Р Е Ш Е Н И Е   №  123   София, 10 април 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети март  две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                            ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора М.Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 95/2009  година   Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия З. Й. Д. срещу въззивно решение № 178 от 25.11.2008г. по внохд  340/2008г.,с което е изменена присъда от 26.06.08г. по нохд № 68/08г. в наказателно-осъдителната й част и е намалено наказанието лишаване от свобода от пет години-на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, а наказанието лишаване от право да управлява МПС е намалено от седем години-на ПЕТ ГОДИНИ. Присъдата е изменена и в гражданско-осъдителната част,като обезщетението за присъдени неимуществени вреди е УВЕЛИЧЕНО от 15 000 лева на 25 000 лева. В жалбата се поддържат касационни основания по чл.348,ал.1 т.2,3 НПК. Подсъдимият намира,че необосновано и немотивирано първоинстанционният съд е отказал провеждане на производството по реда на чл.371,т.2 НПК. Нарушение е допуснал и въззивния съд,който не е намалил наказанието на това основание,с което също е допуснал процесуално нарушение. Налице е и противоречие в мотивите на въззивния съд. Приложена е разпоредбата на чл.55,ал.1 т.1 НК,като в мотивите е отбелязано „би могло да се приложи разпоредбата на чл.55,ал.1 т.1 НК,тъй като предвиденото в закона наказание би било прекалено тежко за подсъдимия.”,както и ...”да се слезе под предвидения минимум,като се намали наказанието от пет години на три години”. Същевременно с диспозитива на решението наказанието е определено в неговата долна граница от три години лишаване от свобода,а не под минималния му размер. Не е ясно каква е волята на съда,което предпоставя противоречие равносилно на липса на мотиви в тази част на съдебния акт. На последно място се прави довод за явна несправедливост на наказанието ,тъй като е налице необоснован отказ да се приложи разпоредбата на чл.66,ал. НК. В този смисъл подсъдимият прави искане за отменяване на решението и връщане на делото за ново разглеждане ,алтернативно се поддържа изменяване на решението и прилагане от настоящата инстанция разпоредбите на чл.55,ал.1 т.1 НК и на чл.66,ал.1 НК. Гражданският ищец и повереника не се явиха в съдебно заседание. Становище по жалбата не е представено. Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 25/26.06.2008г. по нохд № 68/2008г. Добричкият окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим З. Й. Д. за ВИНОВЕН в това,че на 18/19.08.2007г. в гр. Д.,при управление на лек автомобил „Фолсваген Голф” с К № Тх 9675 НХ/М 6954АР/ превишавайки разрешената за населеното място скорост от 50 км/ч, и неизпълнявайки задължението си да спре превозното средство при възникнала опасност,нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20,ал.2 и чл.21,ал.1 от ЗДвП,като по непредпазливост причинил смъртта на Д. Д. Р. с ЕГН ********** и е избягал от местопроизшествието,поради което и на основание чл.343,ал.3 пр.4,б.”б” във вр.с чл.343,ал.1,чл.342,ал.1,чл.343г и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ЛЕК режим на изтърпяване. ЛИШИЛ е подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ. С присъдата съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия да ЗАПЛАТИ на ДЖЕВДЖЕТ РЕДЖЕБ С. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на ПЕТНАДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА,ведно със законните последици. Произнесъл се е по веществените доказателства. Касационната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА: Първоинстанционното производство е разгледано по общия ред. Преди даване ход на делото адв. Я защитника на подсъдимия е направил искане делото да се разгледа по реда на чл.371 т.2 НПК при предварително изслушване на подсъдимия . Прокурорът по делото също е дал съгласие. Заявил ,че „Може да се уважи искането направено от защитника”. След съвещание,съдът е отхвърлил искането за провеждане на съкратено съдебно производство с признаване изцяло на обвинението и при съгласието да не се събират доказателства за фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт. Мотиви в определението съдът не е изложил. С въззивната жалба защитника на подсъдимия е повдигнал довод за процесуално нарушение поради отказ за разглеждане на делото по реда на чл.371,т.2 НПК. На л.31 от решението въззивната инстанция е приела,че решаващият съд преценява дали да уважи искането. Приел е също така,че съдът не е задължен да излага аргументи,защо не приема искането за предварително изслушване. В тази част преценката на съда е неправилна. Съгласно чл.372,ал.4,в случаите по чл.371,т.2 когато установи,че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства,съдът с определение обявява,че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието,без да събира доказателства за фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинението. От прочита на правната норма става ясно,че преди да постанови предварително изслушване,съдът следва да направи констатация,че самопризнанието се подкрепя от доказателствата на досъдебното производство. От това следва,че за да направи отказ от предварително изслушване,съдът също следва да се мотивира,като в мотивите на определението постанови,че условията не са налице,защото самопризнанието не се подкрепя от събраните доказателства. Отказът може да се мотивира още и с обстоятелството,че процесуалните действия по разследването не са извършени при условията и по реда предвидени в НПК. Следователно,мотивираният отказ от приложение на чл.371,т.2 НПК е задължителен. С изменението на НПК/ДВ бр.109 от 2008г./ законодателят внесе яснота в правоприлагането на разпоредбите по глава двадесет и седма,като в създадената нова разпоредба на чл.370,ал.2 НПК постанови,че „Съдът не може да отхвърли искането на подсъдимия за предварително изслушване,когато са налице условията по тази глава”. Задължителните условия на които следва да отговаря искането за предварително изслушване са изброени в посочената разпоредба на чл.372 т.2,3 НПК. От изложеното следва,че отказът от предварително изслушване,за да е законосъобразен,следва да е мотивиран в съответствие с изискванията на посочената разпоредба. В случая,въззивният съд е приел,че въпреки липсата на мотиви за отказа,той е обоснован,защото подсъдимият е твърдял съпричиняване от страна на пострадалия,което е налагало събиране на доказателства в тази насока. Възражението за съпричиняване съставлява отклонение от обвинителната теза за деяние по повдигнатото обвинение,което предпоставя изслушване на технически и медицински експертизи,назначаване на нови,респ.провеждане на следствен експеримент. От друга страна,проведеното производство по общия ред в пълен обем е гарантирало в състезателния процес да се провери обвинителната теза посредством събирането и проверката на доказателствата. В този смисъл,правата на подсъдимия свързани с установяване на обективната истина са били защитени. Доколкото е налице процесуално нарушение, то последното не е основание за отмяна на съдебния акт. Единствено може да се обсъжда възможността за саниране на това нарушение,като подсъдимото лице се постави в хипотезата на чл.372,т.2 НПК и му се даде възможност да ползва разпоредбата на чл.55,ал.1 т.1 НПК,каквато би имал при производството по чл.373,ал.2 вр.с чл.372,т.2 НПК. На второ място,въззивният съд е приел,че инкриминираното деяние,настъпило със смъртта на пострадалия е било улеснено от неправилното движение на последния по пътното платно. Прието е,че той се е намирал неправомерно на пътното платно,бил е от страна водача на таксиметровия автомобил и се опитвал да му обясни нещо. Затова съдът е счел,че следва да се приложи чл.55,ал.1 т.1 НПК и наказанието се намали под законовия минимум/л.32 от мотивите/. Наказанието визирано в чл.343,ал.3,предл.последно б.”б” НК е от три до десет години лишаване от свобода. Това означава,че след като съдът е приложил чл.55,ал.1 т.1 НК,наказанието не може да бъде отмерено в минималния му размер,а задължително под него. В този смисъл въззивният съд е допуснал нарушение на закона в санкционната му част. Прилагайки чл.55 ,ал.1 т.1 НК е намалил наказанието на три години, вместо под най-ниския му предел. Неправилното приложение на закона е довело до явна несправедливост на наказанието,тъй като въпреки мотивите за наказание при условията на чл.55 НК,наказанието е намалено по реда на чл.54 НК. Като взе предвид фактическите обстоятелства по делото,високата степен на обществена опасност на деянието,данните за личността на подсъдимия,касационният състав намери,че наказанието следва да се намали на две години лишаване от свобода. Вторият въпрос във връзка с наказанието е начина на неговото изтърпяване. Формално погледнато предвид реабилитацията на подсъдимия по предходно осъждане,което е заличило последиците от него,дава основание за приложение на разпоредбата на чл.66,ал.1 НК. Фактическите обстоятелства по делото обаче,обсъдени от двете редовни съдебни инстанции обуславят извод,че деянието е с повишена степен на обществена опасност,а поведението на подсъдимия извън квалификацията е особено укоримо ,предвид и данните за противообществени прояви включително и по ЗДвП,липсата на загриженост за съдбата на жертвата,забавяне на необходимите следствени действия и осуетяване на наказателното преследване. Не на последно място, правилно е отчетена от първоинстанционния съд високата степен на обществена опасност на деянието в обществен план,а именно -огромният брой загинали по пътищата ,в резултат на липса на дисциплина и на отговорност при упражняване на дейност свързана с източник на повишена опасност. В този смисъл за целите на наказанието в личен и генерален аспект,е необходимо и обществено оправдано,наказанието да се изтърпи ефективно,при постановения лек режим. В останалата част,решението следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл.354,ал.1 т. Върховният касационен съд,трето наказателно отделение     Р Е Ш И:     ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 178 от 25.11.2008г. по внохд № 340/2008г. по описа на Варненския апелативен съд,като НАМАЛЯВА наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,определено при условията на чл.55,ал.1 т.1 НПК от три години на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ,при постановения ЛЕК РЕЖИМ на изтърпяване. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: