О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
гр. София 22.03.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 19 март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч.гр.дело № 631 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жлба от ищците Д. Ф., В. М. и А. Я. срещу определение от 15.10.2012 г. по в.ч.гр.дело № 552/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено от 27.06.2012 г. по гр.дело № 532/2011 г. на Районен съд [населено място], с което съдът е прекратил производството по делото на осн.чл.129,ал.3 ГПК.
Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния и процесуален закон. Искат отмяна и връщане на делото на Районен съд [населено място] за разглеждане на спора по същество.
В изложението са формулирани въпросите: 1. редовна ли е исковата молба за защита на идеална част от право на ползване върху недвижим имот/иска се признаване на съществуване на правото, включително извършване на реално разпределение на ползването съобразно квотите/, в която са посочени местонахождение на процесния имот и площ, граници и градоустройствен статут, история на придобиване на собствеността, начин на разделяне, местонахождение и характеристика на съседния имот, история на правото на ползване върху процесния и съседния имот, последици от делбата спрямо упражняване на правото на ползване върху имота, вещните права върху процесния и съседния имот и тяхната промяна, 2. процесуално правилно ли е съдът да указва да се отстранят нередовности от исковата молба/да изисква многократно уточнение/ без да конкретизира какво несъответствие е открил между обстоятелствената й част и петитума и кои от изложените факти намира за неясно предадени, 3. има ли нарушение на процесуалните правила, когато въззивният съд не указва да се отстранят констатирани от районния съд или него нередовности на исковата молба, не конкретизира откритите несъответствия между обстоятелствената части петитума, както и кои от изложените факти намира за неясно предадени, като вместо това само изброява извършените действия от районния съд и ищците и потвърждава определението за прекратяване, 4. редовна ли е искова молба, с която се иска обявяване на недействителност на нотариални актове, в която са посочени фактите по т.1, 5. процесуално допустимо и правилно ли е съдът да не се произнесе по два съединени иска, когато съединяването е постановено от друг състав на РС, има влязло в сила определение и съединеното производство, само поради съединяването, но не и поради неизпълнение на указанията на съда за уточняване на исковата молба е прекратено. Според жалбоподателите въпросите по п.1,4 и п.5-ти са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Въпросите по п.1 п.2 и п.3-ти са решавани противоречиво от съдилищата. Цитирани са определение № 572/06.10.2011 г. по ч.гр.дело № 428/2011 г. на ВКС IV г.о, определение № 315/12.07.2010 г. по ч.гр.дело № 203/2010 г. на ВКС II г.о., решение № 67/23.02.2012 г. по гр.дело № 768/2011 г. на ВКС II г.о., определение № 616/16.08.2010 г. по ч.т.дело № 455/2010 г. на ВКС, определение № 226/04.04.2010 г. по т.дело № 711/2010 г. на ВКС.
Ответниците по частната жалба С. Л. Н. и Н. Т. Н. в писмен отговор са изразили становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното:
Касационната частна жалба е подадена от процесуално легитимирани страни в преклузивния срок, предвиден в чл. 275,ал.1 от ГПК и е допустима.
Въззивният съд е приел, че жалбоподателите-ищци са предявили установителен иск с пр.осн.чл.124,ал.4 ГПК и иск за разпределение на ползване по чл.32,ал.2 ЗС. Прието е, че жалбоподателите са поискали установяване по отношение на ответниците – С. Л. Н. и Н. Т.Н. неистинност на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание съдебна делба на ПИ и придобито жилище по време на брак № 15/2008 г. , с който С. и Н. Н. са признати за собственици в режим на СИО на описания в нотариалния акт имот ведно с първия жилищен етаж и съответните идеални части на построената двуетажна жилищна сграда и искат обезсилване на този нотариален акт.
Прието е, че ищците са поискали от съда да установи, че влязлото в законна сила решение за делба по гр.дело № 1410/2005 г. на Дупнишкия районен съд не променя правото на ползване, което имат върху имота, предмет на извършената делба. Съдът е приел, че искането е да се постанови, че липсват фактически или правни основания за обезсилване на изпълнителен лист, издаден по гр.дело № 455/97 г. на Д. и искат след уважаване на установителния иск да се извърши реално разпределение на ползването на процесния имот, че правото им на ползване на имота не е обект на делбата, приключила с влязло в сила решение по гр.дело № 1410/2005 г. на Д..
Въззивният съд е приел, че подадената искова молба от жалбоподателите не отговаря на изискванията на чл.127,ал.1,т.4 ГПК, че ищците не са отстранили констатираните от първоинстанционния съд нередовности на исковата молба в законоустановения срок, за което им е давана неколкократна възможност. Прието е, че правилно са приложени разпоредбите на чл.129,ал.3 ГПК за прекратяване на производството по делото. Според съда от множеството пояснения и молби на ищците не е изяснено на какви фактически обстоятелства основават исканията си, поради което е невъзможно и да се даде правна квалификация на спора.
При тези съображения е потвърдено първоинстанционното определение по гр.дело № 532/2011 г. на Д., с което е прекратено производството по делото на основание чл.129,ал.3 ГПК.
По правните въпроси:
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателите, които съдът като ги доуточни намира, че се свеждат до правния въпрос относно надлежното упражняване на правото на иск, чрез редовна искова молба, за конкретизиране на исковите претенции, за предпоставките, при които съдът дава указания за отстраняване нередовности на исковата молба и за тяхното съдържание. Правният въпрос съдът е разрешил в противоречие с разрешението, дадено в определение № 616/16.08.2010 г. по ч.т.дело № 455/2010 г. на ВКС, II т.о., постановено по чл. 274,ал.3,т.1 ГПК. С последното е прието, че за да е допустимо исковото производство е необходимо исковата молба да има предписаното от закона съдържание, че част от съдържанието й е индивидуализиране на спорния предмет, което при предявени искове по чл.327,ал.1 ТЗ и чл.86 се извършва чрез индивидуализиране на цената, фактурите или други документи, с които е предадена стоката, размера и периода на обезщетението за забава. Прието е, че конкретизацията следва да бъде извършена по такъв начин, че ответникът да има достатъчно информация, за да може да изрази становището си по иска и да направи съответни възражения.
Настоящият съдебен състав споделя тази практика по поставения правен въпрос. Освен това следва да се вземе предвид, че в исковата молба ищецът следва да очертае спорното право, чрез основанието и петитума на иска, а именно да посочи правопораждащия факт, съдържанието на правото и носителите на правоотношението, съставка на което е правото. Без да индивидуализира спорното право по посочения начин исковата молба следва да се върне, ако порокът не се отстрани – чл.129,ал.3 ГПК.
Като взема предвид разрешението на поставения правен въпрос съдът намира за неправилни изводите на въззивния съд, че указаните нередовности на исковата молба не са отстранени от жалбоподателите в срок.
Видно от подадената молба от жалбоподателите вх. № 4222/21.03.2011 г. същите са посочили конкретни обстоятелства за учредено в тяхна полза право на ползване върху ½ ид.част от имот със стар идентификатор парцел X., за който е отреден имот с пл. № * в кв.126 по ЗРП на [населено място] с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място] с нот.акт № 138/97 г. по описа на нотариус при Д.. Имота е индивидуализиран по площ и граници. Искането е за признаване за установено по отношение на ответниците С. и Н. Н., че жалбоподателите притежават право на ползване върху ½ ид.част от описания недвижим имот. В същата молба жалбоподателите са посочили обстоятелства и искане за разпределение ползването на описания недвижим имот. В молбата с вх. № 4222 жалбоподателите са конкретизирали и искане за отмяна на констативен нотариален акт № 15/25.01.2008 г. за собственост върху недвижим имот на основание съдебна делба на поземлен имот и придобито жилище по време на брак.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателите са отстранили указаните им нередовности в срок.
Освен това следва да се съобрази и обстоятелството, че съдът е указал отново на жалбоподателите да отстранят нередовности на предявените искове с определение от съдебно заседание на 07.1.2011 г., към който момент с определение от съдебно заседание на 29.11.2011 г. е присъединено към първоинстанционното гр.дело № 532/2011 г. на Д. гр.дело № 533/2011 г. по описа на същия съд със страни жалбоподателите – ищци и ответници В. С. Л. и С. С. Л. и с предмет предявени обективно съединени искове за установяване принадлежността на право на ползване върху същия имот в полза на ищците, за разпределение ползването на този имот и за отмяна на констативен нот. акт № 47/2008 г. По тези искове преди съединяване на производството по делото с молба от 20.05.2011 г. жалбоподателите са отстранили указани им от съда нередовности.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение следва да се отмени и вместо него делото да се върне на Районен съд [населено място] за продължаване на процесуалните действия по предявените искове от жалбоподателите срещу С. и Н. Н., както и срещу В. С. Л. и С. С. Л.. Както се посочи гр.дело № 533/2011 г. на Д. е присъединено към гр.дело № 532/2011 г. на Д., поради връзка помежду им. При редовна искова молба съдът следва да прецени допустимостта на предявените искове, след което да се произнесе по тяхната основателност.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на определение от 15.10.2012 г. по в.ч.гр.дело № 552/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд по касационна частна жалба вх. № 5808/31.10.2012 г., подадена от ищците Д. Ф. Й., В. М. М. и А. Х. Я., съдебен адрес [населено място], [улица].
Отменя определение от 15.10.2012 г. по в.ч.гр.дело № 552/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд и вместо това постановява
Отменя определение от 27.06.2012 г. по гр.дело № 532/2011 г. на Районен съд [населено място], с което съдът е прекратил производството по делото на основание чл.129,ал.3 ГПК
Връща делото на Районен съд [населено място] за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове от Д. Ф. Й., В. М. М. и А. Х. Я. против С. Л. Н., Н. Т. Н., двамата с адрес [населено място], [улица] „А” и В. С. Л. и С. С. Л., двамата с адрес [населено място], [улица].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |