3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №206 гр. София,20.03.2013 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и тринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1126 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 3 от 04.01.2013г., постановено по ч. гр. д. № 913/2012г. от Окръжен съд- Хасково, с което е потвърдено определение № 2280/ 16.11.2012г. по гр.д. № 3133/2012г. на Хасковски районен съд в частта, в която е отказано връщане на внесена в заповедното производство по заявление по чл.417 ГПК държавна такса в размер на 11 692,83 лева. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради нарушение на чл.71 ГПК, тъй като не е отчетена спецификата на производството, по което е събрана държавната такса по водене на делото. Поддържа, че в заповедното производство „водене на делото” представлява самото произнасяне по същество на направеното искане за издаване на заповед за изпълнение, като съдът, или отхвърля с разпореждане /отчасти или изцяло заявлението/, или издава заповед за изпълнение. В случая заявлението е оттеглено, преди произнасянето на съда, поради което заплатената при подаване на заявлението държавна такса се явява недължима и следва да бъде върната. С оглед изложеното, частният касатор иска отмяна на атакуваното определение и връщане на внесената от него държавна такса в размер на 11 692,83 лева. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото процесуалноправни въпроси: подлежи ли на връщане заплатената при подаване на заявлението за издаване на незабавна заповед за изпълнение държавна такса в случай на оттегляне на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, преди произнасяне на съда по същество по искането за издаване на заповед за изпълнение и представляват ли „разглеждане по същество” в заповедното производство указанията на съда по движението и дадените указания за отстраняване на нередовности на заявлението, без да е налице произнасяне по основателността на заявлението по същество, които въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Относно наведените основания за касационна допустимост на частната жалба по чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК се сочат и представят определения на ВКС, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, както и определение на САС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди определението на СГС, с което е отказано връщане на внесената по заявлението в заповедното производство държавна такса, въззивният съд е приел, че от страна на районния съд с оставянето без движение на заявлението по чл.417 ГПК и даването на указания на заявителя, преди оттеглянето на заявлението, са извършени действия по подготовка и разглеждане на делото, независимо дали указанията е следвало да бъдат давани или заповедният съд е трябвало да се произнесе по искането, с което е сезиран, като го отхвърли. Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Поставените от частния жалбоподател въпроси за връщането на заплатената държавна такса при подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в хипотеза на оттегляне на заявлението след дадени указания за без движение и преди произнасяне на съда по съдържащото се в заявлението искане, са значими за конкретното дело и са обусловили изхода му, предвид решаващите мотиви на въззивния съд. Ето защо, по отношение на поставените от частния касатор процесуалноправни въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. В представеното от касатора определение № 142/ 23.02.2010г. на по ч.т.д. № 917/ 2009г. на ВКС, II ТО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и формиращо задължителна практика, е прието, че съгласно чл.71 ГПК, нормативно определените държавни такси се събират „по водене на делото”, представляващо съвкупността от всички извършени от съда процесуални действия от момента на образуване на делото до приключването му с влязъл в сила акт. С оглед спецификата на заповедното производство, при което проверката на редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение се извършва едновременно с произнасянето по същество на направеното искане и за съда не съществува задължение за даване на указания при констатирано несъответствие с изискванията по чл.127 и чл.128 ГПК, „воденето на делото” представлява самото произнасяне по направеното искане за издаване на заповед за изпълнение. Въз основа на това е направен извод, че ако заявлението е оттеглено преди произнасянето на съда, то заплатената при подаването му държавна такса се явява недължима и подлежи на връщане. В отклонение с посочената практика на ВКС, че „водене на делото” в заповедното производство е самото произнасяне на съда по направеното в заявлението искане, окръжният съд е приел, че извършените от заповедния съд недължими и неприсъщи за производството действия, каквито са оставянето на заявлението без движение и даване на указания във връзка с него, представляват „водене на делото” по см. на чл. 71 ГПК. Като не е отчел особеностите на заповедното производство, въззивният съд е постановил обжалвания акт в противоречие със задължителната практика на ВКС, направеното в която тълкуване на разпоредбата на чл.71 ГПК по отношение на дължимостта на държавната такса в заповедното производство, се споделя изцяло от настоящия състав. С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 1, т .1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. По подадено на 02.11.2012г. от частния жалбоподател заявление по чл.417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 3133/2012г. по описа на районен съд- Х., е внесена държавна такса в размер на 11 692,33 лева. С разпореждане от 05.11.2012г. заявлението е оставено без движение и са дадени указания, съобщението за които е получено от заявителя на 13.11.2012г. Два дни по-късно - на 15.11.2012г. заявлението е оттеглено и е направено искане от заявителя за връщане на внесената от него държавна такса. Видно от гореизложеното, частният касатор е оттеглил заявлението си по чл.417 ГПК преди произнасяне на съда по съдържащото си в заявлението искане, представляващо „водене на делото” в заповедното производство по см. на чл.71 ГПК, поради което внесената държавна такса, като недължима, подлежи на връщане. Предвид изложеното, определението на въззивния съд, като неправилно, следва да бъде отменено и се постанови връщане на държавната такса. Водим от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ОТМЕНЯ определение № 3 от 04.01.2013г., постановено по ч.гр.д. № 913/2012г. от Окръжен съд - Хасково, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ДА СЕ ВЪРНЕ заплатената от [фирма], [населено място], държавна такса в размер на 11 692,83 лева за издаване на заповед за изпълнение, преведена по сметката на Хасковски районен съд по гр.д. № 3133/2012г. на същия съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.