Ключови фрази
Убийство по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост * анализ на доказателствена съвкупност * оценка на доказателства * указания на ВКС * свидетелски показания * авторство на деянието

Р Е Ш Е Н И Е

№ 159

С о ф и я, 30 март 2012 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО
наказателно отделение, в съдебно заседание на 09 м а р т 2012 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
БЛАГА ИВАНОВА

при секретар Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 114/2012 година.

С касационна жалба от защитника на подс.Т. Н. И. от К. адв.Е.В. от САК се атакува въззивна присъда № 1 от 24.01.2011 г., постановена по ВНОХД № 354/2010 г. на Апелативен съд-София с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като се иска отмяната й и оправдаване на подсъдимия по предявените му обвинения по чл.116, ал.1, т.6, пр.1-во вр.чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК и по чл.339, ал.1 вр.чл.2, ал.2 от НК, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Подсъдимият лично и чрез процесуалния си представител адв.Е.В. от САК моли жалбата да бъде уважена.
Частните обвинители А. Д. и Р. И., лично, а С. И. – писмено, молят жалбата на подсъдимия Тр.И. да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд разгледа жалбата в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 33/04.11.2008 г., постановена по НОХД № 410/2004 г. на Кюстендилския окръжен съд подсъдимият Т. Н. И. от К. е оневинен по предявените му обвинения по чл.116, ал.1, т.6, пр.1-во вр.чл.18, ал.1 от НК, по чл.339, ал.1 от НК и по чл.216, ал.3, пр.1-во вр.ал.1 вр.чл.2, ал.2 от НК.
Със същата присъда е признат за невинен и оправдан и другият подсъдим по делото Е. Н. И. от с.гр. по предявеното му обвинение по чл.339, ал.1 от НК.
Отхвърлени като неоснователни са предявените от пострадалите Р. И. и С. И. искове за сумите от по 121 лв срещу всеки един от подсъдимите, претендирани от тях обезщетения за причинени им имуществени вреди от деянията.
По протест на окръжна прокуратура-К. срещу така постановената присъда с доводи за неправилността й във всичките й части поради необосноваността, незаконосъобразността й относно доказателствения анализ на съда и изведените правни изводи, с решение № 491/28.12.2009 г. по ВНОХД № 303/2009 г. на Софийския апелативен съд същата е потвърдена изцяло като правилна и законосъобразна досежно оправдаването на двамата подсъдими по предявените им обвинения, без да има произнасяне по отхвърлените граждански искове, срещу която част на първоинстанционната присъда не е имало подадена жалба от гражданските ищци.
Въззивното решение е било протестирано изцяло от апелативна прокуратура-София с оплакване за наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, но с доводи за съществени процесуални пропуски в доказателствено-оценъчната дейност на въззивния съд – основание по чл.348, ал.3, т.1 вр.ал.1, т.2 от НПК, последното дало основание на ВКС с решение № 282 от 19.05.2010 г. по н.д.№ 124/2010 г. – ІІІ н.о. да го отмени и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд с конкретни указания.
При новото разглеждане на делото с нова присъда № 1 от 24.01.2011 г. по ВНОХД № 354/2010 г. на Софийският апелативен съд първоинстанционната присъда е отменена в частта й, с която подсъдимият Т. Н. И. е признат за невинен и оправдан по обвиненията по чл.116, ал.1, т.6, пр.1-во вр. чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК и по чл.339, ал.1 от НК и същият е признат за виновен в това, че на 01.05.1996 г. в К. е направил опит умишлено да умъртви А. И. Д. от с.гр., по начин, опасен за живота на мнозина и на основание чл.116, ал.1, т.6, предл.1-во вр.чл.115 вр.чл.18, ал.1 вр.чл.2, ал.2 от НК и при условията на чл.58, б.”а” вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 5 години лишаване от свобода, както и заради това, че по същото време и място е държал огнестрелно оръжие – пушка от неустановен по делото вид, модел и калибър, без да има надлежно разрешение за това и на основание чл.339, ал.1, пр.2-ро вр.чл.2, ал.2 от НК при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 6 месеца лишаване от свобода.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подс.Тр.И. е наложено по съвкупност едно общо най-тежко наказание за двете престъпления от 5 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Първоинстанционната присъда в гражданско-отхвърлителната й част е „обезсилена” и производството по предявения „граждански иск” е прекратено, касаещ претенцията срещу подс.Тр.И. за заплащане на сумата от 121 лв имуществени вреди (без да е уточнено чий иск, като ищците по делото са двама и без да се съобрази, че срещу отхвърлянето на исковете няма подадени въззивни жалби от ищците).
Потвърдена е в останалата й част досежно оправдаването на подс.Тр.И. по обвинението му по чл.216, ал.3, пр.1-во вр.ал.1 от НК и това на подс.Е.И. по чл.339, ал.1, пр.1-во и 2-ро от НК.
В касационната си жалба защитникът на подс.Т. Н.И. адв.Е.В. навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в доказателствения анализот апелативния съд и оттам за неправилното приложение на материалния закон относно двете останали срещу подзащитния му обвинения – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, с искания : за отмяна на обжалваната присъда и оправдаването му по същите, алтернативно, за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Против новата въззивна присъда няма подаден касационен протест от апелативна прокуратура-София, нито жалби от някой от частните обвинители С.И. и Р.И., последната останала и в качеството на граждански ищец, или от техен повереник.

Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема, че касационната жалба е подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346, т.1 от НПК и е допустима, като разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения :
Излагайки оплакванията си за допуснати от въззивния съд при новото разглеждане на делото процесуални нарушения по оценката на доказателствата, защитникът основава позицията им с подзащитния му за липса на съпричастност с извършеното над пострадалия А. Д., неоснователно отхвърлена от втората инстанция, поради неправилен анализ на редицата противоречия между двете групи свидетели по делото. Тезата им е била поднесена на съдилищата по фактите, като за разлика от първоинстанционния, въззивният съд, след като е съобразил и указанията на касационната инстанция в отменителното й решение, я е изследвал в светлината на събраните по делото доказателства, включително и като е анализирал подробно показанията на свидетелите А. Д., Р. И., С. И., А. Т., П. И., А. И., съобразявайки дадените от тях в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие както пред първоинстанционния съд, така и в проведеното въззивно съдебно следствие чрез преразпита им показания, съвкупно с останалите доказателствени средства, за тяхната достоверност и значение за извличане на съществените за обвиненията срещу този подсъдим факти. По същия начин той се е отнесъл и към показанията на другата група свидетели, които според защитата на жалбоподателя оборват обвинителната теза на прокурора и категоричността в изводите автор на прострелването на св.Д. да е именно подс.Тр.И. с неустановено по делото огнестрелно оръжие. Недоволството на защитника обаче не отчита убедителните и подробни съображения на съда да кредитира показанията на горепосочените свидетели, от които е добил и лични впечатления при преразпита им във въззивното съдебно следствие, като подкрепени и от показанията на св.П.П. и св.Р.И.. Противните им доказателствени средства – показанията на свидетелите Сл.И., С.А., Н.И., С.И., М.Л., както и тези на св.Н.Р., св.А.Р., св.П.К. и св.Б.В. са анализирани обективно и всестранно, включително и през твърденията на самия жалбоподател в деня на инкриминирания инцидент с пострадалия св.Д. да се е намирал в София, извършвайки строително-ремонтна дейност. Променените показания на пострадалия Д. от с.з. на 14.03.2008 г., с които е отрекъл дадените от него на досъдебното производство и при първия му разпит от окръжния съд и е уличил като автор на прострелването му починалия на 01.10.2007 г. св.Е.И., с основание са били отхвърлени като противоречащи на останалия доказателствен материал, а и заради тяхната вътрешна противоречивост и колебливост, която личи и от изразеното от него в различни жалби и молби до съдебните състави и до ВКС, както и в пренията по съществото на делото и причините за това. В тази насока съдът е посочил подкрепата на първоначалните показания на св.Д. от тези на св.Д.И., св.В.Ф., св.Сл.Р. и св.Ст.И., та дори и на починалия св.Е.И.-”М.”, който е бил тежко увреден в началото на конфликта между двете ромски фамилии и няма как да е прострелял по-късно св.Д.. Поради това не може да бъде приет доводът на защитника на жалбоподателя, че оневиняващите го показания на Д. неоснователно са били пренебрегнати от апелативния съд, още по-малко позоваването на осъждане на някои от участниците в конфликта по други наказателни дела за посегателство срещу други лица, по които били свидетелствали част от кредитираните по настоящето дело лица. Не е налице и противоречие в мотивите на съда, волята му ясно и категорично е изразена, липсва превратност при оценката на доказателствата и вътрешното му убеждение по фактите е изведено съобразно процесуалните правила, като е даден дължимият се отговор на всички доводи на страните по делото. С това в пълнота е изпълнено задължението му по чл.339, ал.2 от НПК, спазвайки и разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК при изготвяне на присъдата си.
Не е налице процесуално нарушение при провеждане на последното съдебно заседание пред въззивния съд, когато е и постановена обжалваната присъда. За това заседание и двамата подсъдими (за подс.Е.И. първоинстанционната присъда е потвърдена и няма подаден протест срещу тази й част) са били редовно призовани, подс.Т.И. лично от предходното съдебно заседание, като не е имал уважителни причини за неявяването си, което не е било задължително и в каквато насока съдът е направил съответната констатация. Сега релевираният голоословно довод няма подкрепа нито по делото, нито дори се подкрепя с някакви обстоятелства в жалбата и в пренията пред ВКС. Поради това не може да се приеме да е нарушено правото на лично участие на жалбоподателя пред въззивната инстанция и оплакването следва да бъде оставено без уважение.
В крайна сметка, съвкупният анализ на доказателствените материали е дал основание на съда да направи категоричния и несъмнен извод, че единствено подсъдимият Тр.И. е автор на прострелването на св.Д. и няма допуснати нарушения на принципните разпоредби на чл.13, чл.14, чл.107, ал.3 и 5 и чл.303 от НПК. Поради това липсва касационно основание по чл.348, ал.3, т.1 вр.ал.1, т.2 от НПК и не може да бъде уважено искането на защитника за оправдаване на подс.Т.И. по предявените му две обвинения, а така също и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
Извън доводите относно авторството на деянието по чл.116, ал.1, т.6, пр.1-во вр.чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК, свързано с него и това по чл.339, ал.1 от НК, не се навеждат никакви други конкретни доводи за неправилното приложение на материалния закон. ВКС намира, че законосъобразно съдът е приел приетите фактически обстоятелства да са изпълнили с нужното съдържание съставите на тези две престъпления, за които подс.Т.И. е признат за виновен и наказан, поради което е бил приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Безспорно, стрелбата с огнестрелно оръжие, каквото е пушката, макар и да не е установен нейният модел, срещу множество хора е начин, опасен за живота на мнозина, макар да е бил наранен само св.Д.. Нараняването му е било такова, че не е довело до летален изход, при навременно оказаната му медицинска помощ, но насочеността на изстрела и използваното средство обективират умисъла на дееца да се причини смъртта му, която не е настъпила по независещи от волята му причини. Не е налице и релевираното касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК.
Не е наведено като оплакване и няма развити доводи за наличие на третото касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, а и ВКС не намира да е налице явна несправедливост на наложеното на подс.Т.И. наказание, общо за двете престъпления от 5 години лишаване от свобода, което той следва да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Индивидуализацията на същото е на базата на всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, включително завишената обществена опасност на деянието, осъществено на централно място в квартала, с твърде опасно средство, за постигане на далеч от морала и обществените порядки цели, със сериозен отзвук сред ромското население в този квартал на К.. И в тази насока въззивната присъда следва да остане в сила, макар дължимото се наказание за жалбоподателя да идва много след разумния срок за разглеждане и решаване на делото, но което също е дало основание на съда да смекчи същото с приложението на чл.55 от НК.

Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 1 от 24.01.2011 г., постановена по ВНОХД № 354/2010 г. от Софийския апелативен съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: