3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 158 София, 15.05.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети май през две хиляди и двадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 1120 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК. Образувано е по частната жалба на „Ретис“ ООД, в ликвидация, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от ликвидатора адв. С. Б., против определение без номер от 24 октомври 2019 г. на апелативния съд в гр. София, с което е спряно производството по в.гр.д. № 4253/2019 г. по описа на апелативния съд в гр. София на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по гр.д. № 13215/2018 г. по описа на Софийския градски съд. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че чрез предявяването на отрицателния установителен иск ответникът В. цели заобикаляне на закона, тъй като е пропуснал своевременно да релевира възражение за погасяване на вземането на кредитора по давност в производството по Павловия иск, поради което възможността за позоваване на изтекла погасителна давност в ново производство била преклудирана. Оспорва се изводът на апелативния съд, че е налице връзка на преюдициалност с производството по отрицателния установителен иск. Освен това се поддържа, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, спирайки производството по собствен почин, без да е сезиран с искане за това, както и че т. 2 от ТР № 2/2017 г., ОСГТК, е неприложима в конкретния случай, тъй като разглежда единствено въпроса относно връзката на преюдициалност между заведен от кредитора иск за вземането му и иска по чл. 135 ЗЗД. В отговор ответникът И. Л. В., с адрес в [населено място], чрез от адв. С. О., излага доводи за неоснователност на частната жалба. Ответницата С. Б. С.-В., с адрес в [населено място], чрез от адв. В. Х., също поддържа становище за неоснователност на жалбата. Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Ретис“ ООД, в ликвидация, срещу И. Л. В. и С. Б. С.-В. искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за относително недействителен спрямо дружеството сключения между ответниците брачен договор от 13.06.2011 г., с нотариална заверка на подписа и на съдържанието под №№ 8327 и 88328/13.06.2011 г. на нотариус с рег. № *** на Нотариалната камара, по отношение на 1/2 ид.ч. от придобитото от С. Б. С.-В. по силата на брачния договор изключително право на собственост върху следните недвижими имоти: апартамент на втори жилищен етаж от триетажна масивна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], с площ от 105 кв.м.; мансарден етаж, с площ от 120 кв.м.; намиращите се на приземен етаж на същата сграда склад № 1, с площ от 20,50 кв.м.; склад № 2 с машинно, с площ от 27 кв.м.; склад № 3, с площ от 59,80 кв.м.; склад № 7 с котелно, с площ от 10,85 кв.м.; гараж № 2, с площ от 22 кв.м.; офис № 3, с площ от 12,51 кв.м.; офис № 4, с площ от 11,17 кв.м.; сервизно помещение, при граници: коридор, двор, офис № 4 и коридор, ведно с ид.ч. от общите части на сградата и заедно с дворното място, в което същата е построена, съставляващо УПИ ****, в кв. 230 по плана на [населено място], местност „Г. М. – П. – Р.“, цялото с площ от 420 кв.м. Ищецът поддържа, че е кредитор на ответника И. В. за ликвидно и изискуемо вземане, произтичащо от решение № 478 от 20 юни 2013 г., постановено по гр.д. № 1714/2011 г. по описа на ВКС, IV г.о. Исковете са уважени с решение № 3830 от 29 май 2019 г., постановено по гр.д. № 6561/2016 г. на Софийския градски съд, което е било обжалвано от длъжника. С обжалваното в настоящото производство определение апелативният съд е констатирал, че е налице висящо производство по предявен от И. В. против „Ретис“ ООД иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че вземането на дружеството, произтичащо от решение № 478 от 20 юни 2013 г., постановено по гр.д. № 1714/2011 г. по описа на ВКС, IV г.о., е погасено по давност. Предвид това, въззивният съд в приел, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото. Обжалваното определение е законосъобразно. При постановяването на обжалвания акт са съобразени задължителните постановки на т. 2 от ТР № 2/2017 г., ОСГТК, съгласно която е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от длъжника иск за признаване несъществуване на вземането на кредитора и предявения от кредитора иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи интересите на кредитора, доколкото наличието на паралелен процес, имащ за предмет отричане на вземането на кредитора, е от значение за правилното решаване на спора по отменителния иск по чл. 135 ЗЗД, тъй като решението по това паралелно производство ще рефлектира върху преценката дали ищецът действително има качество на кредитор, респективно върху основателността на предявения Павлов иск. Неоснователни са оплакванията за допуснато от апелативния съд нарушение на съдопроизводствените правила. Видно от материалите по делото, с отговора на въззивната жалба ответницата С. С.-В. е направила искане за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а и освен това, съгласно установената съдебна практика, съдът следи служебно за наличието на предпоставките на чл. 229 ГПК за спиране на производството по делото. Неотносими към предмета на настоящото производство са доводите за настъпила преклузия по отношение на релевирането на твърдения за изтекла погасителна давност, доколкото те касаят производството по отрицателния установителен иск. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА определение без номер от 24 октомври 2019 г., постановено по в.гр.д. № 4253/2019 г. по описа на апелативния съд в гр. София. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: