Р Е Ш Е Н И Е № 275 София, 16 октомври 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. шестнадесети май …...2013 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ..САША РАДАНОВА............................ ЧЛЕНОВЕ: ..СЕВДАЛИН МАВРОВ.......................... ..ДАНИЕЛА АТАНАСОВА....................... при секретар .. Илияна Петкова ...................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Антони Лаков .........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ..................................... НОХД № .. 797 .. / .. 13 .. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК. Образувано е по искане от осъдената В. А. П. за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК на в.н.о.х.д. № 610/2012 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, по което е постановено решение № 33 от 15.02.2013 г. С последното е потвърдена присъда № 83 от 17.10.2012 г. по н.о.х.д. № 268/2011 г. на Районен съд – Пещера. Иска се отмяната на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане, а алтернативно - признаването на осъдената за невиновна. В съдебното заседание пред настоящата инстанция В. П. не се явява, представлява се от упълномощен защитник. Искането се поддържа по изложените в него доводи за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон. Прокурорът пледира за неоснователност на искането и оставянето му без уважение при липса на посочените нарушения. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид изложените в постъпилото искане доводи и становището на страните, намира следното: С присъда № 83 от 17.10.2012 г., постановена от Пещерски районен съд по н.о.х.д. № 268/20011 г. подсъдимият В. П. В. е признат за виновен в това, че на 06 юни 2011 година в [населено място], в съучастие като извършители с В. А. П. държали акцизни стоки без бандерол – 46 кутии цигари “марка”, 10 кутии “марка.”, 11 кутии “марка” на обща стойност 318,70 лв., като такъв се изисква по закон - чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове, чл. 25, ал. 1 – 7 и чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 234, ал. 1 НК и чл. 20, ал. 2 НК, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и чл. 2, т. 2 от ЗАДС, чл. 25, ал. 1 - 7 и чл. 28, ал. 1 от ЗТТИ, е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, като е признат за невиновен и оправдан по първоначалното повдигнатото обвинение – за държане и на акцизни стоки – тютюн 8,790 кг., на стойност 780,30 лв. В. е признат за виновен и за това, че на 06 юни 2011 година, без надлежно разрешително, държал в [населено място] високорисково наркотично вещество “Марихуана” с общо тегло 622 гр. на стойност 3 732 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, във връзка с чл. 55, ал.1, т.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от единадесет месеца, отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. В. В. е признат за виновен и за това, че през 2011 г. засял и до 09 юни 2011 година отглеждал в /населенео място/, землището на [населено място], растение от рода на конопа – високорисково наркотично вещество “марихуана” на стойност 2 166 лева в нарушение на установените правила в ЗКВНВП, поради което и на основание чл. 354в, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от четири години, и глоба в размер на три хиляди лв. На основание чл. 23, ал. 1 НК, на В. е определено едно общо най-тежко наказание – лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, отложено с изпитателен срок от четири години, като на основание чл. 23, ал.3 НК е присъединена отчасти и наложената глоба в размер на 2000 лв. Със същата присъда подсъдимата В. А. П. е призната за виновна в това, че на 06 юни 2011 година в [населено място], в съучастие като извършители с В. П. В. държали акцизни стоки без бандерол – описаните по – горе кутии цигари на стойност 318,70, като такъв се изисква по закон – чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове, чл. 25, ал. 1 – 7 и чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 234, ал. 1 НК и чл. 20, ал. 2 НК, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и чл. 2, т. 2 от ЗАДС, чл. 25, ал. 1 - 7 и чл. 28, ал. 1 от ЗТТИ, е осъдена на лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, като е призната за невиновна и оправдана по първоначалното повдигнатото обвинение – за държане и на акцизни стоки – тютюн 8,790 кг., на стойност 780,30 лв. На основание чл. 234, ал. 1, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, В. П. е лишена от право да упражнява търговска дейност – продажба на тютюневи изделия, за срок от шест месеца. На основание чл. 234, ал. 3 НК, описаните кутии цигари - веществени доказателства са отнети в полза на Държавата като предмет на престъплението. На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 НПК, на П. са върнати веществени доказателства - 32 кутии с цигарени гилзи по 200 броя в кутия “марка”, 1 брой кутия с 500 цигарени гилзи м. “марка” и 2 кутии цигарени гилзи по 500 бр. в кутия “марка”. На основание чл. 354а, ал. 6 НК и чл. 53, ал. 2, б.”а” НК е отнето в полза на Държавата остатъчното количество марихуана, предадено на съхранение в Агенция “Митници” – гр. София. На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 НПК е постановено да бъдат унищожени веществените доказателства по делото – 9 бр. полиетиленови чанти с тютюн общо тегло 8,790 кг., и полиетиленова чанта, съдържаща празни опаковки. В тежест на В. са възложени направените разноски в хода на досъдебното производство в размер на 380, 00 лв. и в размер на 293, 53 лв. за съдебното производство, а за П. в размер 70,00 лв. за досъдебното производство и 243, 53 лв. за съдебното производство. С решение № 44 от 19.11.2012 год., постановено по в.н.о.х.д. № 165/2012 г. на Окръжен съд - Силистра първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Искането е процесуално допустимо, тъй като е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. По същество е неоснователно. Проверката за правилното приложение на закона е възможна само след констатация за отсъствие на отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което на първо място следва да получат отговор доводите в тази част. Оплакването на осъдената за ограничаване правото и на защита, поради отказа на първоинстанционния съд да извърши оглед на къщата на подсъдимия В. e неоснователно. Отказът на съда да уважи доказателствените искания на страните ограничава процесуалните им права само при неизяснени факти и обстоятелства от предмета на доказване. Възраженията на защитата за липса на пряка видимост към двора на къщата на подсъдимя В. и действията на П. по изваждането на процесните цигари, намерени пред входа на избата, са правени и пред предходните инстанции, получили са отговор в достатъчен обем и не следва да бъдат преповтаряни в цялост. Обстоятелството, че двора на къщата е с плътна ограда и гъста растителност не изключва видимостта на свидетеля Х., извършвал наблюдение по повод на проведена специализирана полицейска операция. Видно от показанията му, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд /л. 42/, действията на П. по влизането в двора, изваждането на стековете с цигари, цветът на тези стекове, разопаковането им, изнасянето на кутии с цигари в синя платнена чанта, са възприети непосредствено от него през решетъчната част на пътната врата, срещу която е и дворната пътека. Показанията на свидетеля Х. във връзка с местонахождението на цигарите се подкрепят и от тези на свидетеля Г. /л. 43/. Кредитирането им не е безмотивно, а резултат от внимателната им оценка, анализ и съпоставка с наличните по делото писмени доказателства. Не е останал неизяснен и въпросът колко точно са били видяните от посочените свидетели чували и какво е било съдържанието им. Доводът за противоречивост на показанията им в тази част поради това, че Х. е заявил, че е видял „чували”, а Г. пак в множествено число, но „торби” е голословен. Процесните цигари действително са намерени в един полиетиленов чувал, като до него отново в полиетиленови торби е открит и тютюн. Общото им възприемане и назоваване от свидетелите не може да дискредитира показанията им. Неоснователна е и критиката на защитата, отправена към доказателствената дейност на съдилищата по приемането на изслушаната по делото съдебно – дактилоскопна експертиза. Принадлежността на дактилоскопната следа на осъдената не е оспорена. Фактът, че изземването на последната от стековете с цигари, намерени в двора на къщата на В., е отразено в протокола за претърсване и изземване, не опорочава изготвеното при спазване разпоредбите на чл. 152, ал. 1 НПК експертно заключение, още по-малко придава на посочения протокол процесуална негодност. Последният е одобрен по предвидения в чл. 161, ал. 2 НПК ред. Видно от съдържанието им, съдебните актове на контролираните съдилища са постановени при спазване на разпоредбите на чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, чл. 102, чл. 107, ал. 3 и ал. 5 и по чл. 339, ал. 2 НПК. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на осъдената В. П.. Окръжен съд - Пазарджик е проверил изцяло правилността на първоинстанционната присъда, обсъдил е внимателно всички направени възражения, изложени във въззивната жалба и мотивирано ги е отхвърлил като несъстоятелни. Неоснователен е и доводът за допуснато по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК нарушение. Правната квалификация на деянието, съответства на приложимия в случая материален закон. Въззивният съд в мотивите си е изложил подробни и убедителни съображения, обосновали извода относно вината на осъдената. Не е налице несъставомерност на деянието при липса на осъществено от П. изпълнително деяние „държане”. Упражняването на фактическа власт върху инкриминираните цигари е доказано по несъмнен начин. Пълен достъп до двора на В., с негово разрешение, е осигурен само на осъдената, като наказателната им отговорност правилно и законосъобразно е ангажирана при условията на чл. 20, ал. 2 НК. За съставомерността на деянието е без значение както продължителността на държането, така и собствеността на процесните цигари. Идентични с развитите в искането за възобновяване доводи относно маловажността на деянието са правени както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд, и законосъобразно отхвърлени при съобразяване степента на обществената опасност на деянието, равностойността на предмета на престъплението, липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства, които да характеризират деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. За прецизност, следва да се отбележи, че извън обхвата на тази преценка е следвало да останат вредните последици, приети за големи от съдилищата с оглед засягането на фиска, тъй като престъплението не е резултатно и не изисква настъпването на каквито и да е било имуществени вреди, произтичащи от неплащането на дължимия акциз. Мотивиран от изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение намира, че не са налице условията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, поради което Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената В. А. П. за отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на решение № 33 от 15.02.2013 г., постановено по ВНОХД № 610/2012 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдена присъда № 83 от 17.10.2012 г. по НОХД № 268/2011 г. на Районен съд – Пещера. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................