Р Е Ш Е Н И Е
№ 400
София, 17 март 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и четвърти септември 2013 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев ....................
ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ..............................
.. Даниела Атанасова ............................
при секретар .. Иванка Илиева .................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Искра Чобанова ..............., като изслуша докладваното от съдията .. Севдалин Мавров ................................ НОХД № .. 1344 .. / .. 13 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК.
В срока по чл. 421, ал. 3 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК е постъпило искане от осъдения М. Н. Б. за възобновяване на неподлежащо на проверка по касационен ред и влязло в сила решение № 1428 от 14.12.2012 г. по ВНОХД № 4265/2012 г. на Софийски градски съд, с което изцяло е потвърдена присъда от 03.07.2012 г. по НОХД № 7284/2011 г. на Софийски районен съд. Сочат се основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, но се излагат доводи и за непълнота на доказателствата и необоснованост на съдебния акт.
Иска се възобновяване на делото с отмяна на решението и постановяване на ново, с което осъденият да бъде оправдан. Алтернативно се иска приложението на чл. 15 НК или възобновяване на делото с отмяна на решението в атакуваната му част и приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление – чл. 133, пр. 2 във вр. с чл. 78а НК, както и да се приложи чл. 305, ал. 5 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК по отношение изпълнение на наложеното наказание. Искането се поддържа в съдебно заседание.
Прокурорът намира искането за допустимо, но неоснователно. Пледира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, а наложенoтo наказание за престъплението справедливо, поради което следва искането да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, сочените доводи и основания и становището на страните, намира следното:
Искането е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно.
С цитираната присъда осъденият Б. е признат за виновен в това, че на 18.06.2007 г., в [населено място] пред жилищна кооперация, находяща се на [улица], чрез блъскане и падане на земята върху твърд или твърдо-ръбест предмет е причинил на Н. Д. Г. средна телесна повреда, изразила се в счупване без разместване на вътрешната повърхност на лява лакътна кост близо до китката, довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, поради което и на осн. чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 54 НК му е наложено наказание в размер на 1 /една/ година лишаване от свобода, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от 3 /три/ години. Със същата присъда подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по обвиненията в това, че на 18.06.2007 г., в [населено място], пред жилищна кооперация, находяща се на [улица], се е заканил с убийство чрез думите “Не ме е страх от нищо! Имам пистолет... Ще убия и кучетата и вас...” на Н. Д. Г. и това заканване да е могло да възбуди основателен страх от осъществяването му у Н. Д. Г. и че на 18.06.2007 г., в [населено място], пред жилищна кооперация, находяща се на [улица], се е заканил с убийство чрез думите “Ще убия кучетата, после и вас... Аз имам пистолет” на В. С. Р. и това заканване да е могло да възбуди основателен страх от осъществяването му у В. С. Р., престъпления по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 от НК.
С въззивното решение първоинстанционният акт е потвърден изцяло.
В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, предвид позоваването на съда на доказателства, произтичащи от пострадалата, както и от свидетели близки до нея, като са игнорирани доказателства, депозирани от други свидетели, както и обясненията на самия подсъдим. Твърди се, че никой от свидетелите не е видял осъденият да блъска, бута или удря свидетелката Г., че е постановена осъдителна присъда при неизяснен механизъм на причиняване на телесната повреда, както и се изразява несъгласие с приетата за установена от съдилищата фактическа обстановка. Твърди се, че е нарушен съществено и материалният закон, тъй като са налице основания за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление - по чл. 133 от НК, както и обсъждане на института на "случайното деяние".
Твърдението за допуснати от втората инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, при осъществената от нея доказателствена дейност по въззивната проверка на присъдата, не може да бъде споделено. Контролираните съдилища в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, са взели всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановили са решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Районният съд е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията, както и защо дава вяра на едни доказателства за сметка на други. Потвърждавайки присъдата, въззивната инстанция е посочила основанията, поради които е приела за правилна първоинстанционната присъда. Отговорила е на всички релевантни доводи. Мотивите към съответните съдебни актове са достатъчно изчерпателни, съгласно предмета на доказване по конкретното престъпление. На базата на приетите фактически обстоятелства законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия по чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 54 НК.
Пред настоящата инстанция се поставя и довод, който по съществото си представлява основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - по правната квалификация на деянието по чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 54 НК, с искане за приложение на чл. 15 НК, алтернативно преквалификация на деянието по чл. 133, пр. 2 НК. Същите са неоснователни. При приетите за установени факти, които съответстват на изложеното в обвинителния акт, изводите на въззивния съд относно правната квалификация на деянието съответства на смисъла на закона и практиката по приложението му - при евентуален умисъл, Б. е осъществил признаците на престъплението по чл. 129 от НК от обективна и субективна страна. Въззивната инстанция аргументирано, на стр. 12 и 13 в мотивите, е дала отговор защо са неоснователни двете алтернативни искания за преквалификация на инкриминираното деяние. Настоящият състав не намира за необходимо да изтъкне допълнителни съображения в подкрепа на правните изводи на предходните инстанции, за да убеди осъдения и неговата защита в законосъобразността им.
При изложените съображения искането за възобновяване на делото се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Н. Б. за възобновяване на НОХД № 7284/2011 г. по описа на Софийски районен съд с отмяна на постановената по него присъда от 03.07.2012 г., потвърдена с решение № 1428 от 14.12.2012 г. по ВНОХД № 4265/08 г. на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................
ЧЛЕНОВЕ:.................................................
.................................................. |