О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №64 гр.София, 22.02.2012 година В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ч.гражданско дело под № 521/2011 година Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. М. З.-Е. от [населено място] срещу определение № 118 от 16.05.2011 год. по ч.гр.дело № 229/2011 год. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено определението на Казанлъшкия районен съд от 23.03.2011 год. за прекратяване на производството по гр.дело № 604/2010 год. в частта по предявения от жалбоподателката срещу К. Ц. Ц. иск за възстановяване на * ид.ч. – запазена част, принадлежаща на Т. М. Е. от апартамент № *,[жк], бл.* в [населено място] и за отмяна на завещанието, направено в полза на ответника в частта, с която е накърнена запазената част на Т. Е.. Поддържа се оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение, с искане за отмяната му и възобновяване на производството. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие със съдебната практика по следния материалноправен и процесуалноправен въпрос: дали ищцата като купувач по предварителен договор на целия процесен недвижим имот, имаща и качеството на законен наследник/съпруга/ на продавача, има качеството на кредитор спрямо другия законен наследник на продавача и има ли правен интерес да иска от името на този наследник възстановяване на запазената му част от наследството, изчерпващо се единствено с имота, предмет на предварителния договор, за да може след това да проведе успешно иск по чл.19 ЗЗД спрямо този наследник за възстановената част с оглед на това, че самата ищца като законен наследник е придобила другата половина от имота и е сляла качеството на кредитор и длъжник? Страната-жалбоподател се позовава на решение № 1054 от 21.12.2006 год. по гр.дело № 785/2005 год. на ВКС, ІІ г.о. Ответницата по касация Т. М. Е. е на становище, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, а по същество, че частната касационна жалба е неоснователна. Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното: Производството по гр.дело № 604/2010 год. на Казанлъшкия районен съд е било образувано по искова молба на П. М. З.-Е. срещу К. Ц. Ц.. Ищцата/сега частен жалбоподател/ твърди, че е законен наследник-преживяла съпруга на М. Е. Е., с когото сключила предварителен договор за продажба на процесния апартамент – негова индивидуална собственост. Твърди по-нататък, че след настъпване падежа по предварителния договор, завела срещу дъщерята на покойния си съпруг от първия му брак – Т. М. Е. иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. В хода на производството /гр.дело № 4/2008 год. на РС-Казанлък/ било установено, че със завещание от 25.03.1999 год. М. Е. завещал същия имот на дъщеря си. Ищцата завела срещу последната нов иск /гр.дело № 187/2008 год. на КРС/-за възстановяване на запазената си част от наследството. В това производство било установено, че М. Е. е съставил и второ завещание от 15.04.1999 год. – в полза на К. Ц. Ц., което според мотивите на решението отменя завещателното разпореждане в полза на Т. Е.. Искът по чл.19, ал.3 ЗЗД бил отхвърлен, тъй като имотът не бил в патримониума на ответницата, отново поради съставеното в полза на К. Ц. завещание. Ищцата/сега частен жалбоподател/ твърди, че решенията по водените от нея дела и наличието на второ, последващо завещание в полза на ответника, мотивират правния й интерес да проведе иск от името на Т. М. Е./длъжник по предварителния договор от 1999 год./ за възстановяване на запазената част от наследството на М. Е. Е. до размер на * идеална част. С исковата молба срещу К. Ц. ищцата е поискала възстановяване и на собствената си * запазена част от апартамента като наследник на М. Е. Е., както и отмяна на завещанието в полза на ответника в частта, която накърнява нейната и на Т. М. Е. запазени части. Първоинстанционният съд е прекратил производството в частта, с която ищцата упражнява правото на Т. М. Е. да иска намаляване на завещателното разпореждане в полза на К. Ц. Ц. до размера на запазената й част от наследството. Прието е, че предвид влязлото в сила решение по гр.дело № 4/2008 год. на РС-Казанлък, въпросът дали предварителния договор от 10.07.1999 год. може да бъде обявен за окончателен е бил разрешен, като макар и заявено само за част от имота, искането по чл.19, ал.3 ЗЗД е отхвърлено като неоснователно с мотиви и доводи за цялата сделка и за целия имот. Посочено е, че отхвърлянето на иска за половината от имота е резултат от частичното искане от страна на ищцата, а не от липсата на основателност за обявяване на предварителния договор за окончателен за целия имот. В. съд е потвърдил определението, като е приел, че за да упражни правото на иск, принадлежащо на Т. М. Е., ищцата/сега частен жалбоподател/ трябва съгласно чл.134, ал.1 ЗЗД да има качеството на кредитор, а такова качество тя ще има само ако е налице валиден предварителен договор. Прието е, че такова качество ищцата няма, а липсата на процесуална легитимация води до недопустимост на предявения иск. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението. Формулираният с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, още повече, че е налице до известна степен и сходство с казуса, по който е постановено решение № 1054 от 21.12.2006 год. по гр.дело № 785/2005 год. на ВКС, ІІ г.о. Според това решение, купувачът по договор за продажба е кредитор на продавача, макар и последният да не е бил собственик на продадения имот, но се явява единствен наследник по закон на действителния собственик/неговата майка/, която преди продажбата дарила апартамента на неговите деца. Посочено е, че купувачът на основание чл.134 ЗЗД разполага с възможността да упражни срещу надарените правото на длъжника по чл.30 ЗН като единствен наследник с право на запазена част, независимо, че договорът за продажба не е произвел транслативен ефект. Обжалваното определение е незаконосъобразно. Предварителният договор поражда задължение за сключване на окончателен договор, като насрещното право е преобразуващо – да се иска по съдебен ред сключването на окончателния договор – чл.19, ал.3 ЗЗД. Купувачът по предварителния договор има качеството на кредитор, т.е. има основание да реализира своето вземане по него, а продавачът е длъжник и има задължение да прехвърли валидно имота. За да бъде уважен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, ответникът трябва да е титуляр на правата, които ще бъдат прехвърлени със съдебното решение. Последното е деривативно правно основание. Ако ответникът не е собственик на вещта към момента на вписване на исковата молба, искът е неоснователен /решение № 452 от 22.03.2000 год. по гр.дело № 994/1999 год. на ВКС, V г.о.; решение № 932 от 04.10.1995 год. по гр.дело № 3244/1995 год. ВС, ІІ г.о./. В случай, че вещта е прехвърлена на трето лице преди вписване на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД, купувачът може да се защити с иск по чл.135 ЗЗД, като обяви за недействителна сделката, която го уврежда /решение № 776 от 25.09.2001 год. по гр.дело № 195/2001 год. на ВКС, ІІ г.о./. Ако към момента на вписването на исковата молба вещта не е била собственост на ответника, но последният я е придобил преди приключване на устните състезания, искът по чл.19, ал.3 ЗЗД следва да бъде уважен. Върховният касационен съд, ІІ г.о. в този си състав приема, че приобретателят по предварителния договор разполага и със защитата по чл.134 ЗЗД да упражни имущественото право на своя длъжник – наследник по закон на обещателя, като предяви иск по чл.30 ЗН за намаляване на завещанието, направено в полза на трето лице, с което се накърнява запазената част от наследството. Интерес да се упражни това имуществено потестативно право на длъжника-универсален правоприемник на обещателя е налице, когато бездействието на длъжника заплашва удовлетворението на кредитора-приобретател по предварителния договор. В случая, бездействието на наследник с право на запазена част да поиска намаляване на завещателното разпореждане, облагодетелстващо трето лице, застрашава кредитора, тъй като би довело до невъзможност да се удовлетвори с тази част от имуществото на длъжника. Ако такъв наследник не упражни правото си да иска намаление на завещанието, последиците от това негово бездействие се приравняват на тези от отказа от наследство /срвн., чл.56 ЗН/, при който кредиторите му могат да искат унищожението в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществото му. Евентуалното уважаване на предявения при условията на чл.134 ЗЗД конститутивен иск по чл.30 ЗН би довело до запазване на съответната част от наследственото имущество в патримониума на наследника на обещателя по предварителния договор, като се обезпечи последващо принудително изпълнение на задължението за прехвърляне на имота, при условие, че бъде заведен и проведен успешно иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. В настоящия случай, приобретателката по предварителния договор от 25.04.1997 год. има интерес да упражни косвения иск по чл.134 ЗЗД, като упражни правото на законния наследник на обещателя да иска намаляване на направеното от последния в полза на трето лице завещание до размера на запазената му част от наследството. Ищцата /сега частен жалбоподател/ продължава да има качеството кредитор, а наследникът, който не упражнява правото си на възстановяване на запазената си част от наследството все още е длъжник по съществуващото облигационно правоотношение, възникнало от сключения предварителен договор за продажба. Обстоятелството, че с влязло в сила решение № 697 от 16.11.2009 год. по гр.дело № 4/2008 год. на Казанлъшкия районен съд е бил отхвърлен иска на частната жалбоподателка срещу законната наследница на продавача по предварителния договор по чл.19, ал.3 ЗЗД, поради това, че процесният апартамент е станал собственост на трето лице по силата на саморъчното завещание от 15.04.1999 год., не изключва качеството кредитор на купувачката по договора от 25.04.1997 год. и качеството на длъжник по същия договор на универсалната правоприемница на обещателя. Силата на пресъдено нещо на решението по гр.дело № 4/2008 год. на Казанлъшкия районен съд, доколкото касае преюдициално правоотношение между процесуалния субституент и титуляр на правото, което кредиторът упражнява /и двете главни страни-ищци в процеса/, се разпростира само върху предмета на разрешения с него спор, така както е бил очертан с обстоятелствената част и петитума на исковата молба от 03.01.2008 год. и възраженията на ответната страна. С решението е отхвърлен иска за обявяване за окончателен предварителния договор по отношение на * идеална част от апартамента, като ищцата е твърдяла, че е придобила другата половина като наследник по закон на своя съпруг-обещател по договора от 25.04.1997 год. По същото дело ответницата е възразила, че предварителният договор е привиден, че не представлява разпоредително действие и че правото да се иска обявяването му за окончателен е погасено по давност /срвн. писмената защита на л.56/. Предвид на изложеното, налице е интерес за жалбоподателката да упражни по реда на чл.134 ЗЗД правото на Т. М. Е. да иска възстановяване на запазената й част от наследството на основание чл.30 ЗН и намаляване на завещателното разпореждане, направено в полза на ответника. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което заедно с потвърденото определение за прекратяване на производството подлежи на отмяна и връщане на делото на районния съд за продължаване на процесуалните действия по предявения иск от процесуалния субституент. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯВА определение № 118 от 16.05.2011 год. по ч.гр.дело № 229/2011 год. на Старозагорския окръжен съд и потвърденото с него определение на Казанлъшкия районен съд от 23.03.2011 год. за прекратяване на производството по гр.дело № 604/2011 год. в частта по иска за възстановяване на * идеална част – запазена част от наследствения апартамент, принадлежаща на Т. М. Е. и за отмяна на завещанието, с което е накърнена тази част. ВРЪЩА делото на Казанлъшкия районен съд за продължаване на процесуалните действия по предявените искове. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/