Ключови фрази
допустимост на иск * Разпределяне на ползването на съсобствена вещ * ревандикационен иск * съсобственост * сила на пресъдено нещо

Р Е Ш Е Н И Е

                   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                 53

 

София, 06.02.2009 г.

 

В    ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Върховен касационен съд  на Република България ,  трето Гражданско отделение, в закрито заседание на  03.02. 2009 год., в състав:                    

                   

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

                                                                                            ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                                                                                                                                               

         След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№                                               1/2009год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.278,ал.1, във вр. чл.274,ал.3,т.2 ГПК.

С определение от 15.10.2008 год. по ч. гр. д. №316/2008 год. на Кюстендилски окръжен съд е оставено в сила определение от 25.04.2008 год. по ч.гр.д. № 1371/2007 год. на Кюстендилския районен съд , с което е прекратено като недопустимо производството по предявения от Ц. В. К. и Д. В. К. и двамата от гр. К. против С. Г. М. и С. К. М. от същия град, иск по чл.32,ал.2 ЗС за разпределение на ползването на съсобствен имот, представляващ коридор/ тунел/ от 13 кв.м.

Срещу определението на КОС е постъпила частна жалба, подадена от Ц. В. К. и Д. В. К. , в която се сочи , че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос и като следствие на това – по неговия кореспондативен процесуалноправен въпрос, който от своя страна е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитето на правото, по см. на чл.280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.

Ответниците по частната жалба С. Г. М. и С. К. М. в писмен отговор по чл. 276,ал.1 ГПК, оспорват същата и молят като неоснователна да бъде оставена без уважение.

Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК , тъй като с обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по- нататъшното развитие на делото.

 

 

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение намира , че са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.3 ГПК тъй като с обжалваното въззивно определение съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос .

Разгледана по същество , частната жалба срещу въззивното определение е основателна, предвид следните съображения:

Кюстендилският окръжен съд е приел, че прекратителното определение на първоинстанционният съд е правилно, доколкото с влязло в сила решение по гр.д. № 1545/2004 год. на КРС са отхвърлени като неоснователни предявените от Ц. и Д. К. срещу С. и С. М. искове по чл. 108 и чл.109 ЗС относно същия коридор / тунел/, чието ползване се претендира да бъде разпределено като съсобствено между тях по реда на чл.32,ал.2 ЗС. Следователно, според съда със сила на присъдено нещо между страните е установено, че жалбоподателите не са съсобственици на процесния тунел, поради което не разполагат с правото на иск за разпределение на ползването му.

Така постановеното определение е неправилно. С цитираното решение по гр. д. №1545/2004 год. на СРС със сила на присъдено нещо е решен спора относно правото на ищците по делото и частни жалбоподатели в настоящото производство, да ревандикират процесния „тунел”. Основателността на това право, упражнено, чрез предявения иск по чл.108 ЗС, е обусловено от няколко кумулативно дадени предпоставки : ищците да са собственици на имота, имотът да се владее или държи от ответниците и това владеене или държане, да е без правно основание. Липсата на която и да е от тези предпоставки, а не само на първата от тях, има за последица отхвърляне на иска за ревандикация. Наличието или липсата на тези предпоставки са предмет на мотивите на съдебното решение, които не се ползват със сила на присъдено нещо. С оглед на това съдът неправилно е приел, че със сила на присъдено нещо е установено , че ищците – частни жалбоподатели не са собственици, респ. съсобственици на процесния имот. Силата на присъдено нещо на решението, на което съдът се е позовал, не обхваща този въпрос и той подлежи на самостоятелно изследване в производството по предявения иск по чл.32,ал.2 ЗС.

С оглед на горното, обжалваното определение е неправилно и подлежи на отмяна.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 15.10.2008 год. по ч.гр.д. № 316/2008 год. на Кюстендилския окръжен съд.

ОТМЕНЯ определение от 15.10.2008 год. по ч.гр.д. № 316/2008 год. на Кюстендилския окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО НА Кюстендилския районен съд за продължаване на процесуалните действия.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:

 

.