29.06.2018г. и от 23.04.2019г. Съветът е отложил плащането на дивидента за 2014г. в зависимост от финансовите възможности на дружеството, като първоначално е определено 50 % от дължимите суми да се изплатят до 30.06.2019г. и 50 % - до 30.09.2019г., а впоследствие - до 31.12.2019г. и съответно до 31.12.2020г. Решаващият състав е изложил съображения по спорния въпрос дали изпълнението на решението на Общото събрание за изплащане на дивидент, чиято изискуемост е настъпила на 31.12.2015г., може да бъде отложено с взетите по-късно решения на Съвета на директорите по делегация на Общото събрание. Прието е, че решенията за отлагане на плащането са взети от дружествен орган в рамките на правомощията му и следователно не са нищожни и след като не са съдебно отменени, са влезли в сила и следва да се приведат в изпълнение. Предвид на влизане в сила на решението на Общото събрание от 29.05.2015г., до отлагане на изпълнението му с решението на Съвета на директорите от 29.06.2018г., за този период се дължи мораторна лихва за забава, като следва да се присъди обезщетение от началната дата по исковата молба – 18.07.2016г. до 29.06.2018г., изчислена в размер на 65266,67 лв. върху пълния размер на главницата от 330080 лв. Присъдена е главницата от 50 % от дължимия дивидент съгласно решението на Съвета на директорите от 23.04.2019г. с падеж на 31.12.2019г., настъпил в хода на производството по делото в размер на 165000 лв. Претенцията за заплащане на дължимите суми за дивидент с падеж на 31.12.2020г. е отхвърлена, тъй като до датата на последното проведено по делото заседание – 17.12.2020г., същата не е изискуема. Бургаският апелативен съд не е разгледал възражението на дружеството относно качеството на акционер на ищеца, предвид на обстоятелството, че същото е заявено за първи път пред въззивния съд и е преклудирано съгласно чл.266 ГПК. Посочено е, че оспорване на членствените права на ищеца не е заявено пред окръжния съд, както и не е оспорено представеното копие от книгата на акционерите, в която ищецът е вписан с 8252 броя акции от общо емитираните 25000 броя акции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът „Дойч инвест“ ЕООД е поставил по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпроса: „Позволява ли нормата на чл.247а ТЗ Общото събрание на акционерите и/или Съвета на директорите на АД със свои решения да определят срок за изплащане на дивидентите, по-дълъг от три месеца от датата на решението за изплащане, при условие че Уставът на АД не предвижда по-дълъг срок, респ. не предвижда възможност за определяне на по-дълъг срок?“. Посочени са мотивите на първоинстанционно и влязло в сила въззивно решение, което не е допуснато по касационно обжалване. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е въведено по въпросите: 1.“Законосъобразно ли е изпълнението на решения на ОСА на АД, които са влезли в сила на основание чл.231, ал.2 ТЗ, тъй като със същите не е предвидено отложеното им действие, да бъде отлагано впоследствие с последващи решения на ОСА и СД, изменящи падежа на изплащане на дивидент, респ. определящи нови срокове за изплащането му, и пораждат ли действие тези последващи решения? Определянето на нови срокове за изпълнение на падежирало задължение по решение на ОСА на АД съставлява ли изменение на същото решение в частта за падежа?“; 2.“Предвид 3 -месечният срок в императивната норма на чл.247а, ал.5 ТЗ и липса на норма в Устава на АД, предвиждаща по-дълъг срок, при наличието на влязло в сила при условията на чл.231, ал.2 ТЗ решение на ОСА на АД за изплащане на дивидент и определен със същото решение падеж, който е настъпил, произвеждат ли действие последващи решения на ОСА и /или СД, които изменят падежа на изплащане на дивидентите и определят срокове за изплащането му, по-дълги от предвиденото в чл.247а, ал.5 ТЗ и Устава на АД?“; 3.“Следва ли съдът да се съобрази в решението си по спорното право с правните последици от настъпването на юридически факт – падеж, който му е известен и е съдебно предявен още на първата инстанция, в т.ч. са предявени надлежни доказателства за точната дата на настъпването му, като същият падеж настъпва след датата на последното съдебно заседание, но преди датата на постановяване на съдебното решение?“ и 4.“Решението по чл.221, т.7 ТЗ на Общото събрание на акционерите относно изплащането на дивидент, обхваща ли като изключителна компетентност и определянето на краен срок за изплащане (падеж) и в тази връзка – изключва ли същата норма възможността ОСА да делегира правомощие на СД само за изменение на падежа?“. Основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е заявено с оглед на приложението на нормата на чл.247а, ал.5 ТЗ и относно настъпването на падежа на задължението.
Касаторът „Технострой – инженеринг 99“ АД се е позовал на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1.“Задължена ли е въззивната инстанция, като инстанция по съществото на спора, да следи служебно за наличието на активна материално правна легитимация или само ако е въведено възражение от страна на ответника, депозирано пред първоинстанционния съд?“; 2.“Дължимостта на дивидент се определя от притежанието на акция или поименно удостоверение като ценна книга или е достатъчно отразяването в акционерната книга със съответен брой акции?“; 3.““Технострой – инженеринг 99“ АД обвързано ли е от неправилното вписване в книгата на акционерите за броя на притежаваните от тях акции, обективирани във временни удостоверения или поименни акции?“ и 4.“Задължително ли е съответствието между отразените по брой акции, вписани в акционерната книга, и притежаваните такива от съответния акционер като ценна книга?“. Посочени са като практика на ВКС Решение № 235/23.06.2008г. по т.д.№ 911/2077г. на ІІ т.о. и решение № 14/10.09.2012г. по т.д.№ 667/2010г. на ІІ т.о. Във връзка с формулираните въпроси е въведено и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС и по двете касационни жалби намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая обжалваното решение не разкрива такива основания.
Поставените от касатора „Дойч инвест“ ЕООД въпроси по реда на чл.280, ал.1 ГПК могат да се обобщят като въпрос за възможността с последващи решения на Общо събрание на акционерите и на Съвета на директорите да се отлага изпълнението на влязло в сила решение по чл.247а ТЗ за разпределение на част от печалбата на дружеството като дивидент. Посоченият въпрос е обуславящ за решаващите изводи на въззивния съд като касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК при съобразяване на служебно известната практика на ВКС по решение № 1532/28.11.2003г. по гр.д.№ 2128/2002г. и решение № 1567/12.01.2004г. по гр.д.№ 2440/2002г. на ТК. По третия въпрос ВКС ще се произнесе в решението по същество.
По въведените от касатора „Технострой – инженеринг 99“ АД правни въпроси не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд се е позовал на преклузията по чл.266 ГПК в съответствие с практиката на ВКС, включително и с цитираните от касатора решения. Не е нарушено задължението на въззивния съд да следи за наличието на материално правна легитимация, тъй като е приел за доказано качеството акционер на ищеца в ответното дружество след съобразяване на представените и неоспорени по делото доказателства. В посочената от касатора практика на ВКС не е даден отговор на поставените въпроси, в противоречие на който да е поставено обжалваното решение, поради което касационното обжалване не се допуска по тази жалба.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от ТДТСС по ГПК касаторът „Дойч инвест“ ЕООД следва да заплати държавна такса в размер на 4006,09 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1/14.01.2021г., постановено по в.т.д.№ 171/2020г. от Бургаски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение № 4/14.02.2020г. по т.д.№ 70/2019г. на Ямболски окръжен съд и са отхвърлени предявените от „Дойч инвест“ ЕООД искове против „Технострой – инженеринг 99“ АД за заплащане на дивидент за 2014г. за разликата над 165000 лв. до 330080 лв. (за 165080 лв.), ведно със законната лихва от 18.07.2019г. и за заплащане на мораторна лихва върху главницата за разликата над 65266,67 лв. до 100491,03 лв. (за 35224,36 лв.) за периода 30.06.2018г. – 18.07.2019г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата обжалвана част.
УКАЗВА на касатора „Дойч инвест“ ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ, удостоверяващ внасянето на държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 4006,09 лв. по сметка на ВКС.
Делото да се докладва на председателя на І т.о. на ВКС след изпълнение в срок на указанията относно държавната такса - за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване по реда на чл.289 ГПК на страните: касатор - „Дойч инвест“ ЕООД и ответник по касационната жалба - „Технострой – инженеринг 99“ АД, а случай на неизпълнение в срок на указанията – делото да се докладва на състава за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: