Р Е Ш Е Н И Е № 1 гр.София, 06 февруари 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурор от ВКП – РУСКО КАРАГОГОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №2212/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на главния прокурор за възобновяване на вчнд №295/12 год. на Варненския апелативен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решеие от 06.10.2012 год., с което е отменено изцяло определение от 28.09.12 год. по нчд №239/12 год. на Окръжен съд Силистра, за замяна на наложеното на осъдения Б. Н. А. с влязла в сила присъда на 20.12.2008 год. по нохд №242/08 год. на Районен съд гр.Тутракан наказание „пробация”, с наказание „лишаване от свобода” за срок от пет месеца и два дни. Претендира се съществено нарушение на закона по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1,т.1 НПК. Въззивният съд неправилно е приел, че няма остатък от неизтърпяно наказание „пробация” по цитираната присъда. Неправилно е прието в решението, че това наказание е било изтърпяно на 06.10.2010 год.; от справката за съдимост се виждало, че за времето от 17.02. 2009 год. до 06.10.2010 год. това наказание не е било търпяно от осъдения А.. Налице са данни от пробационната преписка, че осъденият не е изпълнявал същата за времето от 17.02.2009 год. до 06.10.2010 год. Неправилно е изведена липсата на основанието по чл.43а, ал.1,т.2 НК за замяната на това наказание с лишаване от свобода. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането и доводите в него. Осъденият Б. Н. А. не се явява, редовно призован чрез Началника на Затвора – гр.Белене и писмено отбелязва в лично връчената му призовка, че не желае да участва лично в производството по делото. Не взима становище по делото. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ НАПРАВЕНОТО ИСКАНЕ, РАЗВИТИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА ИЗТЪКНАТИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ, НАМИРА СЛЕДНОТО: Искането на главния прокурор е допустимо - направено е в законовия шестмесечен срок от легитимирана страна, спрямо подлежащ на проверка по реда на възобновяването съдебен акт. Разгледано по същество, искането Е НЕОСНОВАТЕЛНО. С определение № 96 28.09.2012г. по ЧНД № 239 по описа за 2012г.на Окръжен съд гр.Силистра, по реда на чл.451 и сл.НПК, вр. чл. 43а, ал. 1,т.2 НК, е заменено изцяло наложеното наказание „пробация” на Б. Н. А. по присъда №231 от 04.12.2008г. по НЧХД №242/2008г. на Районен съд гр.Тутракан състоящо се от пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години и шест месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и шест месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 250 часа годишно за срок от две поредни години, с наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ месеца и ДВА дни, което наказание да бъде изтърпяно, при първоначален строг режим, в затвор. С въззивно решение №152/06.02.12.2012 год. по внчд№295/12 год. на Апелативен съд гр.Варна, образувано по жалба от осъдения А., е отменено изцяло определение № 96 от 28.09.2012г. по ЧНД №239/2012г. на Окръжен съд гр.Силистра и е оставено без уважение предложението на председателя на Пробационен съвет – гр.Тутракан, за замяна на наложено наказание на осъдения А. наказание „пробация” с наказание „лишаване от свобода”. Претендираното съществено нарушение на закона по чл. 422,ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал.1,т.1 НПК не е допуснато от въззивният съд. Твърдението в искането за незаконосъобразност на въззивното решение поради приетото, че няма основание по чл. 43а, ал.1,т.2 НК за замяна на наказанието „пробация” на осъдения А. с наказание „лишаване от свобода”, поради виновно неизпълнение на пробационните мерки е неоснователно. Съставът на ВКС провери данните по делото и намери следното: Наказанието „пробация” с описаните по-горе мерки за контрол и въздействие е наложено на осъдения А. с присъда №231 от 04.12.2008 год. по нохд№242/08 год. на РС Тутракан за извършено деяние по чл. 343в, ал. 2 НК на 06.08.2008 год., влязла в сила на 20.12.08 год. Това деяние попада в съвкупност с деянието, извършено от А. на 10.01.2008 год. по чл.211 НК, (тъй като по време на осъществяването им не е имало влязла в сила присъда за нито едно от тях), за което с одобрено от съда определение №245 от 09.12.2009 год. по нохд№2810/09 год. на РС гр.Русе за решаване на делото по споразумение, същото лице е осъдено на една година и два месеца лишаване от свобода. Определението е влязло в сила на 09.12.2009 год. От пробационната преписка - Досие №2/17.02.2009 год. на ОС„ИН”, сектор „Пробация”, гр.Тутракан, приета като писмено доказателство по нчд№239/12 год. на Окръжен съд гр.Силистра е видно, че изпълнението на наказанието „пробация” на осъдения Б. Н. А., наложено по нохд№242/08 год. на РС Тутракан, е започнало на 17.02.2009 год. и е продължило е до 22.10.2010 год., а не, както е приел въззивният съд, че наказанието е търпяно до 06.10.2010 год. Това наказание е било спряно за изпълнение на основание чл. 228, ал.3 от ЗИНЗС, за да бъде приведено в изпълнение наказанието „лишаване от свобода” в размер на една година и два месеца, наложено по нохд№2810 год. на РС Русе. Преди това, мерките за контрол и въздействие са били изпълнявани стриктно от осъдения. Видно от справката по делото (л.78), изтърпяната от него част от наказанието „пробация” до задържането на А. за изпълнение наказанието „лишаване от свобода”, е 10 месеца и 10 дни за мерките „задължителна регистрация по настоящ адрес” и за „задължителни периодични срещи с пробационен служител” и 250 часа безвъзмезден труд в полза на обществото, от определените му за всяка една в рамките на две години. Наказанията по тези две осъждания са били предмет на групиране, съгласно чл.306 НПК, по нчд№53/2010 год. на РРС, по което с определение от 17.02.10 год. е определено общо най-тежкото наказание от една година и два месеца „лишаване от свобода” на осъдения А., от наложените му наказания по нохд№242/08 год. на РС Тутракан и по нохд№2810/09 на Русенския РС. Междувременно, по нохд№149/2011 год. на РС гр.Тутракан, решено по реда на диференцираната процедура по Глава ХХІХ НПК, с проколно определение от 06.10.2011 год. е одобрено споразумение между РП Тутракан и защитата на подс.А., с което е признат за виновен за и деяние по чл. 206, ал. 6, т.2 НК, извършено за времето от 17.07. - до средата на м.08.2009 год., и е наказан с девет месеца лишаване от свобода ; приложен е чл. 25, вр.чл. 23 НК като наказанието по това дело е кумулирано с наказанието по нохд №2810 год. на РС Русе и е определено общо, най-тежкото наказание от една година и два месеца „лишаване от свобода”, при режим „строг” , в затвор; постановено е от срока на общото наказание да се приспадне изтърпяната част от наказанието по нохд№2810 год. на РС Русе; постановено е - да се изтърпи отделно, неизтърпяната част на наказанието „пробация” по нохд№242/08 год. на РС Тутракан. Проверката на съдържанието на одобреното от съда споразумение по нохд№149/2011 год. на РС гр.Тутракан сочи, че решаващият съд при преценката ,съгл. чл.382, ал.7 НПК, за законосъобразност и съответствие с морала на предложеното от страните споразумение, не е съобразил при одобряването му, съответствието на предложеното в него групиране на наказанията по нохд№2810/2009 год. на РС гр.Русе и по нохд№149/2011 год. на РСгр Тутракан, съгласно фактите по делото за съдимостта на осъдения с оглед изясняване на пълната картина на подлежащите на групиране наказания, съгласно правилата по чл.25 и чл.23 НК (спр. ред. на чл.381, ал.8 преди изменението в ДВ,бр.93 от 2011 год.). Съдът е бил длъжен преди да одобри споразумението в тази му част, да се убеди, че по делото е налице информация за всички осъждания на лицето до този момент. Преди оценката за законосъобразност на споразумението в тази му част съдът е трябвало да съобрази данните от производството по нчд№53/2010 год. на РРС ( за което е имало данни в справката за съдимост на осъдения към този момент), по което с определение от 17.02.10 год. по наказанието „лишаване от свобода” от една година и два месеца по нохд№2810/2009 год. на РС гр.Русе също е било групирано, но във втора съвкупност - с деянието по нохд№242/08 год. на РС Тутракан. Деянието по нохд№149/2011 год. на РС гр.Тутракан е извършено след влизане в сила на присъдата по нохд№242/08 год. на РС Тутракан и е в рецидив спрямо него. Връзките в това множество от престъпления са налагали едновременната оценка на тези осъждания и цялостно произнасяне на съда по тях. Когато няколко престъпления са в съвкупност и в рецидив едновременно, това обстоятелство е налагало прегрупиране на наложените по тях наказания, с налагане общо най-тежкото наказание за съвкупността по осъжданията, за които са налице условията за това и то в най-благоприятното съчетание за дееца. ( спр. ПП на ВС №4/65г.;ТР№14/87 г. на ОСНК; ТР№3/2009 год. на ОСНК на ВКС). Трябвало е да се има предвид вида и размера на наказанието, което да бъде изтърпяно отделно, и което в случая се явява наказанието „пробация”. В съдържанието на споразумението по нохд№149/2011 год. на РС гр.Тутракан обаче, е отразено само изразеното от страните съгласие осъденият А. : „да изтърпи отделно неизтърпяната част от наказанието „пробация” по нохд№242/08 год. на РС Тутракан„ , но няма произнасяне следва ли да се изтърпи това наказание отделно от определеното общо –най-тежко наказание по другите две дела. Въпросът за приспадане изтърпяната част от наказанието е последващ и е функция от извода за начина на групиране на наказанията от множеството престъпления. В случая, в производството по нохд№149/11 год. на РС Тутракан липсва произнасяне за групирането на наказанието „пробация”, наложено на осъдения А.. Привеждането на 30.11.2011 год. в изпълнение на неговия остатък (видно от пробационната преписка ), е било без правно основание. Ето защо, поведението на осъдения след тази дата няма отношение към последиците, предвидени в чл.43а НК. Правилно въззивният съд, макар и с други мотиви, е приел, че обжалваното определение, постановено по реда на чл. 451 и сл. НПК, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като осъденият не е следвало да търпи остатъка от наказанието „пробация” по нохд№242/08г. на РС Тутракан, поради което са ирелевантни данните дали и доколко поведението му е било правомерно съобразено с режима на остатъка от изпълнението на това наказание. Цялостното и изчерпателно произнасяне за съотношението на деянието по нохд№242/08 г. на ТРС в условията на множество престъпления с деянията по нохд№2810/09 год. на РРС и по нохд№149/11 на ТРС и за постановяване отделното му изтърпяване, е въпрос, решим по реда на чл. 306, ал. 1,т.1 вр. чл. 25, вр. чл. 23 НК в ново производство, образувано по инициатива на прокурора или на осъдения, пред съда , постановил последната влязла в сила присъда / респ. определение. Воден от тези мотиви и съгласно правилата по чл. 424 – чл. 426 НПК, съставът на ВКС, ІІІ н.о. намира, че искането на Главния прокурор не съдържа основания за възобновяване на атакуваното решение и следва да бъде оставено без уважение, поради което Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО на Главния прокурор за възобновяване на вчнд №295/12 год. на Варненския апелативен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение от 06.10.2012 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: