определение по гр.д.№ 498 от 2021 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 163

Гр. София, 16.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 498 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. А. М. и Х. А. Х. срещу решение № 260021 от 06.10.2020 г. по в.гр.д. № 155 от 2020 г. на Разградския окръжен съд, с което е:
1. потвърдено решение № 100 от 08.04.2020 г. по гр.д.№ 145 от 2018 г. на Разградския районен съд в частта му за изнасяне на публична продан на дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-37 от 10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, ведно с намиращите се в него сгради: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ... със застроена площ от 76 кв.м., състояща се от кухня със склад, стая за живеене и санитарно помещение; сграда, преустроена и ползвана като жилищна с идентификатор ... със застроена площ от 30 кв.м., състояща се от кухня, баня с тоалетна и две жилищни стаи; сграда с идентификатор ... със застроена площ от 13 кв.м., ползвана за живеене, състояща се от една стая; сграда с идентификатор ... със застроена площ от 40 кв.м., ползвана за живеене, състояща се от помещение за живеене и антре, както и стопанска постройка със застроена площ от 18 кв.м., състояща се от две складови помещения и
2. изменено решението на Разградския районен съд в частта му, касаеща претенциите на М. И. М. срещу Ю. А. М. и Х. А. Х. за извършени в делбения имот подобрения.
Касаторите твърдят, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Считат, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС и че от значение за точното прилагане на закона би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси:
1. Към кой момент се преценява дали дадено помещение представлява самостоятелно жилище и може да бъде предоставено в реален дял на съделител ?
2. Следва ли да бъде назначена съдебно-техническа експертиза, която да отговори на този въпрос, като раздели периодите към момента на извършването и понастоящем ?
По тези два въпроса се сочи противоречие с решение № 1353 от 26.11.2008 г. по гр.д.№ 6286 от 2007 г. на ВКС, ГК, V г.о.
3. Може ли сграда, която се самосрутва, да представлява самостоятелно жилище и да бъде предоставена в реален дял на съделител ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 645 от 08.07.2009 г. по гр.д.№ 1051 от 2008 г. на ВКС, ГК, I г.о.
4. Може ли сгради с неизяснен статут, които винаги са били ползвани като жилищни и при наличие на съгласие на съделителите, да бъдат предоставени в реален дял на отделен съделител ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 62 от 30.03.2011 г. по гр.д.№ 148 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 100 от 25.06.2014 г. по гр.д.№ 4966 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о.
5. В кои случаи се приема, че е оборена презумпцията на чл.92 ЗС и по конкретното дело дали е била оборена ? По този въпрос касаторите твърдят, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
6. От кой момент започва да тече погасителната давност за вземания, извършени в чужд/съсобствен имот от държател/съсобственик подобрения ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 912 от 02.02.2010 г. по гр.д.№ 4713 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 663 от 05.02.2005 г. по гр.д.№ 444 от 2005 г. на ВКС , ГК, I г.о.
В писмен отговор от 11.01.2021 г. ответницата по жалбата М. И. М. оспорва същата. Моли решението на Разградския окръжен съд да не бъде допускано до касационно обжалване.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо г.о. счита следното:
I. По допустимостта на касационната жалба: Касационната жалба в частта й, касаеща решението на въззивния съд по претенциите за подобрения в делбения имот, е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Видно от молбата на М. И. М., находяща се на лист 198 от делото на районния съд, в първото по делото заседание след допускане на делбата съделителката М. М. е предявила два иска по чл.346 ГПК срещу Ю. М. и Х. Х., всеки с цена от 1906,25 лв. Съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК цената на тези искове е 1906,25 лв., тоест под 5 000 лв. Тези искове нямат обуславящо значение за иска за делба, поради което и предвид тяхната цена, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК въззивното решение по тях не подлежи на касационно обжалване.
В останалата част /касаеща решението за изнасяне на делбения имот на публична продан/ касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ответници по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.
II. По наличието на основание за допускане на касационно обжалване на решението в частта му за изнасяне на делбения имот на публична продан: За да потвърди първоинстанционното решение в частта му за изнасяне на имота на публична продан, въззивният съд е приел, че претенцията на Ю. А. М. и Х. А. Х. за възлагане на делбения имот на основание чл.349, ал.2 ГПК е неоснователна, тъй като те не са доказали, че са живели в имота по време на откриване на наследството и че не притежават друго жилище. Прието е и че имотът не може да бъде разпределен по реда на чл.353 ГПК, тъй като от него не могат да бъдат обособени дялове за всеки един от съделителите. Съдът е приел, че не може да се обособят три равностойни дяла /по един за всеки от съделителите/, тъй като само две от построените в дворното място сгради представляват жилище по смисъла на чл.40 ЗУТ /сградата с идентификатор ... и сградата с идентификатор .../, а останалите три сгради, макар две от тях реално да се ползват за живеене, не представляват жилища по смисъла на чл.40 ЗУТ. Съдът е достигнал до този извод въз основа на приети по делото заключения на съдебно-технически експертизи за вида и характера на намиращите се в дворното място постройки към настоящия момент, но не и към момента на изграждането им и преустройството им в жилищни.
С оглед тези мотиви на съда касационното обжалване на решението в частта за изнасяне на делбените имоти на публична продан следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие с решение № 1353 от 26.11.2008 г. по гр.д.№ 6286 от 2007 г. на ВКС, ГК, V г.о./ по първия поставен от касаторите въпрос, доуточнен от ВКС в следния смисъл: При извършване на делба на поземлен имот с няколко сгради, към кой момент съдът следва да прецени дали те представляват жилищни сгради и дали са „търпими“ постройки по смисъла на ЗУТ: към момента на изграждането им, към момента на преустройството им от друг вид сгради в жилищни или към момента на извършване на делбата ?
По този въпрос в посоченото от касаторите решение № 1353 от 26.11.2008 г. по гр.д.№ 6286 от 2007 г. на ВКС, ГК, V г.о. е прието, че дали дадени помещения представляват самостоятелно жилище, се преценява с оглед на действалите към момента на изграждането им строителни правила и норми, а ако се касае за незаконно строителство е необходимо да се изследва и дали строежът е „търпим“ при условията на пар.16 от ПЗР на ЗУТ. За изясняването на тези обстоятелства е необходимо страните да изложат твърденията си за това в какъв обем е осъществено строителството, както и са необходими специални знания с оглед на преценката дали същото е довело до възникване на нов обект на вещни права.
В противоречие на това решение на ВКС съдът е преценил дали намиращите се в дворното място пет сгради са жилищни с оглед действащите към настоящия момент строителни правила и норми /чл.40 ЗУТ/, като не е изискал от страните да изложат твърдения за момента на изграждането и момента на преустройството на сградите в жилищни. Освен това, не е поставил задача на съдебно-техническата експертиза за установяване на това дали съобразно действалите към момента на изграждането и към момента на преустройството строителни правила и норми сградите са можели да се определят като „жилища“ и за това дали те са „търпими“ постройки по смисъла на ЗУТ.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационната жалба на Ю. А. М. и Х. А. Х. срещу решение № 260021 от 06.10.2020 г. по в.гр.д. № 155 от 2020 г. на Разградския окръжен съд в частта му, касаеща претенциите по чл.346 ГПК.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260021 от 06.10.2020 г. по в.гр.д. № 155 от 2020 г. на Разградския окръжен съд в частта му, касаеща изнасянето на делбения имот на публична продан.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата им в размер на 1134 лв. /хиляда сто тридесет и четири лева/.
УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
Определението в частта за допускане на касационното обжалване е окончателно и не подлежи на обжалване.
Определението в частта за оставяне на касационната жалба без разглеждане подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.