Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 175

гр. София, 01.08.2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. д. № 2544/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. Н. Б. срещу определение № 1468 от 03.06.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1509/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 3891 от 29.04.2022 г. по гр. д. № 11342/2021 г. на Софийския градски съд за спиране на производството по гр. д. № 11342/2021 г. по описа на Софийския градски съд на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните, поради което иска отмяната му.
Ответникът по жалбата „Ню Бояна Филм“ АД е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че частната касационна жалба е недопустима, респ. за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В т. 5 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС изрично е посочено, че определението, с което се спира производството по делото, подлежи на касационно обжалване, поради което доводите изложени в отговора на частната касационна жалба за недопустимост на настоящото производство са неоснователни.
С обжалваното определение Софийският апелативен съд е потвърдил определението на Софийския градски съд, с което е спряно производството по гр. д. № 11342/2021 г. на СГС до приключване на производството по гр. д. № 10162/2019 г. на СГС с окончателен съдебен акт. Въззивният съд е приел, че предмет на производството по гр. д. № 11342/2021 г. на СГС е иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот, подробно описан в исковата молба. Установено е, че пред Софийския градски съд е образувано гр. д. № 10162/2019 г. с предмет иск по чл. 108 ЗС относно същия недвижим имот, за който се претендира обезщетение за лишаване от ползване, като страните в двете производства са едни и същи. Предмет на ревандикационния иск е правото на собственост, а в случая неоснователното обогатяване се претендира от ищеца Б. Н. Б. за лишаване от ползването на имота, на който е собственик в определен обем права, като разместването на имуществени блага е без основание. При този фактически състав на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже не само обедняването за себе си и обогатяването на ответника, което да е без основание, но и че е собственик на имота, включително на идеална част него, поради което ответникът го е лишил неоснователно от ползването му, в резултат от което той не е имал възможност да реализира граждански плодове. С оглед на това съдът е приел, че установяването на принадлежността на правото на собственост върху имота е от значение за спора по иска с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД и част от предпоставките от фактическия състав за основателността на претенцията, поради което производството по гр. д. № 10162/2019 г. на СГС е преюдициално на производството по гр. д. № 11342/2021 г. на СГС.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Процесуално допустимо ли е да се спира делото за обезщетение по чл. 59 ЗЗД, с аргумент за преюдициалност на дело за собственост, когато е категорично установено с официални документи от Министерски съвет, че законен собственик на имота е ищеца Б. Б.“; 2. „Процесуално допустимо ли е да се спира дело за обезщетение, когато категорично е доказано обстоятелството, че за ползвателя „Ню Бояна Филм“ АД не съществува основание да държи имота, който е предмет на иска по чл. 59 ЗЗД и когато спирането е обосновано с преюдициално дело за собственост, при условие, че правото на собственост е категорично установено и доказано с документи за собственост от Министерски съвет“; 3. „Законно ли е спряно делото, когато законът и чл. 179 ГПК регламентират, че „Официалният документ има задължителна за съда доказателствена сила относно фактите, които органът, издал документа, е властен да удостоверява“, но СГС и САС не са се съобразили със закона, като са спрели делото за обезщетение“; 4. „Законно ли е спряно делото за обезщетение на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК при доказано право на собственост на ищеца по иска по чл. 59 ЗЗД, на основание законни документи за собственост, които кореспондират с официални документи от Министерски съвет, доказващи категорично неговото право на собственост, които документи са задължителни за съда по абсолютно всички дела в държавата, на основание чл. 179 ГПК“; 5. „Може ли да бъде спряно дело за обезщетение на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК - с аргументи - преюдициалност на иск по чл. 108 ЗС, когато и по това „преюдициално“ дело - гр. д. № 10162/2019 г. на СГС, 29-ти състав, категорично е доказано правото на собственост на ищеца Б. на основание издадени официални документи от най-висши държавни органи - Министерски съвет, които са задължителни за съда на основание чл. 179 ГПК“; 6. „Законно ли е било спряно делото за обезщетение, когато официалните документи, издадени на ищеца Б. от Държавата доказват, че законен собственик на имота е г-н Б.“.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.
Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на частната касационна жалба до разглеждане в случая не са налице.
Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, задължителни разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането ѝ до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
В случая тези изисквания не са осъществени по отношение на поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, тъй като същите са относими към правилността на обжалвания акт. Начинът, по който са формулирани, а именно дали правилно първоинстанционния съд е спрял производството по гр. д. № 11342/2021 г. на Софийския градски съд, сочи, че отговорът на така обобщения въпрос изисква да бъде извършена преценка дали в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, т. е. да се провери правилността на направения от въззивния съд извод, че между двете производства съществува връзка на преюдициалност, което е предмет на самия касационен контрол, но не и основание за допускането му. Отделно, разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване. Не е обоснована и нуждата от изоставяне на формираната по приложението ѝ задължителна и казуална съдебна практика на касационната инстанция. Допълнителният селективен критерий се явява посочен формално и същият не е налице. В допълнение следва да се посочи, че практиката на ВКС е константа, в смисъл че изходът на спора по предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е обусловен от принадлежността на правото на собственост върху вещта, за която се претендира обезщетение за лишаване от ползване.
По изложените съображения касационно обжалване на обжалваното определение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1468 от 03.06.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1509/2022 г. на Софийския апелативен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: