7 Р Е Ш Е Н И Е № 174 София,13,12,2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретаря Наталия Такева……………………..……. и с участието на прокурора…………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1025 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение 568 от 28 юли 2011 г., постановено по делото, касационният контрол спрямо решение № 624 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 2-ри с-в, от 16.VІІ.200 г. по гр. дело № 473/2010 г. е бил допуснат в хипотезата на т. 3 от чл. 280, ал. 1 ГПК по формулирания от касаторите А. Ч. и Д. К. материалноправен въпрос за меродавния момент, от който възникват членствените им права в ответното АД в качеството им на реституенти по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти и, в частност, възникването на всяко от инкорпорираните в притежаваните от тях акции права /на глас в ОС, на ликвидационен дял и съответно на дивидент/. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция двамата касатори са заявили че поддържат жалбата си, докато ответното по касация [фирма] не е било представлявано и затова следва да бъде съобразено становището, изразено в писмения отговор на неговия процесуален представител по жалбата, депозиран по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК. Като взе предвид оплакванията и доводите в съвместната жалба на А. Н. Ч. и Д. Н. К., съобрази становището на ответното по касация акционерно д-во в писмения му отговор по нея и извърши проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК относно обосноваността, а също и досежно материалната и процесуална законосъобразност на атакуваното въззивно решение, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: Касационната жалба е частично основателна. За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли изцяло субективно кумулативно съединените осъдителни искове на настоящите двама касатори срещу ответното [фирма]-гр. П. с предмет присъждането на дивидент и лихви за процесните три календарни години /2003-та, 2004-та и 2006-та/, апелативният съд в този град е приел, по аргумент от текста на чл. 185, ал. 2 ТЗ, че прехвърлянето на поименни акции, каквито били и тези на ответното д-во, следвало да става с джиро, което, за да има действие спрямо същия търговец, подлежи на отразяване „в книгата на поименните акционери”. Наред с това прието е било от състава на въззивния съд, че независимо от обстоятелството, че „в първоинстанционното производство не са събрани доказателства за точната дата, на която [фирма] е прехвърлил част от своите поименни безналични акции на А. Ч. и Д. К.”, щом последните са били надлежно вписани в съответните регистри на Централния депозитар като акционери с по 18 800 бр. безналични акции с номинал от един лев всяка в капитала на ответното д-во, но едва към датата 9.ІІ.2007 г., те не можели да претендират да им се изплати дивидент и лихви за нито една от горепосочените три финансови години, обхванати от посочения в молбата им исков период, като в това отношение меродавна била липсата на такава тяхна регистрация в Централния депозитар и през последната от тях. В конкретния случай, при съобразяване точния разум на разпоредбата на чл. 178, ал. 2 ТЗ - във вр. чл. 115б, ал. 1 ЗППЦК, тези два ключови за изхода на делото правни извода на въззивната инстанция не може да бъдат споделени. Те са необосновани и до тях апелативният съд е достигнал при констатирана непълнота на доказателствата, която е следвало да отстрани, съдействайки на страните по спора за изясняване на делото от фактическа и правна страна /арг. чл. 7, ал. 1 ГПК/. При приетото въз основа на чл. 7, ал. 2 от Устава на ответното търговско д-во, че /след 27.VІ.2002 г./ неговият капитал е бил разпределен на безналични акции, всяка от които с номинална стойност 1 /един/ лев, точно това естество на акциите, формиращи капитала на „М. п. П.” - и като Е. и впоследствие като АД с държавно участие - изключва джирото като способ за прехвърлянето им, вкл. и по съображението за наличие на изрично правило във второто изречение на чл. 9, ал. 2 от Устава, че „издаването и разпореждането с безналични акции има действие от регистрацията им в Централния депозитар”, възпроизвеждащо директно съответното разрешение на специалния закон. Ноторно е, че безналичните акции - като разновидност на поименните, са лишени от материално битие, от „корпоралност”, поради което прехвърлянето им е възможно само с цесия и нейното последващо вписване в регистрите на Централния депозитар. Ето защо е следвало при горната констатация въззивната инстанция по свой почин да установи извършено ли е било от страна на търговеца цедиране на негови акции към всеки един от двамата касатори, което обстоятелство е от значение във връзка с претенциите за присъждане на закъснителна лихва върху неизплатения им дивидент за последната от процесните три финансови години. По делото не е било спорно обстоятелството, че на основание влязлото в сила на датата 27.ХІІ.2002 г. решение № 11947 на ВАС, 5-чл. с-в, постановено по а.х. дело № 4595/02 г. (надлежно поправено с постановеното по същото дело решение № 4906 от 20.V.2003 г.), настоящите двама касатори са придобили по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2, предл. 1-во ЗОСОИ и във вр. § 18 от ПЗР на ЗПСК, във вр. чл. 18, ал. 1 ЗППДОбП /отм./ правото на обезщетение с конкретен брой акции /по 18 800 за всеки един от тях/ в капитала на търговеца ответник по исковете им, който е имал качеството на Е. със 100% държавно участие, т.е. представлявал е не само търговец-публично предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 1 ТЗ, но и публично д-во по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗППЦК. Видно от намиращия се в първоинстанционното дело /л. 53 и 54/ заверен препис от регистърно решение № 8263 на Пловдивския ОС от 21.ХІІ.06 г., постановено по ф. д. № 80/1993 г., е, че след тази дата фирменото наименование на търговеца ответник е било изменено от „М. п.” на „М. п. П.”, като същевременно от Е., това д-во е станало АД. С оглед на всички тези данни по делото правото на А. Ч. и на Д. К. да получат дивидент от тези свои безналични акции за последната от трите процесни години, а именно финансовата 2006 г., е следвало да се урежда по правилата на посочения специален закон: в частност това на чл. 115б, ал. 1 ЗППЦК /след изменението от 3.VІІ.2007 г. – вече чл. 115в/. Кръгът на правоимащите лица, според този законов текст, включва всички онези, които са били вписани в регистрите на Централния депозитар „като акционери на 14-ия ден след деня на общото събрание, на което е приет годишният финансов отчет и е взето решение за разпределение на печалбата”. В този смисъл е неотносимо към претенцията за присъждане на дължим дивидент за 2006 г. (и съответно на лихви) установеното в отношенията между настоящите двата касатори и ответното по исковете им акционерно д-во с решение № 5313.ІІ.2008 г. на Пловдивския ОС, ТК по т. д. № 276/2007 г., отнасящо се до тяхното членство в това АД, но едва към датата 18 юли 2007 г. При категоричните данни, че регистрацията на А. Н. Ч. и Д. Н К. в Централния депозитар датира от 9.ІІ.2007 г. и следователно – на това основание – макар те да не са могли да претендират присъждане на дивидент, отчислен от ответното акционерно д-во за изминалите две първи процесни 2003-та и 2004-та финансови години, двамата са били вече активно легитимирани да търсят дивидент и съответно лихва за предходната финансова 2006-та. Това обаче не е било надлежно съобразено от въззивния съд и представлява нарушение на материалния закон: чл. 115б, ал. 1 ЗППЦК, във вр. с чл. 53, ал. 3 и чл. 221, т. 7 ТЗ. Видно от намиращия се на стр. 76-94 вкл. от първоинстанционното дело протокол от ОС на акционерите на [фирма], проведено на 15.ІІІ.2007 г., че то е включвало разглеждане на точки от дневния ред с пор. №№ 2 и 3: за одобряване на годишния счетоводен (финансов) отчет на търговеца за финансовата 2006 г., както и за „разпределяне на финансовия резултат”, т.е. на реализираната тогава печалба в размер на 4 361 887.78 лв. Същевременно изпълнението на взетото на това ОС решение за разпределяне на сума в размер на 1 962 849.50 лв. „за дивидент на акционерите” е било постановено под отлагателното условие, че М. съвет на Република България „не приеме” постановление за изменение на ПМС № 20/20.ІІ.2007 г. за изпълнение на държавния бюджет за 2007 г., с което ответното по касация д-во „се освобождава от задължението да отчисли дивидент за акционерите”. Посоченото налага извършване на нови съдопроизводствени действия от страна на въззивната инстанция, която ще следва да съобрази момента на сбъдване на посоченото отлагателно условие на плоскостта на претенцията на настоящите двама касатори за лихви върху дивидент за 2006 г., който евентуално им се дължи, след като към датата 15.ІІІ.2007 г., те са отговаряли на изискването на чл. 115б, ал. 1 ЗППЦК, но и след изслушването на заключение на съдебно-счетоводна експертиза за размера на главницата и лихвите върху нея при съобразяване единствено на притежаваните от всеки един от двамата ищци 18 800 бр. безналични акции. Затова след отменяване на въззивното решение в отхвърлителната му част досежно претенцията на настоящите двама касатори за дивидент и лихва за процесната 2006 г., делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд, който да се произнесе и по исканията на страните по спора за разноски съобразно неговия изход при повторното му разглеждане. В заключение, релевираният от касаторите А. Н. Ч. и Д. Н. К. правен въпрос, при който е бил допуснат касационният контрол спрямо постановеното от Пловдивския апелативен съд решение по гр. д. № 473/2010 г., имащ значение както за точното прилагане на закона и за развитието на правото, налага отговор, че обезщетяваните с безналични акции от капитала на публични държавни д-ва по реда на чл. 2 от ЗОСОИ бивши собственици на одържавени недвижими имоти по този закон, респ. техните наследници, придобиват качеството акционери в същите д-ва не по-рано от вписване на съответната цесия на полагащия им се като обезщетение брой акции в съответния регистър на Централния депозитар, а присъщите на това членствено правоотношение право на глас и право на дивидент настъпват в различни моменти, съобразно изричните разрешения на специалния закон за публичното предлагане на ценни книжа, като и в двата случая меродавна е датата на провеждане на общото събрание на АД, на което е приет годишния финансов отчет и е взето решение за разпределяне на печалбата. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 624 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 2-ри с-в, от 16.VІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 473/2010 г. В ЧАСТТА, с която са били отхвърлени субективно съединените осъдителни искове на А. Ч. и на Д. К. срещу [фирма]-гр. П. за присъждане на дивидент и лихви за финансовата 2006 г., КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ – за разликата над присъдената сума от 1 748.31 лв. /хиляда седемстотин четиридесет и осем лева и тридесет и една стотинки/. В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд в отменената отхвърлителна част на въззивното решение, който да се произнесе и по исканията на страните по спора за присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно изхода на делото при повторното му разглеждане. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 614 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 2-ри с-в, от 16.VІІ.2010 г., постановено по гр. дело№ 473/2010 г. В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 1025 по описа за 2010 г.