6 Р Е Ш Е Н И Е № 497/11 София, 23.01.2012година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 999/2011 година Производството е по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Образувано е по молба Я. Г. Т., Ц. Б. Й., Л. Б. С. с настойник Я. Г. Т., всички от [населено място], и Г. Г. Я. от [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал. 1 ГПК на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, V гражданско отделение, № 1478 от 09.01.2009г. по гр.д.№ 3349/2007г., с което е оставено в сила решение № 27 от 01.03.2007 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д.№ 1101/2006г., потвърждаващо решението на Царевския районен съд № 108 от 15.7.2004г. по гр.д.№ 2/2004г. за отхвърляне иска с правна квалификация чл.108 ЗС. Поддържаното от молителите основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – искането за отмяна е основано на твърдението за узнаване на ново обстоятелство, за каквото е посочено решение от 12.01.2007 г. по гр. д. № 164/2007 г. на Царевски районен съд, влязло в сила на 13.02.2007г., с което е признато за установено по иска на [община] предявен срещу Областния управител на област Б., че съставеният акт № 2198/03.07.2001г., с който са записани като частна държавна собственост 41 412 кв. м. земи в [населено място], в кв. 39И, по плана на града, е неистински и при неговото издаване е било налице престъпно обстоятелство – съставяне на невярна скица, послужила за издаването на акта. Това ново доказателство според молителите е от съществено значение за спора и поради това съставлява основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В хода на производството с допълнителна молба вх. № 10229 от 17.11.2011г. е представен от молителите документ с изх.№99-24880-02-10-19111 от 28.07.2011г. на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, удостоверяващ постановен от Агенцията на основание чл.53 от ЗКИР отказ да извърши промяна в кадастралния регистър по отношение на конкретно посочени поземлени имоти. Ответниците по молбата за отмяна [фирма] и [фирма] вземат становище за неоснователност на молбата. Настоящият състав на ВКС, първо отделение, гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 303 и сл. ГПК, намира: Молбата за отмяна е подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Горното, наред с обстоятелството, че същата е заявена от надлежно конституирани страни в процеса, имащи правен интерес от предприетото процесуално действие, обосновават правен извод за процесуалната й допустимост. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания. В случая касаторите се позовават на новооткрити писмени доказателства. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В процесния случай , за да потвърди решението на Бургаския окръжен съд , постановено по гр.д.№ 1101/2006г., потвърждаващо решението на Царевския районен съд № 108 от 15.7.2004г. по гр.д.№ 2/2004г. за отхвърляне исковете с правна квалификация чл.108 ЗС и чл.59 от ЗЗД, касационният съд е приел, че правилно обосновано и законосъобразно възивният съд в атакувания съдебен акт е приел,че решението на органа по поземлената собственост - решение № 89ПР от 17.06.1994 г. на ПК-гр.Ц., не легитимира ищците като собственици на У. ХІІ-630 и У. XV-630 ; че осъществявайки инцидентен съдебен контрол е обосновал извод за материална незаконосъобразност на решението на ПК от 17.06.1994 г., тъй като с това решение е възстановена собствеността върху имот, който съгласно чл.10б от ЗСПЗЗ и пар.6, ал.6 от ПЗР на ЗППДОбП /респ. пар.11 от ПР на ЗПСПК/ не подлежи на реституция;че процесните У. ХІІ-630 и У. XV-630 са включени в капитала на ДФ „С. о.” /праводател на ответника „П., р. и о.” ЕАД/ със заповед № 36 от 26.03.1991 г. на Министъра на труда и социалните грижи и към датата на реституцията на имота по реда на ЗСПЗЗ с решението на ПК-Ц. от 17.06.1994 г., тези имоти вече са били включени в активите на държавната фирма „С. о.”; че поради това и с оглед разпоредбата на пар.6, ал.6 от ПЗР на от ЗППДОбП и аналогичната разпоредба на пар.11 от ДР на ЗПСПК, ищците не са имали право да си възстановят собствеността върху тези имоти, а са можели само да претендират за обезщетение по реда на чл.10б от ЗСПЗЗ и З.; че обосновано и правилно е отчел наличието на пречка за реституция и с оглед на осъщественото мероприятие върху имота по смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ. За да обоснове извод, че решението на въззивния съд е правилно и в частта, касаеща У. V-760, касационният съд е приел , че този имот също е част от терена, отреден по регулационния план от 1958 г. за младежки лагер и е бил включен в капитала на ДФ „С. о.” още със заповедта от 1991 г. Поради това към датата на реституцията му с решение на ПК-гр.П. № 4 от 06.04.1998 г., [община] не е можела да претендира за реално връщане на този имот, а само да обезщетение по реда на чл.10б от ЗСПЗЗ и З.. С оглед неоснователността на исковете по чл.108 от ЗС е счел за неоснователни и исковете по чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на касаторите обезщетение за лишаването им от ползване на процесните имоти през последните 5 години преди завеждане на делото. В случая представените с молбата доказателства не са нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като са създадени след приключване на делото, а съгласно тази точка на чл. 303, ал. 1 от ГПК основание за отмяна са само писмени доказателства, които са били създадени /съществували са/ в хода на инстанционното разглеждане на делото, но не са били известни на страната по обективни причини. Те не са ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК и тъй като сами по себе си не доказват даден съществен за решаване на делото факт, а доказват, само, че акт № 2198/03.07.2001г., с който са записани като частна държавна собственост 41 412 кв. м. земи в [населено място], в кв. 39И, по плана на града, е неистински и при неговото издаване е било налице престъпно обстоятелство – съставяне на невярна скица, послужила за издаването на акта. В този смисъл е приетото в т. 3 от ППВС № 2 от 29.09.1977 г. по гр. д. № 1 от 1977 г. Установеното с представеното решение обстоятелство не е съществено за изхода на спора и не обосновава промяна на фактическите и правни изводи на съда, материализирани в решението, предмет на молбата за отмяна. Това е така защото ответникът в процеса още в първото по делото заседание е представил и акт № 1327/16.11.1994г., с който са записани като частна държавна собственост процесните земи в [населено място]. Този акт не е оспорен от ищците - сега молители в настоящото производство, не са ангажирани и доказателства същият да е отменен. Ирелевантни са причините, поради които е съставен последващият по време и впоследствие обявен за неистински с представеното решение акт № 2198/03.07.2001г. Фактът на отмяната на този акт не рефлектира върху безспорно установените по делото факти и обоснованите решаващи изводи на съдебните инстанции, че процесните имоти не подлежат на реална реституция с оглед приложение нормата на чл.10б от ЗСПЗЗ и пар.6, ал.6 от ПЗР на ЗППДОбП /респ. пар.11 от ПР на ЗПСПК/. По отношение на представеното доказателство с изх.№99-24880-02-10-19111 от 28.07.2011г. на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, удостоверяващо постановен от Агенцията на основание чл.53 от ЗКИР отказ да извърши промяна в кадастралния регистър по отношение на конкретно посочени поземлени имоти, настоящият състав на ВКС намира, че и то не е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Както бе посочено и по-горе в решението, съгласно нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание за отмяна са новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на процеса, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. В този случай е необходимо заинтересованата страна да не е знаела за тях или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължима грижа от нея. Процесният случай не е такъв. Отделно от това липсват и доказателства така постановеният отказ на Агенцията да е влязъл в сила, а не е по естеството си и съществен за изхода на спора. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствените си грешки и небрежност при попълване на делото с факти или доказателства. Необходимо е това обстоятелство или това ново доказателство, да не е могло да бъде известно на страната. Тя да е положила необходимите грижи за защита на своите интереси и въпреки това да не е била в състояние да открие въздигнатия като основание за отмяна факт или писмено доказателство, какъвто не е настоящия случай. В хода на процеса, молителите не са изградили и противопоставили никакво свое възражение конкретно с оглед на сегашното твърдение, че ответникът не се легитимира като собственик на имотите, тъй като праводателят му- Държавата не е била собственик. Доводите за оспорване правото на собственост на Държавата, респективно за липсата на предпоставки за приложение на ЗППДОбП и свързаните с тях доказателства, е следвало да се правят и представят в хода на съдебния процес с оглед евентуалното им обсъждане по съществото на спора от решаващия съд, но не и в извънинстанционното отменително производство. Въз основа на горното не се установява наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Я. Г. Т., Ц. Б. Й., Л. Б. С. с настойник Я. Г. Т., всички от [населено място], и Г. Г. Я. от [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал. 1 ГПК на влезлото в сила решение на Върховния касационен съд, V гражданско отделение, № 1478 от 09.01.2009г. по гр.д.№ 3349/2007г., с което е оставено в сила решение № 27 от 01.03.2007 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д.№ 1101/2006г., потвърждаващо решението на Царевския районен съд № 108 от 15.7.2004г. по гр.д.№ 2/2004г. за отхвърляне иска с правна квалификация чл.108 ЗС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: