1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 134 [населено място], 14.03.2022 Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Ц. т.д.№2089/21г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. П. И. и С. Л. И., чрез процесуалния им представител адв.Л. Г., срещу решение №132/09.06.2021 г. по в.т.д.№132/2021 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение №260017/02.12.2020г. по т.д.№107/19г. по описа на Окръжен съд - Габрово, с което са отхвърлени предявените от тях искове по чл.226 КЗ/отм./ - за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внучката им И. В. К., настъпила вследствие на ПТП, възникнало на 06.12.2014г. в размер от по 60 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност и необоснованост на мотивите на съда, на базата на които е направен извод за неоснователност на исковете – че липсват доказателства за наличие на такива житейски обстоятелства, които да са породили изключителна близост в отношенията между ищците и починалата тяхна внучка, надхвърлящи присъщите за този вид родствени отношения, както и,че понесените от тях морални страдания не могат да бъдат определени като различни от тези, които биха изпитали обичайно всяка баба и всеки дядо от смъртта на внука/внучката си. Според касаторите обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането без да е налице нормативно изключение от този принцип, а посочените в решението мотиви са общи и абстрактни. Считат,че им се дължи обезщетение, което се определя по общите правила на чл.52 ЗЗД и с оглед критериите, посочени в ППВС №4/68г., поради което молят за отмяна на решението на ВтАС и уважаване на предявените от тях срещу дружеството-застраховател искове с присъждане на разноски за процесуалния му представител по реда на чл.38 ЗА. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторите се позовават на наличието на предпоставката по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК, която свързват със считани от тях за значими за изхода на делото въпроси: 1.Как следва да се прилага чл.45 ЗЗД вр. чл.51 ал.1 и чл.52 ЗЗД по иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ/отм., но действащ и приложим към деня на събитието/, респ. по иск с правно основание чл.432 КЗ, действащ от 01.01.2016г., предявен срещу застрахователя на деликвента по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на МПС“, предявен от баба,чието внуче е починало в резултат на ПТП и кои са приложимите критерии при определяне размерите на обезщетението за неимуществени вреди в тези случаи?; 2. Материално легитимирани ли са баба, дядо, внуче, сестра и брат да получат обезщетение за неимуществени вреди при наличие на деликт и кои правни разпоредби от българското и европейското законодателство са приложими относно възникването на правото им на обезщетение и какви са основанията, съгласно действащото законодателство, правото им на обезщетение да бъде изключено?; 3. В коя правна разпоредба от действащото българско и европейско законодателство са предвидени „изключения“ от обезщетяване на вредите, пряка и непосредствена последица от деликта и налице ли е легална дефиниция кои вреди са „изключителни“ и „над обичайните“, за да бъдат обезщетени правоимащите лица в ТР №1/2016г., съответно какво представляват по своята правна същност „изключителна вреда“ и в коя правна разпоредба се намира условие, което да изключва или поражда правото на обезщетение за визираните лица при наличие на деликт, извън разпоредбата на чл.51 ал.1 ЗЗД?; 4.Изключва ли ТР №1/2016г. материалната легитимация на баба, дядо, сестра, брат и внук, когато вредата е пряка, но не „изключителна“ последица от деликта, съобразно разпоредбата на чл.51 ал.1 ЗЗД, правото на обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица?; 5. Каква следва да е „изключителната последица“ от вредата, респ. какво е правното съдържание на понятието „изключителна вреда“, за да бъдат обезщетени баба, дядо,брат,сестра и внуче при деликт? и 6.Следва ли да носи отговорност деликвентът, респ. застрахователят на деликвента за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта по смисъла на чл.51 ал.1 ЗЗД и приложима ли е тази разпоредба, когато вредите не са „изключителни“ и какво всъщност следва да означават „изключителни“ и „над обичайните вреди“, за да носи отговорност деликвентът, респ. застрахователят на деликвента към увредените лица, за да бъдат те обезщетени? Ответникът ЗД“Бул инс“ АД в писмен отговор на касационната жалба е оспорил наличието на законоустановените и сочени от касатора предпоставки за допускане и осъществяване проверка на правилността на обжалвания въззивен акт, като прави искане той да не бъде допуснат до контрол по същество. По същество излага съображения за неоснователност на наведените в касационната жалба оплаквания срещу правилността на обжалвания от касаторите съдебен акт, който моли да бъде потвърден. Претендира разноски за производството пред Върховен касационен съд , представляващи платено адвокатско възнаграждение. Третото лице помагач Агенция „Пътна инфраструктура“ не се е ангажирал със становище по жалбата. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да постанови решението си, Великотърновски апелативен съд е приел за доказано осъществяването на всички елементи на фактическия състав, обуславящ отговорността на застрахователя за репариране на причинени от застрахования при него деликвент вреди на трети лица – противоправно и виновно поведение на застрахования водач, с причиненото от него, при форма на вината – непредпазливост, пътно-транспортно произшествие, в пряка причинна връзка от което са настъпили сериозни травматични увреждания на внучката на ищците, довели впоследствие и до смъртта й. Въпреки това съдът е приел,че не следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя спрямо ищците, като се е позовал на задължителните разяснения в ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Посочил е, че обезщетение за неимуществени вреди от смърт при родственици като баба, дядо, внук, внучка, брат, сестра се присъжда само по изключение – когато вследствие на конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна,че смъртта на единия от тях е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, като тази особена близост подлежи на доказване, тъй като тя е отграничителният критерий, който дава основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Анализирайки събраните по делото доказателства, конкретно – единствените ангажирани от ищците за установяване на отношенията им с починалата и претърпените от смъртта й неимуществени вреди, свидетелски показания на св. С. К., съдът е намерил,че извод за наличие на близост и привързаност в отношенията между ищците и внучката им, надхвърлящи обичайните и присъщи на родствената връзка такива, не може да бъде направен. Установената с тях връзка /че бабата и дядото помагали на родителите на починалата и на свидетелката за отглеждането им, че се събирали на обяд всяка неделя и на всеки рожден ден им правели торта; че се гордеели с успехите на внучката си и черпели за взетите от нея изпити; че,се надявали след катастрофата тя да се подобри и когато починала, те се депресирали и целият им свят се сринал, дядото започнал да пие хапчета за сън, сънувал я често и ходел на гробищата два пъти седмично/ е приета от съда като обичайна, съществуваща в рамките на нормалното за българското общество – прародителите да помагат на децата си за отглеждането на техните внуци, да поддържат връзка, да общуват често, да празнуват заедно, да се гордеят с успехите им, да преживяват проблемите им, като е неминуемо евентуалната смърт на един от тях да причини на останалите силно страдание и да представлява за тях непрежалима загуба. Намерено е за недоказано да са се случили такива житейски обстоятелства, които да са породили близост в отношенията между ищците и внучката им от изключителен характер - наподобяващи тези между родител и дете. Прието е за установено,че внучката им е живяла последните четири години в друго населено място, имала е собствен живот и е поддържала с ищците нормални за родствената им връзка отношения, а моралните им страдания от загубата ѝ не могат да бъдат определени като надхвърлящи тези, които биха изпитали всеки любящ дядо и всяка любяща баба.По тези съображения въззивният съд е заключил,че ищците не са доказали материално-правната си легитимация на правоимащи. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира за необосновани сочените от касатора предпоставки за допускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационен контрол. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, съобразена във връзка с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. В контекста на горното на общия критерий за осъществяване на селекцията от касационната инстанция би могъл да се приеме за отговарящ единствено поставения от касаторите втори въпрос, който , перифразиран, уточнен и обобщен, се свежда до това при какви предпоставки би била налице материално-правна легитимация на родствениците баба и дядо да получат обезщетение за неимуществени вреди при наличие на деликт – смърт от ПТП на техен внук/внучка, доколкото такъв е бил разгледан от съда и даденият от него отговор е определил крайния изход на спора. Останалите,поставени в изложението въпроси, са хипотетични и не кореспондират с решаващите изводи на въззивната инстанция. Не е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационния контрол по същество, сочена от касаторите в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно задължителните постановки на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, посоченият селективен критерий е приложим тогава, когато касаторът го обосновава със съществуваща противоречива съдебна практика, която следва да бъде отстранена или съществуващата такава, макар и непротиворечива, е погрешна и следва да бъде променена,както и когато се налага чрез корективно тълкуване на закона да бъде отстранено негово несъвършенство /т.е. – при непълнота или неяснота на конкретната правна норма/ или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на съответното развитие на обществото на даден негов етап. В депозираното от касаторите изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК липсва изложена в този смисъл правна аргументация, а само бланкетно позоваване на разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Отделно от това по посочения правен въпрос вече е формирана и постоянно поддържана и непротиворечива практика, обективирана в решения на Върховен касационен съд по чл.290 ГПК /напр. решение № 17/16.03.2021г. по т. д. № 291/2020г. на Второ т.о., решение №92/17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на Второ т.о., решение №45/10.05.2021г. по т. д. № 370/2020г. на Второ т.о., решение №60131/13.12.2021г. по т.д.№1700/2020г. на Второ т.о. и др./, която е основана и на задължителните принципни разрешения, дадени с Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г. С нея последователно се приема,че правото за обезщетяване на родственици, извън кръга на посочените в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г. най-близки такива, възниква само по изключение – в случаите, когато конкретни житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се породи особено силна близост и привързаност, която се отличава по съдържание от типичните родствени връзки в семейството и се доближава до тази между най-близките /родител - дете/ при доминиращо присъствие на единия в живота на другия, като физическата загуба на единия е причинила на другия неимуществени вреди, чийто интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за съответната родствена връзка болки и страдания, а фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, са различни за всеки случай, поради което се преценяват конкретно по всяко дело въз основа на събраните по него доказателства. Наличието на такава константна практика, изключва приложението на критерия за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Доколкото въззивното решение е съобразено с тази практика, не може да бъде направен извод за приложимост и на критерия по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Предвид изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд намира за необосновано искането за допускане на касационен контрол на обжалвания въззивен акт. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №132/09.06.2021 г. по в.т.д.№132/2021 г. по описа на Великотърновски апелативен съд . Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.