Ключови фрази
установителен иск * правен интерес * допустимост на иск

Р Е Ш Е Н И Е

 

               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

                                                          

 

            639            

 

                                                        гр.София, 16.11.2009 г.                                               

 

                                                      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                                                   ЧЛЕНОВЕ:                                        ЛИДИЯ РИКЕВСКА

                                                                                     ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА    

               

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 416 по описа за 2009 г. приема следното:

 

 

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Л. И. Б. и В. И. Р. срещу определение № 1* от 29.04.2009 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по ч.гр.д. № 618 от 2009 г., с което е оставено в сила определение № 1* от 04.02.2009 г. на Варненския районен съд, XXXIV състав за прекратяване на гр.д. № 6* от 2007 г.

В частната жалбата се излагат съображения за неправилност на този съдебен акт и се моли същият да бъде отменен. Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК- противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочени и представени от частните жалбоподатели актове на ВКС: определение № 213 от 03.06.2008 г. на ВКС, Пето г.о. по ч.гр.д. № 841 от 2008 г. и решение № 1* от 09.10.2008 г. на ВКС, Пето г.о по гр.д. № 5* от 2007 г.

Ответниците С. Д. Д. и С. Л. Д. не вземат становище по жалбата.

При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирани страни /ищци по делото, по което е постановено обжалваното определение/ и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателките са уведомени за определението на Варненския окръжен съд на 07.05.2009 г., а частната жалба е подадена на 14.05.2009 г./.

Същата е подадена срещу акт на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК касационното обжалване на това определение би било допустимо, само ако са налице някои от посочените в чл.280, ал.1 от ГПК основания.

В случая поставеният от жалбоподателките съществен за делото въпрос е процесуалноправен- за допустимостта на установителен иск за собственост при възможност да бъде предявен осъдителен иск. С оглед съществуващата противоречива практика по този въпрос, налице е основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна: За да потвърди определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото, въззивният съд е приел, че ищците нямат правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху процесната земеделска земя, тъй като биха могли да предявят осъдителен иск. Настоящият състав на ВКС счита това становище за неправилно. За ищците съществува правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост /бил той положителен или отрицателен/, дори и когато те биха могли да предявят осъдителен иск, тъй като тяхно право е да преценят в какъв обем да потърсят защита на правата си и тъй като решението по установителния иск ще внесе безспорност в отношенията между страните и ще разреши съществуващия между тях спор за собственост. Именно възможността с решението по предявения установителен иск да се разреши със сила на пресъдено нещо същестуващия между ищците и ответниците спор за собственост обуславя правния интерес на ищците да предявят този установителен иск. В този смисъл е и приетото в определение № 494 от 13.08.2009 г. по ч.гр.д. № 130 от 2009 г.на ВКС, Първо г.о. и в решение № 885 от 12.06.2002 г. по гр.д. № 95 от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о.

С оглед на гореизложеното обжалваното определение на въззивния съд и определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото поради липса на правен интерес за предявяване на установителен иск следва да бъдат отменени, а делото върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на спора по същество.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 29.04.2009 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по ч.гр.д. № 618 от 2009 г.

 

ОТМЕНЯ определение № 1* от 29.04.2009 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по ч.гр.д. № 618 от 2009 г. и оставеното с него в сила определение № 1* от 04.02.2009 г. на Варненския районен съд за прекратяване на гр.д. № 6* от 2007 г.

 

ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия и решаване на спора по същество.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.