- 4 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1

гр. София 02.01.2020 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 16.10.2019 (шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков

Членове: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2751 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 6328/31.05.2019 година, подадена от „Нармаг” ООД [населено място], срещу решение № 167/23.04.2019 година на Окръжен съд Плевен, ІІ-ри въззивен състав, постановено по гр. д. № 167/2019 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Плевен е отменил първоинстанционното решение № 290/15.02.2019 година на Районен съд Плевен, VІІ-ми граждански състав, постановено по гр. д. № 4955/2018 година и е постановил ново, с което на основание чл. 40 от ЗЗД, по иск предявен от П. Д. А., в качеството му на ЕТ „Д.-П. А.” [населено място] и Ю. И. А. против „Нармаг” ООД [населено място], е обявил за недействителен по отношение на П. Д. А., в качеството му на ЕТ „Д.-П. А.” [населено място] и Ю. И. А. договора за покупко-продажба на ... ... идеални части от поземлен имот с идентификатор № ..., намиращ се в [населено място], [улица], целият с площ от 4786.00 м², с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: „за друг вид производствен, складов обект”, при съседи: поземлени имоти №-ра ..., от 08.10.2015 година, обективиран в нотариален акт № **, том **, рег. № ****, дело № 166/2015 година на Г. Б. М.-нотариус с район на действие района на Районен съд Плевен, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, сключен между К. П. И., в качеството си на постоянен синдик на „Автобусни превози” АД в несъстоятелност [населено място] и продавач и „Нармаг” ООД [населено място], в качеството му на купувач.
В подадената от „Нармаг” ООД [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения против дружеството от П. Д. А., в качеството му на ЕТ „Д.-П. А.” [населено място] и Ю. И. А. иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД да бъде отхвърлен. В изложенията си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Нармаг” ООД [населено място] твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Плевен по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба П. Д. А., в качеството му на ЕТ „Д.-П. А.” [населено място] и Ю. И. А. са подали отговор на същата, с който са изложили становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване решение № 167/23.04.2019 година на Окръжен съд Плевен, ІІ-ри въззивен състав, постановено по гр. д. № 167/2019 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
„Нармаг” ООД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 08.05.2019 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 6328/31.05.2019 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Плевен, на основание чл. 40 от ЗЗД, е обявил за недействителен по отношение на П. Д. А., в качеството му на ЕТ „Д.-П. А.” [населено място] и Ю. И. А. договора за покупко-продажба на ... ... идеални части от поземлен имот с идентификатор № ..., намиращ се в [населено място], [улица], целият с площ от ..., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: „за друг вид производствен, складов обект”, при съседи: поземлени имоти №-ра ..., от 08.10.2015 година, обективиран в нотариален акт № **, том **, рег. № ****, дело № 166/2015 година на Г. Б. М.-нотариус с район на действие района на Районен съд Плевен, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара. За да достигне до този резултат въззивният съд е изложил мотиви, че П. Д. А. и Ю. И. А. са притежавали посочения по-горе поземлен имот в съсобственост с „Автобусни превози” АД [населено място]. Това дружество било обявено в несъстоятелност и било започнало осребряване на имуществото му, като притежаваните от него идеални части от имота се продавали по реда на чл. 718 от ТЗ. С декларация за съгласие с нотариална заверка на подписите с рег. № 1272/07.10.2015 година и с нотариална заверка на съдържанието с рег. № 1273/07.10.2015 година на Г. Б. М.-нотариус с район на действие района на Районен съд Плевен, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара П. Д. А. и Ю. И. А. дали съгласие по чл. 717м от ТЗ поземления имот да бъде продаден изцяло. На 08.10.2015 година бил сключен оспорвания от П. Д. А. и Ю. И. А. договор за покупко-продажба, с който К. П. И., в качеството си на постоянен синдик на „Автобусни превози” АД в несъстоятелност [населено място] продал на „Нармаг” ООД [населено място] посочения по-горе поземлен имот за сумата от 209 400.00 лева, която сума била преведена по особената банкова сметка на синдика. Синдикът бил разпитан по делото в качеството му на свидетел и заявил, че П. Д. А., в качеството му на ЕТ „Д.-П. А.” [населено място] и Ю. И. А. не били получили част от продажната цена на имота, тъй като нямали качеството на кредитори на „Автобусни превози” АД в несъстоятелност [населено място], а цялата сума била разпределена между кредиторите на дружеството.
С оглед на това съставът на Окръжен съд Плевен е приел, че при сключването на договора за покупко-продажба синдикът на „Автобусни превози” АД в несъстоятелност [населено място] е действал в качеството на пълномощник на П. Д. А. и Ю. И. А., като договорът имал деривативен характер, поради което трябвало да намерят приложение общите правила за извършване на покупко-продажбата. Тъй като се касаело до извършване на покупко-продажба при особени случаи на производството по несъстоятелност, синдикът не действал единствено като орган на изпълнението, а имал качеството на продавач по договора, поради което следвало да намерят приложение всички общи правила за сключване на договора. Налице било представителство на синдика по смисъла на чл. 36, ал. 2 и следващите от ЗЗД по отношение на П. Д. А. и Ю. И. А.. Налице било и сговаряне в тяхна вреда, което следвало от това, че в нотариалния акт продажната цена била определена общо, без да бъде определена съгласно размера на притежаваните идеални части и да бъде определен начин за плащане на тези двама съсобственици. Самата цена била под данъчната оценка на имота и в нотариалния акт било посочено, че тя ще бъде разпределена между кредиторите на „Автобусни превози” АД в несъстоятелност [населено място] по реда на чл. 722 от ТЗ, без да бъде посочено каква част от нея ще бъде заделена от синдика и заплатена на съсобствениците, съгласно разпоредбата на чл. 717м от ТЗ. От показанията на синдика се установявало, че той е разпределил цялата продажна цена между кредиторите на дружеството и не е заплащал нищо на съсобствениците. Предвид това било налице увреждане на П. Д. А., в качеството му на ЕТ „Д.-П. А.” [населено място] и Ю. И. А. в резултат на оспорвания договор за покупко-продажба, макар и в производството по чл. 40 от ЗЗД да било без значение размера на вредата, както и дали тя е настъпила реално. Налице била и недобросъвестност на страните по договора тъй като синдикът, в качеството си на пълномощник по договора, не бил действал с грижата на добрия търговец. Нова било видно както от договарянето на общата продажна цена на целия имот, така и от договарянето единствено в полза на кредиторите по несъстоятелността.
С оглед на горепосочените мотиви на Окръжен съд Плевен при постановяване на обжалваното решение, в изложенията си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Нармаг” ООД [населено място] е поискало решението да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това приложима ли е разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД, в хипотезата на чл. 717м, ал. 1 от ТЗ, в случай, че съсобствениците са дали писмено съгласие целия имот да бъде продаден и то на цената постигната в проведена по реда на чл. 718 от ТЗ процедура; за това определянето на обща продажна цена, без да е определена съгласно стойността на идеалните части на съсобствениците, представлява ли само по себе си споразумяване във вреда на представлявания при хипотезата на чл. 40 от ЗЗД и за това представлява ли уговорката цялата продажна цена да бъде преведена по сметка на синдика сама по себе си споразумяване във вреда на представлявания при хипотезата на чл. 40 от ЗЗД.
Вторият и третият от така поставените въпроси са включени в предмета на делото, но не обуславят допускането на въззивното решение на Окръжен съд Плевен до касационно обжалване. За да достигне до извод за това, че се е осъществила хипотезата на чл. 40 от ЗЗД, въззивният съд е преценявал двете уговорки по договора, но не всяка поотделно и само за себе си, а в съвкупност и връзка, както помежду им, така и с други обстоятелства. Затова изводът му не е обоснован само и единствено с тези уговорки, а с извършената преценка на всички обстоятелства, каквото е изискването на ТР № 5/12.12.2016 година, постановено по тълк. д. № 5/2014 година на ОСГТК на ВКС. Първият от така поставените въпроси също е включен в предмета на делото и е обусловил изводите на състава на Окръжен съд Плевен при постановяване на обжалваното решение. Доколкото по същия не е установено съществуването на съдебна практика то са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол по него.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 167/23.04.2019 година на Окръжен съд Плевен, ІІ-ри въззивен състав, постановено по гр. д. № 167/2019 година по подадената против него от „Нармаг” ООД [населено място], касационна жалба с вх. № 6328/31.05.2019 година и такова трябва да се допускане.
На „Нармаг” ООД [населено място] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на по 195.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационни жалби ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 167/23.04.2019 година на Окръжен съд Плевен, ІІ-ри въззивен състав, постановено по гр. д. № 167/2019 година.
ДАВА на „НАРМАГ” ООД [населено място], [улица], едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на по 195.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва след внасянето на определената държавна такса или след изтичането на определения за това срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.