Р Е Ш Е Н И Е № 69 гр.София, 28.06.2017г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдията Генковска т.д. № 2033 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.47, т.4 ЗМТА. Предявен е иск от [фирма], [населено място], [община] против И. Н. М. за отмяна на арбитражно решение от 08.04.2016г. постановено по арб.дело №1/2016г. от арбитър К. В. В., с което дружеството е осъдено да заплати на И. М. сума в размер на 87 000 лв., представляваща главница по Договор от 11.03.2003г., ведно със законната лихва от постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението и сумата в размер на 1 055 700 лв. , представляваща част от вземане в размер на 11 427 000 лв., ведно със законната лихва от постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението. Ищецът поддържа, че е узнал за арбитражното решение след връчване на копие от определение № 831/26.07.2016г. по т.д. № 159/2016г. на БОС на процесуалния му представител по същото дело на 15.08.2016г. Твърди, че не е бил уведомен за образуването на арбитражно дело, че не са му били връчвани копие от исковата молба и доказателства, както и призовка за насрочване на заседание по делото. В съдебно заседание ищецът оспорва редовното връчване на книжа по арбитражното дело, тъй като лицето Г. Н. не е надлежно упълномощено от управителя на дружеството Т. Т. да представлява юридическото лице в арбитражното производство. Иска се отмяна на арбитражното решение с присъждане на разноски по делото. Ответникът И. Н. М. в подадения от него писмен отговор и в съдебно заседание чрез пълномощника си адв.М. оспорва основателността на иска. Счита, че не е осъществено основанието по чл.47, т.4 ЗМТА. Претендира присъждане на разноски по спора. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: Искът за отмяна на арбитражно решение, основан на чл.47 ЗМТА е процесуално допустим. Предявен е от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, считано от узнаване за арбитражното решение – датата на връчване на определение № 831/26.07.2016г. по т.д. № 159/2016г. на БОС на пълномощника на дружеството. Съобщение от 28.04.2016г. за връчване от същата дата на арбитражното решение от 08.04.2016г. от арбитър К. В. В. на [фирма] е подписано за получател от неизвестно лице, без удостоверяване от връчителя на това обстоятелство с посочване на имена на лицето и качество, в което получава документа. Поради което е невъзможно да се направи извод, че решението е връчено на законния представител на дружеството– неговия управител или на друго лице, което е редовно упълномощено за това действие или според недвусмислени обстоятелства се явява надлежно овластено да получава съобщения от името и за сметка на дружеството, арг. от чл.50, ал.3 ГПК. По основателността на исковата молба: Искът за отмяна на арбитражно решение, основан на липса на арбитражно споразумение, поради ненадлежно уведомяване на страната за арбитражното производство, на осн. чл.47, т.4 ЗМТА е основателен. Видно от приложено към арбитражното дело разпореждане и призовка за арбитражно заседание Г. Н. е подписал, че в качеството си на съдружник в [фирма], представлявано от управителя Т. Т., с адрес : Област Б. , [община], [населено място] 8256, [улица], е получил на 25.01.2016г. призовката за заседанието по арбитражното дело насрочено от арбитър К. В. за 07.04.2016г. и приложените към нея искова молба и доказателства. Подписът на арбитъра е положен преди частта от документа, имаща характер на разписка за получаване. Следователно арбитърът не е удостоверил връчване на искова молба, писмени доказателства към нея и призовка за арбитражно заседание на дружеството чрез неговия съдружник Г. Н.. В частта, която представлява разписка за получаване изявлението е направено от Г. Н. в качеството му на съдружник в [фирма]. Видно от съдържанието на обективираното изявление, същото не удостоверява, че връчването е осъществено на адреса на управление на дружеството. Посочването на адреса на управление след наименованието на дружеството има значение за индивидуализацията на последното, а не че е правен опит от арбитъра или негови служители да извършат призоваване в седалището и на адреса на управление на дружеството. Правилата по чл.22, чл.23, чл.24, чл.27, чл.31 ЗМТА гарантират правото на страните да бъдат своевременно уведомени за образуваното арбитражно производство, за насроченото по делото арбитражно заседание и оттук обезпечава правото им на защита. В случай, че ответник е юридическо лице, правилата за призоваване на последното се извличат от специалните такива, уредени в Правилника на арбитражния съд, ако липсва правилник– от ЗМТА и по аналогия се прилагат регламентацията по чл.50 ГПК. В настоящето производство не са ангажирани доказателства за наличие на правилник за дейността на арбитъра ad hoc. Нормата на чл.32, ал.1 ЗМТА създава задължение за арбитражния съд да извърши действия по старателно издирване на адреса на страните за връчване на съобщения като предвижда, че когато седалището, местожителството, обикновеното пребиваване или адресът на получателя не могат да бъдат намерени след старателно издирване, тогава съобщението се смята получено, ако е изпратено до последното му известно седалище, местожителство, обикновено пребиваване или адрес с препоръчано писмо или с каквото и да е друго средство, което удостоверява опита то да бъде предадено. Следователно правилото относно юридически лица е аналогично на това по чл.50, ал.1 ГПК -мястото на връчване е последният посочен в регистъра адрес. Търговецът юридическо лице се представлява от лицата по закон или според устройствените му правила, на осн.чл.30 ГПК. По изключение съобщението може да бъде връчено и на трето за търговеца лице, тогава когато то се намира на адреса на управление на търговеца. Връчването се извършва в канцеларията, съгласно чл.50, ал.3 ГПК и ако лицето се съгласи да получи съобщението. Връчването на съобщение на трето лице/ роднина, работник, служител, работодател, адвокат или служебно лице от кантората/ ще е редовно ако съобщението е изпратено на адреса на страната или пълномощника, но не и когато е изпратено на адрес, различен от посочения в делото адрес за връчване /чл.38 ГПК/. Действително законът дава възможност съобщението да се връчи на всяко друго място на което може да бъде намерен адресата – чл.49 ГПК, но в този случай връчването ще е редовно ако се получи от лицето, за което е предназначено съобщението – физическо лице, пълномощник или представляващ юридическото лице / в същия смисъл Определение № 27/09.01.2013г. по ч.т.д. № 636/2012г. на ВКС, I т.о./. В случая арбитърът не е удостоверил мястото, на което е било извършено връчването на съобщението на дружеството, за да се прецени дали това е адреса на управление или мястото, където се е намирал търговецът чрез законния му представител. Неправилно е преценил, че е налице надлежно упълномощаване на съдружника Г. Н. да представлява дружеството. Видно от протокола от ОС на съдружниците в дружеството от 20.03.2013г. е взето решение на съдружника Г. Н. да се издаде пълномощно. Представеното пълномощно е с упълномощител физическото лице Т. Н. и липсва волеизявление от същата в качеството й на управител на [фирма], т.е. последното не се явява упълномощител. При тези констатации изявлението на съдружника в декларация / без дата/ за лично получаване на арбитражното решение и на призовка за арбитражно заседание е ирелевантно за спора. Единствено лицето от чието име и за чиято сметка са извършени тези действия без представителна власт може да ги потвърди, но в конкретния случай дружеството изрично ги оспорва с изявлението си в исковата молба и в съдебно заседание. Следователно арбитражният съд не е имал основание за провеждане на арбитражно заседание, с което е нарушено правото на страната на защита, достатъчно основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47, т.4 ЗМТА. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че са осъществени визираните в чл.47, т.4 ЗМТА предпоставки. Арбитражното решение следва да се отмени като на осн. чл.49 ЗМТА делото се върне на арбитражния съд за ново разглеждане. Разноски в производството следва да се присъдят в полза на ищеца в размер на извършените от него такива за заплатена държавна такса в размер на 45 708 лв. и за заплатено адв.възнаграждение в размер на 18 920 лв. при уважено възражение на насрещната страна по чл.78, ал.5 ГПК вр. чл.9, ал.4 вр. чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, ВКС, ТК, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ арбитражно решение от 08.04.2016г. постановено по арб.дело №1/2016г. от арбитър К. В. В.. ВРЪЩА арбитражното дело на арбитър К. В. В. за ново разглеждане. ОСЪЖДА И. Н. М. ЕГН[ЕИК] да заплати на [фирма] сумата от 64 628 лв., представляваща сторените по делото от дружеството разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: