Р Е Ш Е Н И Е № 422 С о ф и я, 05 октомври 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 26 с е п т е м в р и 2011 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 1987/2011 година. Делото е образувано по жалби от защитниците на подсъдимите М. Н. Г. и Ф. А. П., двамата от П., адв.З..М. и адв.И.В. от САК срещу решение № 122 от 18.04.2011 г. по ВНОХД № 179/2011 г., постановено от Софийския апелативен съд, което се оспорва с доводи за наличие на касационно основание по чл. 348 ,ал.1, т.3 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Изложените в жалбите оплаквания се поддържат в касационното производство от подсъдимите и от процесуалните им представители адв.М. и адв.Сл.Д. от САК. Гражданската ищца М.С., чрез повереника си адв.Е.Д. от САК, в писмено становище моли жалбите да бъдат оставени без уважение, а атакуваното решение – в сила. Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 3 от 25.01.2011 г., постановена по НОХД № 348/2010 г. на Окръжен съд-Перник подсъдимите М. Н. Г. и Ф. А. П., двамата от П., са признати за виновни в извършването на 30.11.2009 г. в П., в съучастие като извършители, на престъпление по чл.199, ал.1, т.3, пр.2-ро вр.чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, като при условията на чл.58а вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК са им наложени наказания от по 3 години лишаване от свобода, изпълнението на които е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 години от влизане на присъдата в законна сила. С присъдата е уважен предявеният от пострадалата М. Т. С. от П. граждански иск за причинените й имуществени вреди от престъплението, като подсъдимите са осъдени общо да й възстановят сумата от 7 384,50 лв, ведно със законната лихва върху нея от датата на увреждането й – 30.11.2009 г. до изплащането й. Разпоредено е с веществените доказателства и са присъдени в тежест на подсъдимите направените по водене на делото разноски, включително и от гражданската ищца. Присъдата е била протестирана от представителя на районна прокуратура-Перник с оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимите наказание лишаване от свобода заради приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК с искане за изменяването й с отмяна на условното им осъждане. С въззивното решение обжалваната присъда е изменена, като е отменено приложението на чл.66, ал.1 от НК и е постановено подсъдимите да изтърпят наложените им наказания лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. В касационните жалби от защитниците се поддържа оплакването за явна несправедливост на наложените на подзащитните им наказания лишаване от свобода заради отмяната на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, като се прави искане за изменяне на обжалваното решение и прилагане института на условното осъждане спрямо двамата жалбоподатели. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, намира жалбите за подадени в законния срок, от лица, имащи право на жалба, срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК и като такива за допустими, като разгледани по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: При условията на съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.4 вр.чл.371, т.2 от НПК, подкрепеното от доказателствената основа самопризнание на жалбоподателите правилно е поставено в основата на осъдителната присъда, като фактите от кръга на чл.102 от НПК с основание са приети да са изпълнили с нужното съдържание състава на престъплението по чл.199, ал.1, т.3, пр.2-ро вр.чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК. Спор относно правнорелевантните факти и по приложението на материалния закон не възниква. Голословно наведеното в жалбата от защитника на подс.Г. и в съдебните прения пред касационната инстанция възражение за липса на подкрепа на извода на съда да са намерени част от вещите при претърсването в жилището му е в разрез с признатите от подсъдимите факти и с нищо не променя фактическата обстановка на осъществяване на деянието. Отделно от това, то се прави извън срока за касационно обжалване и обхвата на касационната проверка, инициирана с жалбите. Основното и в срок оплакване е срещу отмяната на приложението на чл.66, ал.1 от НК и за двамата подсъдими. ВКС намира възраженията за несправедливото им осъждане поради отказа на въззивния съд да потвърди условното им осъждане с постановяване ефективното изтърпяване на наложените им наказания за неоснователни. Наистина, и двамата подсъдими са млади хора, в началото на съзнателния си жизнен път. Подготовката за извършване на престъплението, упоритостта при осъществяването му на всяка цена да бъдат отнети колкото се може повече ценни вещи от пострадалата, привеждането й в критично за живота й състояние и умелото заличаване на част от следите говорят за оскъдица на морални скрупули и задръжки у подсъдимите, които за материални придобивки са готови да посегнат на здравето, а дори и на живота на жертвата си. Не без значение е отчетеното обстоятелство, че подс.П. месец и нещо преди инкриминираното деяние е извършил друг грабеж с използване на газов пистолет, макар и присъдата за това му деяние да е влязла в законна сила много по-късно. Участието на двамата подсъдими при осъществяване на деянието над св.С. не се различава съществено и правилно санкционирането им е равностойно. Както деянието, така и личността на двамата дейци се отличават със завишена степен на обществена опасност и изисква по-сериозно въздействие за поправянето и превъзпитаването им. С основание въззивният съд е приел, че с приложението на института на условното им осъждане това не би се постигнало и че се налага те да изтърпят минималните по размер наказания ефективно. Те с успех биха могли да подкрепят доводите си за манифестираната критичност към извършеното и за разкаянието си с възстановяване на вредните последици на пострадалата, а не да чакат да бъдат осъдени за тяхното репариране. ВКС също не намира основание да възприеме друго от изложеното от въззивния съд. Жалбоподателите са получили в достатъчна степен смекчаване на положението им на основа направените самопризнания, но по-голяма снизходителност би била неоправдана. Жалбите на защитниците им следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение следва да остане в сила. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 122 от 18.04.2011 г. по ВНОХД № 179/2011 г., постановено от Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :