О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60718/01.11.2021 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Любка Андонова

разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2285 по описа за 2021 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 261118/18.02.2021 г. по гр.д. № 13839/2020 г., с което Софийски градски съд, изменяйки решение № 20224858/14.10.2020 г. по гр.д. № 31914/2020 г. на Софийски районен съд, по исковете на М. И. З. срещу „Интернешънъл Асет Банк“ АД:
· признава за незаконно и отменя уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ със заповед № 259/26.05.2020 г. на двама от изпълнителните директори на Банката (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ“;
· възстановява М. И. З. на длъжността началник отдел „Маркетинг“, Дирекция „Бизнес развитие“ при Банката (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и
· осъжда Банката да заплати на М. З. сумата 20 290.71 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в периода 26.05.2020 г. – 26.11.2020 г., като искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ до предявения размер от 21 000 лв. е отхвърлен като погасен чрез прихващане с насрещно вземане по чл. 55, ал. 1 3ЗД със сумата 3 360.00 лв. – връщане на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ.
Решението се обжалва от Банката с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните правни въпроси (първият и третият – материалноправни, а вторият и четвъртият – процесуалноправни): 1. Какви са критериите, по които длъжността следва да се квалифицира като ръководна по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КТ? 2. Допустимо ли е въззивният съд да приеме релевантен факт за недоказван, ако установяването му не е било възложено в доказателствена тежест на страната, която я носи? 3. Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ съдържа ли във фактическия си състав условието (материалноправната предпоставка) управляващият да разработи бизнес програма, която да изпълнява по време на договора за управление? 4. Допустимо ли е бизнес програмата да се съдържа в няколко приети по делото документи, които са в логическа връзка един с друг? Банката счита въпросите включени в предмета на обжалване (основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол), а допълнителните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ извежда с доводи, че въззивният съд е отговорил на първия, втория и четвъртия в противоречие с конкретни решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК, а макар отговорът, който е дал по третия въпрос да съответства на установената практика, променената правна уредба налага тя да се изостави. Позовава се и на очевидна неправилност – основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на чл. 328, ал. 2 КТ и при съществено нарушение на чл. 154 ГПК. Претендира разноските по делото.
Ответникът по касация М. И. З. възразява, че сочените основания за допускане на касационния контрол липсват, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.
Въззивният съд е приел, че материалноправните предпоставки за законност на уволнението на ищеца М. З. по чл. 328, ал. 2 КТ със заповед № 259/26.05.2020 г. на двамата изпълнителни директори на Банката, изисква към връчването на заповедта да са били осъществени следните факти: 1) длъжността да е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ; 2) нов договор за управление на Банката; 3) сключен не по-рано от 26.09.2019 г. и 4) бизнес програма, която управляващите да са се задължили да изпълнят по време на действие на договора за управление. След това е пристъпил към разсъждения, дали фактите се доказват.
Въззивният съд е съобразил, че в отговора на исковата молба са изложени твърдения, поддържани и сред оплакванията в жалбата срещу първоинстанционното решение. Банката е твърдяла, че преценката по § 1, т. 3 ДР на КТ следва да се извърши според трудовите функции на началник отдел „Маркетинг“ към дирекция „Бизнес развитие“ – длъжността, която ищецът заема по сключения трудов договор, но и според заповед № 603/24.10.2019 г. Със заповедта на ищеца е било възложено да ръководи и другия отдел „Централизирани продажби“ до назначаването на директор на тази дирекция. Така ищецът е съвместявал и трудовите функции на началник на отдел „Централизирани продажби“, също ръководна длъжност, доколкото до прекратяване на трудовото правоотношение директор на дирекцията не е назначен.
За да заключи, че преценката по § 1, т. 3 ДР на КТ следва да извърши само според трудовите функции на началник отдел „Маркетинг“ към дирекция „Бизнес развитие“, въззивният съд е приел, че Банката не е доказала твърденията ищецът да е съвместявал (изпълнявал) и функциите на длъжността началник на „Централизирани продажби“. Заповед № 603/24.10.2019 г. го предвижда, ищецът е запознат със заповедта, трудовото му възнаграждение е увеличено от 01.11.2019 г., до уволнението директор на дирекцията не е назначаван, ищецът не е оспорил твърденията на Банката за възложеното съвместителство, но въпреки това работодателят е длъжен, а не е доказал да са съвместявани трудовите функции на двете длъжности.
За да откаже да квалифицира длъжността началник отдел „Маркетинг“ като ръководна, въззивният съд се е мотивирал с йерархичната й подчиненост на директора на дирекция „Бизнес развитие“ и с това, че началникът на отдела е имал задължението да осъществява основните си трудови функции съгласувано с директора на дирекцията.
След това е установил, че на 31.03.2020 г. е проведено заседание на управителния съвет на Банката, на което е взето решение, одобрено впоследствие от надзорния съвет, функциите по управление и представителство на банката да бъдат възложени на нови трима изпълнителни директори. С тях са сключени договори за възлагане на управлението. Въззивният съд е приел също, че основанието по чл. 328, ал. 2 КТ изисква договорите да съдържат „бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне …, а въз основа на бизнес задачата управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и да изпълни по време на действието на договора“. Позовал се е на решение № 117/30.04.2015 г. по гр.д. № 5537/2014 г. и на решение № 230/08.06.2015 г. по гр.д. № 346/2015 г., все на ВКС, IV-то ГО. За да изключи възможността приетият проектобюджет на Банката, макар и одобрен от Управителния съвет, да доказва спазеното изискване на закона – договорът за управление да съдържа бизнес задача, въз основа на която управляващият да се е задължил да разработи и изпълнява бизнес програма по време на изпълнението на договора за управление, въззивният съд е приел, че проектобюджетът не съдържа ясно поставени стопански цели. Допълнил е, че поради това е непроследима връзката му с другите представени по делото документи – с длъжностните и функционални характеристики.
При тези мотиви, с които въззивният съд е намерил за основателен иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, първият материално-правен въпрос обуславя решението. Въззивният съд му е отговорил в противоречие с решение № 68/07.04.2015 г. по гр.д. № 2712/2014 г. и решение № 178/07.11.2016 г. по гр.д. № 1838/2016 г. на ВКС, все на III-то ГО. В първото се приема, че в обхвата на понятието по § 1, т. 3 ДР на КТ влизат функции по организиране и планиране на трудовия процес, разпределение на задачи между подчинените работници и служители, контролиране на тяхното изпълнение и пр. При анализа на възложените трудови функции, свързани с упражняване на контрол върху дейността на други работници и служители в предприятието и организирането на дейности, пряко свързани с ръководството на трудовия процес и спазването на трудовата дисциплина, съдът приема, че длъжността е ръководна по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. В случая, въззивният съд не е анализирал в тяхната конкретика трудовите функции на длъжността началник отдел „ Маркетинг“, а за да изключи ръководния й характер е акцентирал върху йерахичната й подчиненост и обвързаността на вземаните решения след съгласуване с директора на дирекция „Бизнес развитие“ на Банката. В във второто цитирано решение на ВКС се приема, че основанието по чл. 328, ал. 2 КТ намира приложение, независимо дали служителят е пряко и непосредствено подчинен на управителя или е подчинен посредством други служители в управленската структура на предприятието. Следователно по този въпрос са налице общото и допълнителното основание за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 КТ.
Предпоставките за законност на уволнението по чл. 328, ал. 1 КТ са кумулативни, а въззивното решение изключва една от тях – ищецът да е заемал ръководна по смисъла на § 1, т. 3 КТ длъжност - в противоречие с установената практика на Върховния касационен съд. Това е достатъчно за допускане на касационния контрол. Останалите повдигнати въпроси ще се разгледат в решението по чл. 290 – 293 ГПК чрез в касационната жалба от Банката основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 2 ГПК, с които всеки от тях кореспондира.
При тези мотиви, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 261118/18.02.2021 г. по гр.д. № 13829/2020 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена в полза на Върховен касационен съд държавна такса за сумата 378.64 лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за връщане на касационната жалба в зависимост от представянето на плажния документ в дадения срок.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.