Р Е Ш Е Н И Е №463 гр. София, 26 ноември 2015 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Ивайло Симов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 1101 по описа за 2015г. Производството е по реда на чл.346 ал.1 и сл. от НПК и е образувано по подадена жалба от подс.К. срещу решение № 92/01.06.2015г. по ВНОХД № 71/2015г. по описа на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдена изцяло присъда № 14/12.02.2015г. по НОХД № 635/2014г. по описа на Плевенски окръжен съд. В касационната жалба се навежда довод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като се заявява, че въззивният съд поради неоткриване на съдебно следствие не бил разпитал съучастник на подсъдимия, който бил автор на грабежа и от който е бил иззет предмет на престъплението. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пред касационната инстанция моли да се остави жалбата без уважение, тъй като не било нито едно от касационните основания по чл.3481 ал.1 от НПК. Атакуваният съдебен акт бил подробно и добре мотивиран, правилен и законосъобразен и моли да се остави решението в сила. Гражданският ищец и частен обвинител М., редовно призована, не се явява и не дава становище. Подс.К. се явява, представлява се от защитник, който поддържа касационната жалба, моли да се отмени решението и делото да се върне на въззивната инстанция. Подс.К. изразява становище за уважаване на жалбата. При последната си дума подсъдимият моли да се върне делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: Касационната инстанция в пределите на своите правомощия не намери претендираното съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът от първа инстанция с присъда № 14/12.02.2015г. по НОХД № 635/2014г. е признал подс.К. в извършване на престъпление в [населено място] по чл.199,ал.1,т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29,ал.1,б.“а“ и б.“б“ от НК, наложил му е наказание от 7 години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Зачетено е предварителното задържане на дееца,уважен е предявен граждански иск в размер на 52 лв.,като са присъдени и направените деловодни разноски. С решение № 92/01.06.2015г. по ВНОХД № 71/2015г. състав на Великотърновски апелативен съд е потвърдил изцяло присъдата. По време на наказателното производство е разпитан в качеството на свидетел и И. Ш., който като очевидец свидетелства за поведението на подс.К., извън показанията на пострадалата М.. Последната е разпитана по време на съдебното следствие пред съда от първата инстанция и категорично е свидетелствала за действията на подс.К.. В обясненията си по време на извършена очна ставка по време на съдебното следствие подс.К. е признал, че е отнел чанта на пострадалата. Настоявал е, че св.Ш. е душил пострадалата, последната е заявила точно обратното. Вярно е, че пострадалата е свидетелствала за действия на св.Ш., които са били насочени към отнемане на вещи, чрез пребъркване на джобовете и от лявата страна на свидетелката. Конституционно правомощие е на прокурора да повдигне обвинение и да го поддържа, по отношение на св.Ш. това не е сторено. Съдилищата по същество не са имали процесуалната възможност да внесат корекции в обвинението, особено пък що се отнася до включването и на друг подсъдим. Преценката на държавното обвинение обаче не е нарушило или ограничило правото на защита на подс.К., това право не е било нарушено или ограничено и от съдилищата от първата и въззивната инстанции. Съобразно приетите по делото факти участието на подс.К. и в двете проявни форми на съставното престъпление е налице, като за да бъде извършител, е достатъчно участието му в която и да е от тези две форми, разбира се, ако хипотетично се възприеме участието и на друг извършител. Определянето му като извършител на деянието в никакъв случай не е надценено, за да бъде оплакването му основателно. Напротив, пасивното поведение на държавното обвинение не дава процесуална възможност да въвеждане на нов участник в извършване на престъплението грабеж, но това не влошава наказателноправното положение на подс.К.. Напротив, той е наказан за самостоятелно участие в извършване на грабеж, а трайно установена от съдебната практика е по-тежката наказуемост при съучастие. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се явява изцяло неоснователно в такъв случай. Съдилищата са преценили всички необходими обстоятелства, очертани от доказателствената съвкупност по делото, подложили са на дължимия анализ събраните по делото доказателства, ограничени, естествено, от рамката на обвинението и е наложено едно справедливо с оглед на утежняващите вината обстоятелства по отношение на личността на подс.К. наказание под средния размер и към минимума на предвидената в закона санкция. Пак следва да се повтори, в преценката на съдилищата, по зависещи от държавното обвинение причини, не е залегнало отегчаващо вината обстоятелство относно евентуално съучастие, като това очевидно не уврежда по никакъв начин интересите на подс.К.. Касационният съдебен състав прие, че липсва основание за изменение или отмяна на атакуваното въззивно решение, поради което в цялост следва да бъде оставено в сила. С оглед на това и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 92/01.06.2015г. по ВНОХД № 71/2015г. по описа на Великотърновски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: