2 Р Е Ш Е Н И Е № 414 София, 30 септември 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Ружена Керанова при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 378 по описа за 2010 година. С присъда по нохд № 501/09 г. Окръжният съд-гр.Плевен признал подсъдимия К. М. Д. за виновен в това, че на 23.12.2008 г. на пътя гр.Левски-с.Аспарухово, П. област, при управление на л.а.”Шкода-Фабия” с ДК№ С1768ХХ нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.2, т.1 и чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на 37-годишния Б. П. К., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”в” във връзка с чл.342, ал.1, чл.55, ал.1, т.2, б.”б и чл.42а НК го осъдил на пробация, включваща пробационните мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител да срок от шест месеца. На основание чл.343г НК съдът лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от един месец, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.52 ЗЗД подс.Д. и „Т. сервиз Х.” АД гр.София са осъдени солидарно да заплатят обезщетения за неимуществени вреди на Е. В. К. и П. Б. К. – по 10 000 лева на всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2008 г. до окончателното изплащане. До пълно предявените размери граждански искове са отхвърлени като неоснователни и недоказани. С решение № 77 от 20.04.2010 г. по внохд № 31/10 г. Апелативният съд-гр.Велико Т., образувано по жалби на частните обвинители и граждански ищци и подсъдимия, изменил първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимият е осъден на пробация по т.2 от диспозитива, като определя „задължителни периодични срещи с пробационен служител да срок от шест месеца два пъти седмично”, както и в частта по приложението на чл.343г НК като увеличава срока на наказанието лишаване от право да се управлява МПС на шест месеца. В останалата част присъдата е потвърдена. Срещу въззивното решение са постъпили две касационни жалби от името на подсъдимия, подадени от защитниците му адв.Чолпанов и адв.Куюмджиев), с които се претендира наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК с искания за намаляване размера на наказанието лишаване от право да се управлява МПС, оправдаване на основание чл.15 НК, намаляване размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. Пред ВКС подс.Д. и защитата му в лицето на адв.Чолпанов поддържат жалбите. Гражданският ответник не взема участие в касационното производство. Повереника на частните обвинители и граждански ищци изразява становище за неоснователност на оплакванията, представя писмени съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспореното въззивно решение. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Поддържаното и пред третата инстанция възражение относно процесуалната годност на огледните протоколи и скица е неоснователно. Идентично възражение е било поставено на вниманието на ВТАС и е получило отговор, съответен на изискванията на чл.339, ал.2 НПК. В мотивите на обжалваното решение (л.97-98) са изложени подробни съображения, предопределили отхвърлянето на същото възражение като неоснователно. Последните по същество не се оспорват, доколкото изводимо от съдържанието на подадените касационни жалби, не се навеждат доводи срещу аргументите на съда – поотделно и в тяхната обвързаност, обосновали решението му. ВКС не може да си позволи да игнорира дейността на решаващия съд, а при проверката не установи основание за критично отношение към преценката на въззивния съд на процесуалната годност на оспорените протоколи и скица. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Възражението за наличието на условията на чл.15 НК е неоснователно. То правилно е било отхвърлено от съда по същество. Следва да се отбележи, че същото възражение е свързано с приетите за установени фактически положения, които на плоскостта на посоченото по-горе, за касационната инстанция са отразените в оспореното решение. Друг е въпросът, че твърдяното от защитата – адв.Куюмджиев – поведение на пострадалия – „...да кривне внезапно пред управлявания от подсъдимия автомобил...”, не държи сметка за това, че от множеството доказателствените източници, ползвани за установяване на обстоятелствата по чл.102 НПК, при реализирано право от страна на подсъдимия да не даде обяснения, такъв факт не е установен. Твърдението на защитата се основава единствено и само на общите характеристики за отражението на алкохола върху възможностите за правилна преценка, координираност и др., без да е установено конкретното повлиявяне на пострадалия. В рамките на приетите за установени обстоятелства законът правилно е приложен спрямо жалбоподателя. Наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав са основание за ангажиране на наказателната му отговорност. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. На тази плоскост се оспорва увеличаването на срока на наказанието лишаване от управление на МПС с искане за намаляването му. Данните за жалбоподателя, съдържащи се в справка на СДВР-отдел Пътна полиция ( л.85 от досъдебното производство), предопределят негативна оценка за поведението му като водач на МПС и не дават основание на ВКС да приеме, че намесата на въззивната инстанция е неправилна и е довела до несъответност по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и в гражданската част. Приносът на пострадалия е отчетен достатъчно. Свързано с чл.52 ЗЗД, намаляването на присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди би довело до несправедливост, което ВКС не може да си позволи. Водим от изложеното на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 77 от 20.04.2010 г., постановено по внохд № 31/10 г. на Апелативния съд-гр.Велико Търново. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: