Р Е Ш Е Н И Е № 75 София, 16.07.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 6599 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 105 от 07.07.2014г. по гр.д. № 277/2014г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено решение № 26 от 05.02.2014 г. по гр.д. № 968/2012г. на Добрички окръжен съд в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС и по чл. 26 ЗЗД и вместо това е постановено следното: 1/ признато е за установено правото на собственост на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, върху недвижими имоти, находящи се в урбанизирана територия с трайно предназначение „стопански двор” в землището на [населено място], [община], кв. 34, парцел 501, а именно: а/ ПИ № 23.769.501.350 с площ 1566 кв.м. със съоръжение „асфалтова площадка” - за усвоената от ответника ид.ч. от 791 кв.м.; б/ ПИ № 23769.501.347 с площ 1527 кв.м. - свободен имот; в/ ПИ № 23769.501.345 с площ 891 кв.м. със сграда „кантар” - за усвоената част от 286 кв.м.; г/ ПИ № 23769.501.346 с площ 3724 кв.м. със сграда „краварник” за усвоените от ответника ид.ч. от 1193 кв.м. и е осъден [фирма] да предаде владението върху описаните имоти; 2/ обявени са за нищожни: а/ нотариален акт № 53, т.VІІ, н.д. № 1966, рег.№ 3362/10.09.2008г.; б/ нотариален акт № 54, т. VІІ, нот.д. № 1967, рег. № 3363 от 10.09.2008г. на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД; в/ сделката по нотариален акт № 178, т.ІХ, н.д. № 1661, рег.№ 3772 от 30.09.2009г. на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД по отношение на следните имоти, представляващи части от стопанския двор в [населено място]-ДПФ: от ПИ № 23.769.501.350 - 791 кв.м.; от ПИ № 23769.501.345 - 286 кв.м.; от ПИ № 23769.501.346 - 1193 кв.м. и ПИ № 23769.501.347 с площ 1527 кв.м. В останалата обжалвана част - по отношение на предявените инцидентни установителни искове първоинстанционното решение е потвърдено. Касационна жалба е подадена от ответниците по иска Н. Г. М. лично и като [фирма] с ЕИК[ЕИК] и от Д. Г. М. чрез пълномощника им адв. Е. Ф. и е насочена срещу частта от решението, с която са уважени предявените искове. Наведени са оплаквания за недопустимост на решението и за неправилност поради необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Касационната жалба е бланкетна. По-подробно изложение на основанията за касационно обжалване е извършено в допълнителна молба от 11.09.2014г. по указание на съда. Доводите са за: липса на активна легитимация на ищеца, респ. за ненадлежно упражняване правото на иск; за нередовност на исковата молба поради липса на актуална индивидуализация на недвижимия имот и липса на пълна идентификация; за нарушение на чл. 235 ГПК поради липса на фактически констатации, които да обуславят извода, че спорният имот има статут на земя в стопански двор на бивше ТКЗС; нарушение на материалния закон - чл. 17,ал.3, чл. 19, ал.2 и 4 от Конституцията и чл. 26, ал.2 ЗЗД. Ответникът Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, изразява становище за неоснователност на жалбата. Подпомагащата страна [фирма] също заявява становище за неоснователност на жалбата. Подпомагащата страна [община] не е представила писмен отговор. С определение № 444 от 09.12.2014г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по два въпроса: 1/редовна ли е исковата молба за защита на реална част от недвижим имот, без да са посочени границите на тази част и 2/ допустим ли е иск за нищожност по чл. 26 ЗЗД на констативен нотариален акт; 3/ нищожна ли е на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД продажбата на недвижим имот, извършена от несобственик. С молба от 17.02.2015г. касаторите са отправили искане за спиране на производството по делото и сезиране на Конституционния съд на основание чл.150, ал.2 от Конституцията с искане за установяване противоконституционност на чл. 24, ал.7, пр.1 от ЗСПЗЗ и §1 от Закона за допълване на Закона за собствеността. Ответникът по жалбата и третото лице помагач [фирма] са изразили становища за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по искове по чл. 26 ЗЗД и ревандикационен иск, предявени от Министъра на земеделието и храните против Н. Г. М. лично и в качеството му на [фирма] и Д. Г. М.. Ищецът поддържа, че е собственик на претендираните имоти, тъй като те са част от държавния поземлен фонд. Спорните площи, държани от ответника, са включени в имот с идентификатор 23769.501.603, ситуирани са в двора на бивше ТКЗС и са свободни, незастроени, прилежащи към сгради на организации по § 12 и 19 ЗСПЗЗ и чл. 45а ППЗСПЗЗ. В исковата молба спорните имоти са индивидуализирани като части от имоти с идентификатори 350, 347, 346, 345 по кадастралната карта, одобрена през 2003г. Установено е, че с нотариален акт № 23 от 15.09.2007г. Г. М. Т. и М. А. Т. даряват на сина си Н. Г. М. поземлен имот в урбанизирана територия с площ 1334 кв.м., с начин на ползване: стопански двор, представляващ ПИ 23769.501.343 по кадастралната карта на [населено място], заедно с построената в него дърводелска работилница. С нотариален акт № 134 от 10.09.2008г. Н. М. е признат за собственик по давност върху имот с площ 4850 кв.м., част от ПИ 23769.501.603, целия от 6184 кв.м. С нотариален акт № 135 от същата дата е признато правото на собственост върху цялата площ на ПИ 23769.501.603, а именно върху 6184 кв.м. /сбор от площите по предходните два нотариални акта/. С договор за покупко-продажба от 2009г. правото на собственост е прехвърлено от Н. М. и съпругата му Д. М. на [фирма]. Установено е, че върху имота приобретателят е построил семеен хотел. Техническата експертиза сочи, че за стопанския двор на бившето ТКЗС няма изработен парцеларен план, понеже той се намира в границите на населеното място, за което има одобрен застроителен и регулационен план /ЗРП/ от 1996г. През 2003г. е одобрена кадастралната карта на селото като процесните имоти са нанесени с границите по ЗРП и посочени площи. През 2008г. по заявление на ответника Н. М. е нанесен в кадастралната карта ПИ 23769.501.603 с площ 6 184 кв.м., който обхваща части или поглъща изцяло имотите 343, 345, 346, 347, 350, съществуващи по одобрената през 2003г. кадастрална карта. Нанасянето на имота е извършено, без да е издадена заповед за изменение на кадастралната карта. Индивидуализацията на имотите по исковата молба е по идентификаторите на имотите по кадастралната карта, одобрена през 2003г. За да уважи иска съдът е приел, че държавният поземлен фонд включва и земите в стопанските дворове на бившите ТКЗС, като земите от този фонд не могат да бъдат придобивани по давност - чл. 24, ал.7 ЗСПЗЗ. Затова съдът е счел, че частите от имоти, включени в новонанесения имот № 603, са държавна собственост и ответникът Н. М. не е могъл да придобие правото на собственост върху тях, нито да се разпорежда с него. Поради това е уважил иска по чл. 108 ЗС. По исковете по чл. 26 ЗЗД съдът е изложил съображения, че нотариалните удостоверявания в двата констативни нотариални акта са опровергани и противоречат на закона, поради което са нищожни на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД. Сделката, с която Н. М. се е разпоредил с имота, пък е прогласена за нищожна на основание чл.26, ал.2 ЗЗД като сключена от несобственик. По искането по чл. 150, ал.2 от Конституцията за спиране на производството и сезиране на Конституционния съд. Поддържа се от касаторите, че съставът на Върховния касационен съд следва да упражни това свое правомощие с оглед изясняване на въпроса дали разпоредбите на §1 от ЗД ЗС и на чл. 24, ал.1, пр.1 ЗСПЗЗ противоречат на чл.6, ал.2, чл.17, ал.1 и 3 и чл.19, ал.2 и 4 КРБ. Развити са съображения, че нормите са дискриминационни и създават привилегировано положение на държавата и общините по отношение на обектите на частна държавна и частна общинска собственост като създават практическа забрана за придобиването им по давност в сравнение с обектите на собственост, принадлежащи на частни субекти - граждани и юридически лица. Изтъкнато е, че Държавата може да придобие по давност имот на частно лице, но частно лице не може да придобие държавен имот по давност. Тъй като частната собственост е неприкосновена, тя е равнопоставена, независимо кой субект е носител на правото, затова касаторите считат, че частната държавна и частната общинска собственост следва да се ползват с еднакъв режим на защита пред закона както частната собственост на граждани и юридически лица. Настоящият състав не споделя горните съображения и счита, че не е налице несъответствие между закона и Конституцията, което да налага упражняването на правомощието по чл. 150, ал.2 от основния закон. §1 ЗД ЗС е приет с изменение на закона в ДВ бр. 46/2006г. и при приемането му са изтъкнати причините за това - реална опасност да се нанесе огромна щета на държавата и общините чрез придобиване по давност на техни имоти. Вярно е, че спирането на давностния срок е удължавано с няколко изменения на закона и продължава близо 10 години. Необходимо е да се даде преимущество на преследваните с това спиране цели, които са в интерес на обществото като цяло. Съгласно чл. 17 КРБ правото на собственост се гарантира от закона; частната собственост е неприкосновена; режимът на държавната и общинска собственост се определят със закон. Чл.18, ал.6 прогласява, че държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото. Видно, че уредбата цели създаване на баланс между защитата и гарантираността на всички видове собственост с по-специалния статут на държавната и общинска собственост. Същественото е, че тази собственост /на държавата и общините/ служи на обществени интереси, които не се удовлетворяват от собствеността на гражданите и юридическите лица. Затова е напълно обосновано за този вид собственост да съществува известна по-засилена защита, особено в периоди на динамични обществено-икономически и законодателни промени, свързани с все още продължаващите реституционни процеси. При проследяване на фактическите обстоятелства по настоящето дело особено ясно проличават трудностите и проблемите, възникващи при установяване на собствеността, което е още един аргумент за обществено оправданото спиране на давностния срок. По основанието за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос, по който е допуснато касационното обжалване по основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, е за редовността на искова молба за защита на реална част от недвижим имот, в която не са посочени границите на тази реална част. Съгласно практиката по Решение № 74 от 22.03.2013г. по гр.д. № 757/2012г. на І г.о. при иск за защита на реална част от недвижим имот се дължи индивидуализация както на целия недвижим имот, така и на спорната реална част, като трябва да се посочи точно кое място от имота тя заема, чрез описване на границите и площта й. Това разрешение са споделя от настоящия състав. Вторият въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване също поради противоречие с практиката на ВКС е: допустим ли е иск за нищожност по чл. 26 ЗЗД на констативен нотариален акт. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 11/2011г. на ОСГК и в Тълкувателно решение № 3/2012г. на ОСГК на ВКС констативните нотариални актове удостоверяват съществуването на правото на собственост, а нотариалните актове за правни сделки, удостоверяват насрещните волеизявления на страни по договор, целящи прехвърлянето на правото на собственост. С оглед на това различие между двата вида нотариални актове, следва да бъде споделена тезата в Решение № 685 от 03.11.2010г. по гр.д. № 1201/2009г. на ІІІг.о., че защитата срещу констативен нотариален акт се извършва чрез предявяване на иск за собственост, при уважаването на който констативният нотариален акт се отменя, а не чрез нищожност на нотариалното действие и на самия нотариален акт като сделка. В обобщение, констативният нотариален акт не удостоверява правна сделка и е недопустимо да бъде атакуван като нищожен на основанията по чл. 26 ЗЗД, които важат за сделките. На последно място е допуснато касационното обжалване по въпроса: дали продажбата на недвижим имот, извършена от несобственик, е нищожна на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД. По въпроса съществува трайна и утвърдена съдебна практика, че такъв договор е действителен /не е нищожен/, но не поражда транслативно-вещен ефект, т.е. не прехвърля правото на собственост, защото праводателят не го притежава. Израз на тази практика е Решение № 854 от 29.12.2010г. по гр.д. № 578/2010г. на ІV г.о. По касационната жалба. Предвид приетото по първия правен въпрос, се явяват неоснователни оплакванията на касаторите за нередовност на исковата молба поради липса на яснота в предмета на спора, но са основателни тези за недостатъчна индивидуализация на процесния имот в обжалваното решение. В исковата молба и уточнението й от 16.01.2013г. е посочен спорния имот - части от поземлени имоти по одобрената през 2003г. кадастрална карта, за които имоти са посочени и номерата им по ЗРП, които части попадат в нанесения през 2008г. ПИ 23769.501.603, за който ответника се е снабдил с нотариален акт. Поискано е вещо лице, което да установи конкретните реални площи, завзети при образуването на новия имот. С приетата в хода на делото експертиза е извършено съпоставяне на имотите според кадастралната карта, одобрена през 2003г. и разположението върху тях на нанесения през 2008г. ПИ 23769.501.603, като са посочени т.нар. усвоени площи, които са предмет на спора. При описанието на имотите в диспозитива на решението съдът е обаче е индивидуализирал спорните имот само чрез идентификаторите по кадастралната карта, одобрена през 2003г., без да отграничи реалните части от тях, които попадат в претендирания от ответника имот, като опише местоположението и границите им или евентуално да препрати към скицата на вещото лице, която онагледява разположението на спорните части от имоти спрямо новообразувания имот, нанесен по-късно в кадастралната карта. Крайният извод на Варненски апелативен съд, че правото на собственост принадлежи на ищеца е правилен, макар и изложените мотиви да са непълни и схематични. След като е установено, както от приетата експертиза, така и от писмените доказателства и свидетелските показания, че спорният терен представлява част от бивш стопански двор на ТКЗС, който се намира в урбанизирана територия и върху него са разположени стопански сгради, млекопункт, кравеферма, асфалтова площадка, то правото на собственост на Държавата произтича от разпоредбата на чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ. Според нея земите, върху които са разположени обекти на организации по §12 и 29 от ПЗР ЗСПЗЗ, както и незаети от сгради и съоръжения прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, представляват държавна собственост; стопанисването, управлението и разпореждането с тях се извършва от Министъра на земеделието. Не може да се приеме, че тези земи са част от държавния поземлен фонд съгласно чл. 47,ал.1,пр.2 ППЗСПЗЗ, където е посочено, че държавният поземлен фонд обхваща земеделските земи - държавна собственост, включително и такива, които са застроени или представляват прилежащи площи към стопански сгради. Определение на използваното в закона понятие земеделски земи е дадено в чл.2 от закона - това са земите предназначени за земеделско производство, които: 1. не се намират в границите на урбанизираните територии, 2. не са включени в горския фонд; 3. не са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия и др. нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради; 4. не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения. С оглед на това и изхождайки от цялостната уредба на земите от държавния поземлен фонд в чл. 24 и сл. ЗСПЗЗ и чл. 45 и сл. ППЗСПЗЗ следва да се заключи, че в него се включват само земеделски земи по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ, т.е. земи, които и понастоящем служат за земеделско производство. Изключението, което закона прави в чл. 47, ал.1 пр.2 ППЗСПЗЗ, е за застроените земеделски земи и прилежащите площи към стопански сгради. Следва да се посочи, че разликата между земите от държавния поземлен фонд и останалите земи, които са държавна собственост, е проведена от закона и може да бъде проследена в конкретни разпоредби. Така, в чл.24, ал.1 ЗСПЗЗ е изведено общото правило, че Държавата запазва собствеността си върху земеделските земи, заварени от закона, с изключение на тези, подлежащи на възстановяване. Ал.2, 3 и 4 на чл. 24 сочат определени категории земи - предоставени за научни цели, за нужди на министерства или ведомства или такива, включени в паркове с национално значение, за които е предвидено в чл. 24, ал.5 ЗСПЗЗ, че не подлежат на възстановяване и са държавна собственост /а не държавен поземлен фонд/. Също така, по отношение на земите, незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях на организациите по § 12 и §29 ПЗР ЗСПЗЗ, които са негодни за земеделско ползване и не подлежат на възстановяване е предвидено в чл. 45, ал.10 ППЗСПЗЗ, че са държавна собственост. Те не се включват в държавния поземлен фонд именно, защото са негодни за земеделско производство. Но те са държавна собственост и освен в чл. 45,ал.10 ППЗСПЗЗ правото на министъра на земеделието да се разпорежда с тях е уредено в чл. 27, ал.8 ЗСПЗЗ, като според ал.9 министърът прави предложение до областния управител за издаване на актове за държавна собственост по данни, предоставени от областните дирекции „Земеделие”, а след издаване на акта той подлежи на вписване. В настоящия случай за процесните имоти /с изключение на имот № 350/ няма своевременно съставени актове за държавна собственост, което вероятно това се дължи на неподадени своевременно данни от службите по земеделие. Липсата на актове за държавна собственост не може да отнеме на тези земи качеството на частна държавна собственост, защото то произтича от закона. Видно обаче, че в Министерство на земеделието и храните са задвижени процедури по чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ за продажба на земята в полза на лица, които са придобили сгради или съоръжения на организациите по §12 ПЗР ЗСПЗЗ и именно в рамките на тези процедури е установен издадения на ответника нотариален акт и нанесения от него имот. По отношение на недвижимите имоти частна държавна собственост е в сила спирането на давностния срок за придобиването им по давност съгласно §1 ЗД на ЗС, прието с изменението на закона в ДВ бр.46/2006г. и продължаващо понастоящем до 31.12.2017г. С оглед на това касаторът Н. Г. М. не е могъл да придобие правото на собственост чрез давностно владение, както това е констатирано с нотариалния акт от 2008г., а сключеният пред 2009г. договор за покупко-продажба е лишен от вещен ефект. Въз основа на горното следва да бъде уважен предявения от Държавата ревандикационен иск. В същия смисъл по същество са и изводите в обжалваното решение. С оглед изтъкнатото по-горе непрецизно описание на имотите е необходимо да се постанови нов диспозитив, в който да се индивидуализират имотите по кадастралната карта от 2003г. и да се отрази нанасянето на имота на ответника, извършено през 2008г., като се препрати към скицата на вещото лице на стр. 303 от първоинстанционното дело, където т.нар. усвоени части, които са спорните, са очертани със зелен контур. Предвид възприетото по втория правен въпрос за недопустимост на иск за нищожност по чл. 26 ЗЗД на констативен нотариален акт следва да се обезсили въззивното решение в частта, с която съдът е обявил за нищожни на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД двата констативни нотариални акта, а именно: нотариален акт № 134, т.VІІІ, рег.5977, д.№ 1101 от 10.09.2008г., посочен в диспозитива на съда с данните му от Службата по вписвания-Б. като нотариален акт № 53, т.VІІ, н.д. № 1966, рег.№ 3362/10.09.2008г., с който Н. М. Г. е признат за собственик по давност на поземлен имот с площ 4850 кв.м. и нотариален акт № 135, т.VІІІ, рег. 5978, нот.д. № 1102 от 10.09.2008г., посочен в диспозитива с данните му от Службата по вписвания-Б. като нотариален акт № 54, т. VІІ, нот.д. № 1967, рег. № 3363 от 10.09.1998г., с който на Н. М. Г. е признат за собственик на поземлен имот с идентификатор 23769.501.603 с площ 6184 кв.м. В тази част производството по делото подлежи на прекратяване. Като последица от уважаването на иска по чл. 108 ЗС и на основание чл. 537, ал.2 ГПК посочените нотариални актове следва да бъдат отменени в частта им, касаеща процесните имоти. С оглед отговора на третия правен въпрос предявеният иск за нищожност на договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 95, т.VІІ, рег.№ 5139, нот.д. № 1048/2009г., с който Н. и Д. М. продават ПИ № 23769.501.603 на [фирма], е неоснователен. Макар и с него да е извършено разпореждане с чужд имот, сделката не е нищожна, а не произвежда прехвърлително действие по отношение правото на собственост, каквото продавачът не притежава. Затова решението, с което е уважен този иск следва да бъде отменено и искът отхвърлен. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 105 от 07.07.2014г. по гр.д. № 277/2014г. на Варненски апелативен съд в частта, с която на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД са обявени за нищожни: констативен нотариален акт, вписан в Службата по вписванията-Б. с № 53, т.VІІ, д. № 1966, вх. № 3362 от 10.09.2008г. и констативен нотариален акт, вписан в Службата по вписванията- Б. с № 54, т.VІІ, д. № 1967, вх.№ 3363 от 10.09.2008г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ОТМЕНЯ въззивно решение № 105 от 07.07.2014г. по гр.д. № 277/2014г. на Варненски апелативен съд в останалата обжалвана част по иска по чл. 108 ЗС и по иска по чл.26, ал.2 ЗЗД за нищожност на сделката по нотариален акт № 95, т.VІІ, рег.№ 5139, нот.д. № 1048/2009г. на нотариус № 109, вписан с № 178, т.ІХ, н.д. № 1661, вх.рег.№ 3772 от 30.09.2009г. и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Г. М. лично и като ЕТ „Н. М.”, ЕИК[ЕИК] и Д. Г. М., двамата от [населено място], [улица], вх.Б, ет.3, ап.9, че Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, е собственик на следните недвижими имоти, находящи се в урбанизирана територия с трайно предназначение „стопански двор” в землището на [населено място], [община], които съгласно одобрената със заповед от 13.10.2003г. кадастрална карта представляват: 1/ 791 кв.м. от ПИ № 23.769.501.350, бивш парцел VІІІ в кв. 34 по ЗРП, целия с площ 1566 кв.м. при съседи: улица, ПИ 23.769.501.349, ПИ 23.769.501.347; 2/ ПИ № 23769.501.347, бивш парцел ІХ в кв. 34 по ЗРП, с площ 1528 кв.м., при съседи: улица, ПИ 23.769.501.350, ПИ 23.769.501.349, ПИ 23.769.501.348, ПИ 23.769.501.339; 3/ 286 кв.м. от ПИ № 23769.501.345, бивш парцел І в кв.32, целия с площ 891 кв.м., при съседи: ПИ 23769.501.346, ПИ 23769.501.542; 4/ 1192 кв.м. от ПИ № 23769.501.346, бивш парцел ІІ в кв.32, целия с площ 3724 кв.м. при съседи: ПИ 23769.501.345, ПИ 23769.501.542; всички попадащи в поземлен имот с идентификатор 23769.501.603, нанесен в кадастралната карта през 2008г., очертани със зелен цвят и означени като „усвоени части” на скицата на вещото лице В. А. на л.303 от гр.д.№ 968/2012г. на Добрички окръжен съд, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението и ОСЪЖДА Н. Г. М. лично и като ЕТ „Н. М.”, ЕИК[ЕИК] и Д. Г. М. на основание чл. 108 ЗС да предадат на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните владението върху описаните недвижими имоти. ОТХВЪРЛЯ предявения от Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, против Н. Г. М. лично и като [фирма] с ЕИК[ЕИК] и против Д. Г. М. иск по чл. 26, ал.2 ЗЗД за признаване нищожност на сделката по нотариален акт № 95, т.VІІ, рег.№ 5139, нот.д. № 1048/2009г. на нотариус № 109, вписан в Службата по вписванията - Б. с № 178, т.ХІ, д. № 1661, вх.рег.№ 3772 от 30.09.2009г. по отношение на гореописаните недвижими имоти. ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт № 134, т.VІІІ, рег.5977, д.№ 1101 от 10.09.2008г. на нотариус №109, вписан в Службата по вписванията-Б. с № 53, т.VІІ, д. № 1966, вх. № 3362 от 10.09.2008г. и констативен нотариален акт № 135, т.VІІІ, рег. 5978, нот.д. № 1102 от 10.09.2008г. на нотариус № 109, вписан Службата по вписванията- Б. с № 54, т.VІІ, д. № 1967, вх.№ 3363 от 10.09.2008г., в частта им, засягаща гореописаните недвижими имоти. В производството участват като подпомагащи страни [община] и [фирма], ЕИК[ЕИК]. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.