Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                         №.41                                 гр. София,.01.02.2010 год.                        В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година, в състав:                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ                                                                 ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ                                                                        СНЕЖАНКА НИКОЛОВА   при участието на секретаря Т. Кьосева, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4548 по описа за 2008 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на М. П. И.а, чрез пълномощника й адв. Г. К. , против въззивното решение от 7.05.2008 год. по гр. д. № 486/2008 год. на Пловдивския окръжен съд. С него е отменено първоинстанционното решение и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касаторката против С. Р. С. иск за допускане съдебна делба на недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда с площ 68 кв. м., построена в УПИ ХІІ – 985 в кв. 84 по плана на с. С., цялото с площ 830 кв. м. Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска отмяната му и вместо това предявеният иск бъде уважен. Ответникът е оспорил касационната жалба по съображенията в писмения му отговор и представената защита. Моли да се остави в сила обжалваното решение и му се присъдят направените разноски. С определение № 85 от 9.02.2009 год., Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба, поради противоречие с представената съдебна практика по релевантните за изводите въпроси.   Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното: За да отхвърли предявения иск за делба на спорната жилищна сграда, построена по време на брака между страните в имот индивидуална собственост на ответника, въззивният съд е приел, че същата е построена с труд и средства от родителите му, което оборва презупцията за съвместен принос на съпрузите в придобиването на собствеността. Изводът е обоснован с показанията на разпитаните свидетели, установяващи даването на средствата и полагане на труд при построяването на сградата от родителите на ответника, и тъй като ищцата не е въвела твърдение за влагане на семейни средства в придобиването на имота, то обстоятелството, че е полагала грижи по отглеждане на родените от брака деца съдът приел за ирелевантно. Изводът на въззивния съд относно липсата на твърдение за съвместен принос на съпрузите в придобиване на имота е неправилен. Обратното се установява както от твърденията в исковата молба, така и от изявлението на пълномощника на ищцата в първото съдебно заседание пред районния съд по доказателственото искане за установяване на факта, че сградата е построена по време на брака с общи сили и средства. Ответникът е поддържал възражението, че е налице пълна трансформация на лично имущество, изразяващо се във вложените средства и труд от неговите родители в изграждането на сградата, които са дарявани само на него, но не и на съпрузите. Това обстоятелство настоящият състав намира за недоказано, поради следните съображения: Безспорно е, че сградата е построена в имот, представляващ индивидуална собственост на ответника, придобит по дарение. Строежът е осъществен по време на брака на страните, през 1982 год., към който момент липсват данни за отношенията им, както и за разрив в тях. Дори и средствата и трудът по изграждането на сградата да са били вложени от родителите на ответника, както същият се домогва да установи с ангажираните показания на неговите майка и брат, то по делото липсват доказателства същите да са били дарение само в негова полза, а не на семейството му. Съгласно чл. 19, ал. 3 СК /отм./ съвместният принос се предполага до доказване на противното, като именно последното в настоящия спор не е установено по несъмнен начин. Съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството, както гласи чл. 19, ал. 2 СК /отм./, което се установява при преценката на доказателствения материал. И от показанията на ангажираните от ответника свидетели се установява, че както той е работил и влагал средства и труд в изграждането на спорната жилищна сграда, така и ищцата се е грижела за домакинството и за отглеждането на децата, а е и работела. Построяването на сградата е станало в началото на брака на страните, липсват данни за отношения, извън нормалните за едно семейство към този момент, поради което и при тази съвкупна преценка на доказателствата, както е посочено и в приложеното решение № 1* по гр. д. № 2229/95 тод. на ІV г. о. на ВКС, направените от въззивния съд изводи за изключителна собственост на сградата в лицето на ответника е неправилен и необоснован. Не е установено по никакъв начин помощта на родителите на ответника със средства и труд да е под формата на дарение само в лицето на техния син, а не на семейството му, за да се обоснове поддържаната от него теза, че е налице трансформация на лично негово имущество в придобиването на този имот, съгласно чл. 21, ал. 1 СК /отм./. Затова и тъй като не е установено, че произходът на вложените в придобития по време на брака имот средства са лично имущество на ответника, придобито чрез дарение, то същият представлява съпружеска имуществена общност, резултат на съвместен принос на двамата съпрузи, която с прекратяване на брака им се е превърнала в съсобственост при равни права. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решеине, което следва да се отмени и вместо това се постанови друго, с което се допусне съдебна делба между страните на спорната жилищна сграда, при равни права. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯВА въззивното решение № 690 от 7.05.2008 год. по гр. д. № 486/2008 год. на ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА съдебна делба между М. П. И.а и С. Р. С. на недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда с площ 68 кв. м., построена в УПИ ХІІ – 985 в кв. 84 по плана на с. С., Пловдивска област, цялото с площ 830 кв. м., при равни квоти между тях.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.