1 Р Е Ш Е Н И Е №412 гр.София, 14 октомври 2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ:Цветинка Пашкунова Павлина Панова с участието на прокурора П. Маринова и при секретаря И. Илиева, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 419/2010 година Производството е образувано по протест на прокурор от Софийска апелативна прокуратура и по жалбата на подсъдимия Р. И. Т. против решение № 136 от 27.04.2010 год. по внохд № 754/2009 год. на Софийски апелативен съд. Протеста е само с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание с приложението на чл.55 НК от въззивната инстанция, без да са изложени мотиви за това.Счита се, че по делото липсват многобройни смекчаващи или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. В жалбата на подсъдимия изготвена от адв.Йорданов е на посочените касационни основания по чл.348 ал.1,т.т.1 и 2 НПК. Доводите в тяхна подкрепа се изразяват в разпит на свидетели, преди образуване на досъдебното производство и са ползвани при постановяване на присъдата.Сумата получена на 2001 год. от 44.40 лв., която според съда е получил без правно основание за транспортни разходи, следва да се приеме като деяние, което е малозначително и неговата обществена опасност е явно незначителна, като се приложи чл.9 ал.2 НК и тази сума се приспадне от обвинението.След това има период повече от една година, които е продължителен, за да се приложи чл.26 ал.1 НК.Разследващия орган и въззивният съд са отказали за разпитат свМ.Р. за отношенията на подсъдимия със съдия К.В обвинителния акт не е посочено кои нормативни актове не разрешават на подсъдимия да ползва транспортни разходи, с което е ограничено правото му на защита.Те са одобрявани от председателя на окръжния съд, което изключва наказателната му отговорност, поради липса на умисъл.Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.В съдебно заседание защитата поддържа жалбата. Представителят Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста като счита, че наложеното наказание за извършеното престъпление е справедливо. Повереникът на гражданския ищец Районен съд-гр.Бяла е на становище за оставяне в сила решението в гражданско осъдителната част, като правилно и законосъобразно. Прокурорът даде заключение също за неоснователност на жалбата поради това, че не са допуснати процесуални нарушения от инстанциите по същество.Подсъдимият е извършено деянието умишлено, и е неоснователно твърдението, че след като П. на окръжния съд е утвърдил разходите, не следва да носи отговорност. ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 67 от 22.04.2009 год. по внохд № 903/09 год.Софийски градски съд е признал подсъдимия Р. И. Т. за виновен в извършено престъпление по чл.201 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 НК и на основание чл.54 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години.Осъден е да заплати на РС-Бяла сумата от 4 969.94 лв. за причинени имуществени вреди със законните последици. С обжалваното решение присъдата е изменена, в частта за наказанието, като на основание чл.55 ал.1, т.2, б.”б” НК е наложено наказание „пробация”, включваща мерките по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 НК за срок от по шест месеца.Оправдан е в извършено престъпление по чл.201 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 НК за периода 2002 год. в рамките на продължаваното престъпление.В останалата част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1, т.1 НПК намира, че протеста и жалбата са НЕОСНОВАТЕЛНИ. По протеста на прокурора: Определеното от въззивната инстанция наказание „пробация” не е явно несправедливо, както се поддържа и от представителя на обвинителната власт.С основание въз основа на приетите наличните смекчаващи отговорността обстоятелства от първостепенния съд е прието, че са налице предпоставките за приложението на чл.55 ал.1, т.2, б.”б” НК.То е съобразено с личността на дееца и извършеното от него престъпление и напълно отговаря на целите предвидени в чл.36 НК. По жалбата на подсъдимия Т.: Въззивният съд детайлно е обсъдил доказателствената съвкупност събрана и проверена от първата инстанция.Попълнила е същата с нови гласни и писмени доказателства /главно по свой почин/ и на основата на задълбочен анализ е извел правните си изводи по делото.В жалбата се оспорва достоверността на доказателствата, който въпрос детайлно е обсъден от двете предходни инстанции.Мотивите на решението съдържат обстоятелствен и аналитичен разбор на всички обстоятелства по делото и внимателно са изследвани противоречивите доказателствени материали.Колкото и обстойни да са възраженията в тази насока, те не могат да доведат да искания резултат-извод за допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.Изложени са подробни съображения от инстанциите по същество кои обстоятелства са приети за установени и въз основа на какви доказателствени източници. Приетата за установена от двете съдебни инстанции фактическа обстановка се свежда до това, че подсъдимия Т., в качеството се на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1, б.”б” НК-председател на РС-гр.Бяла за времето от м.януари 2001 год. до 15.03.2007 год. при условията на продължавано престъпление, в нарушение на чл.36 ал.3 от Постановление № 8 на МС от 17.01.2001 год. е издавал заповеди, въз основа на които получавал парични суми за транспортни разходи до гр.Русе и обратно.С подписаните от него разходно касови ордери е получил от касата на съда сумата от 4 969.94 лв.За инкриминирания период на подсъдимия не са се полагали пътни разноски по силата на Постановлението.То се отнася само за служители с местоживеене в населени места, различни от гр.Бяла.След като тази сума е изразходвал за лични нужди, дейността му законосъобразно е квалифицирана като съставомерна по чл.201 НК. От събраните по делото две групи гласни и писмени доказателства, безспорно е установено, че през този период подсъдимият Т. не е живял в гр.Русе и да е пътувал до местоработата си в гр.Бяла, за да има основание за получаване на транспортни разходи. Въззивният съд с мотивирано определение основателно е отказал да бъдат разпитани искани от защитата свидетели, след като част от обстоятелствата за които е искано да бъдат разпитани за изяснени чрез други доказателства и доказателствени средства, а други са извън предмета на доказване и нямат значение за правилното решаване на делото. Неоснователно е и възражението, че служители от съда /посочени в жалбата/ са разпитани като свидетели на досъдебното производство, преди датата на образуването му, разпитани са от съда и техните показания за ползвани при постановяване на присъдата.Вярно е, че в заглавната част на протоколите за разпит както свидетели, следователят е отбелязал дати 20 и 21.08.2008 год., но в самите протоколи след разясняване на техните права и отговорността за лъжесвидетелстване изрично е отбелязано, че разпитите са проведени на 20 и съответно на 21.10.2008 год., и тяхната продължителност по време.С постановление на прокурор от С. производството е образувано на 28.09.008 год., а делото заведено в НСЛ.СЛ.с вх.№ 9557 на 03.09.2008 год. под номер на досъдебното производство-109 от същата дата, който е отбелязан и в протоколите за разпит, което е невъзможно, ако са проведени преди тази дата.Очевидно си касае за фактическа грешка, която не може да се приеме за процесуално нарушение, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия.Още повече към показанията на тези свидетели въззивният съд /на 5, абз.посл./ по отношение на това, дали подс.Т. и живял постоянно в жилището си в гр.Бяла, са обсъдени критично, поради влошени отношения между тях.Част от тях са възприети като достоверни, само по отношение на изготвянето и одобряването на заповедите и списъците за изплащане на пътни разходи, както и че изплащането на парите е ставало въз основа на подписани от подсъдимия РКО, за които обстоятелства не се спори и безспорно са потвърдени от приложените по делото писмени доказателства. Независимо, че въззивната инстанция е изключила от продължаваното престъпление периода за 2002 год. /поради липсата за тази година на РКО/ не се променя неразривната връзка между отделните деяния, като приемственост във времето, за да се оценяват като самостоятелни престъпления, а не като едно престъпление с общ престъпен резултат.Затова не може да се възприеме твърдяното в жалбата, че след като за 2001 год. подсъдимият е получил 44.60 лв.за транспортни разходи, без правно основание, то деянието е малозначително и неговата обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл.9 ал.2 НК.Когато деянията са свързани в обективна и субективна връзка, поради групиране на обществено опасните последици, те престават да бъдат малозначителни. Неоснователно е и оплакването, че в обвинителния акт не е посочено кои нормативни актове не разрешават ползването на транспортни разходи от подсъдимия, с което е ограничено правото му на защита, след като не е могъл за знае в какво точно е обвинен.На л.3/абз.1/ и 6 /абз.1/ от обстоятелствената част са изложени конкретните основания за тяхното получаване и въз основа на кои Постановления на МС.Поведението на подсъдимия Т. е в грубо нарушение на нормативната уредба, съгласно издадените постановления на МС за изпълнение на държавния бюджет за всяка година и съответните решения на В. съдебен съвет, според които за заплащането на такива разходи, следва местоживеенето на служителя и неговата месторабота да са в различни населени места.Те са достатъчно конкретни и ясни, за да създават неяснота в обвинението и да са пречка за организиране на пълноценна защита. Не го оневинява обстоятелството, че заповедите изготвяни от подсъдимия за транспортни разходи на съдии и служители, са одобрявани от Председателя на окръжния съд.Служебните задължения на подсъдимия Т. са били уредени в Закона за съдебната власт.Съдилищата в РБ са юридически лица на бюджетна издръжка и като второстепенен разпоредител с бюджетните средства се явява техният председател.Именно в това си качество е разпоредил изплащането на тези разходи, за които действия не се изисква одобрение.Контрол върху тази дейност се осъществява от В. и Сметната палата.Формалното одобрение от П. на окръжния съд, не изключва умисъла на подсъдимия, след като няма контролни функции, спрямо изразходваните от него бюджетни средства. Фактическата обстановка по делото е категорично и несъмнено установена от кредитираните доказателствени източници при спазване на процесуалния закон от контролираните съдебни инстанции.Възприетите факти са основани на обективен всестранен и пълен анализ на доказателствената съвкупност, спазени са процесуалните изисквания на чл.14 ал.1 НПК за начина на формиране на вътрешното убеждение на съда и затова не са допуснати съществени процесуални нарушения по чл.348 ал.3,т.1, вр. с ал.1, т.2 НПК, което да води до отмяна на решението. Въз основа на правилно приетите фактически положения,които не могат да бъдат променяни от касационната инстанция е обоснован извода, че подс.Т. като длъжностно лице е присвоил инкриминираните суми, връчени в това му качество да ги пази и управлява, поради което е осъществил всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл.201 НК.В рамките на тези констатации законът е приложен правилно и не е допуснато нарушение по смисъла на чл.348 ал.2 вр. с ал.1, т.1 НПК. По изложени съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ,в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 136 от 27.04.2010 год. постановено по внохд № 754 по описа за 2009 год. на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: